Старата песен

Излезе поредният мониторингов доклад, в който ЕК изразява мнението си относно съдебната ни система, ВСС, прокуратурата и прословутите реформи. Ние знаем за тези проблеми, каза вчера вицепремиерът Меглена Кунева. Всъщност едва ли има някой в тази държава, който да не е чувал за проблемите при случайното разпределение на делата, трудностите при овладяването на корупцията и липсата на управници, които да са се сдобили с присъди от родния съд. За пореден път обаче страната чака някой отвън и отдалеко да й каже какви са й слабите места.  Българите искат механизмът за наблюдение да продължи да действа, твърди и зам.-председателят на ЕК. Сигурно сме едни от малкото, които мазохистично се натискаме да ни подлагат на непрестанен мониторинг и височайши посещения.
Казват, че проверката е висша форма на доверие. България мина през толкова проверки, че би трябвало да е най-довереният партньор на ЕС. Може би заедно с Румъния. Поредното доказателство, че това не е така, е фактът, че темата "Шенген" виси нерешена толкова дълго.
Почти ежегодната проверка пък се превърна в удобен лост за политически заигравки в родината. Всяко правителство оправдава критиките в доклада с предишното, а хвалбите присвоява за себе си. В цялата тази размяна на обвинения проблемите остават нерешени. И се появяват отново в следващите документи, макар и формулирани по друг начин, дали с по-меки думи или в по-хард вариант...
Вчера Радан Кънев се похвали, че правителството успяло да смекчи доклада на ЕК. Иначе казано - призна си, че механизмът за наблюдение лесно може да бъде използван, за да закрепи или разхлаби позициите на управляващите. Явно всичко зависи не толкова дали някой тук си е свършил работата, а от това кой в Брюксел му се води другарче и какви са позициите му за изготвяне на иначе считания за сериозен доклад.
Резултат от политическите заигравки са и различните тълкувания на подобни документи. Едни виждат унищожителна критика към подготвяните от правителството промени, други откриват поощрение за реформи, подготвяни от настоящи министерства. Представителите на управляващите признават като напредък "назоваването на проблемите", а опозицията злорадства, че пробойните са си същите.
Мониторинговият доклад не би следвало да се превръща в упражнение по тълкуване на написаното. Идеята е да се вземат конкретни мерки, в определени срокове. Да се намерят решения. Дори в последния документ пише - липсва решителност, няма срокове и т.н. Управляващите обаче отново подхванаха старата песен на нов глас - ние сме невинни, всички други са лоши. Дано догодина рефренът не е същият, а докладът - по-дебел и остър.