Стара болка

Трудно е да се изброят българските младежи, завършили медицина в Европа, отказали работа в престижни клиники и върнали се в България. Било е след Освобождението и в началото на миналия век. В наши дни пътят на младия български лекар е в обратната посока.
От лекарския съюз за пореден път съобщиха, че са издали около 400 удостоверения за работа на български лекари в чужбина. Друг въпрос е колко от тях ще отидат и ще работят. България без лекари няма да остане. През 2013 г. например общият им брой е с 294 повече от предходната година, през 2012 г. - с 232 повече от 2011 г. Въпреки напусналите страната. Лекарите и от други европейски страни мигрират. Затова и се търсят лекари от други държави, включително от България. Оплакванията, че средната възраст на лекарите ни е близо 50 г., също не са типично наш проблем. От това се жалват и французи, и англичани. Сериозният проблем е, че нямаме специалисти от конкретни специалности - неонатология, патоанатомия, анестезиология, инфекционисти. Все специалности, които изискват екипна работа и не дават възможност за частна практика. Намаляването на тези специалисти и липсата на младо попълнение наистина е сериозен проблем.
Държавата е тази, която трябва по достойнство да оцени труда на тези специалисти, както и на лекарите в системата на спешната помощ. От друга страна - младите, завършили медицинските университети, трябва наистина да виждат смисъл в професионалната си реализация в родината си, да получават уважението, което са получавали българските лекари в началото на миналия век.
Проблемът има и трета страна. Може да прозвучи крайно, но младите, обучавали се по държавна поръчка, би трябвало да се почувстват ангажирани да останат в родината си поне определен период след завършване на образованието си, като бъдат обвързани с такива договори, че заплатите им от Германия или Великобритания да не са достатъчни да изплатят неустойките. Защото очевидно в наши дни измеренията на патриотизма са различни от края на ХIХ и началото на ХХ в.