Старозагорската опера чества годишнината на Моцарт
С премиера на шедьовъра "Сватбата на Фигаро" - 50 години по-късно
/ брой: 23
Световната музикална общественост отбеляза 260 г. от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт на 27 януари. Старозагорската опера ще добави в календара на Световната година на гениалния композитор своята най-нова сценична версия на неговия шедьовър - комичната опера "Сватбата на Фигаро", чиято премиера ще се състои на 30 януари от 18 ч. на сцената на Операта. "Опера в куфар" - това е и най-новата инициатива на оперния театър по идея на директора Огнян Драганов, научи ДУМА от Сийка Лапачка, пиар на Старозагорската опера.
Сценичната реализация на спектакъла - 50 години след първото и единствено поставяне на операта "Сватбата на Фигаро" от Моцарт на старозагорска сцена, е поверена на младия и талантлив оперен певец, режисьор и костюмограф Денис Иванов, а музикалната интерпретация - на още един млад талант - диригента-виенски възпитаник Димитър Косев. В спектакъла участват великолепните солисти на Старозагорската опера. На 30 януари в ролята на Граф Алмавива ще се представи Ивайло Джуров, Емилия Джурова ще бъде Графиня Розина, Иван Кабамитов е в ролята на Фигаро, Деси Стефанова - Сузана, Нели Нечева - Керубино, Гергана Русекова - Марчелина. Участват още Петър Кунев-гост - в ролята на Бартоло, Иван Колев, Илиян Филипов (Дон Курцио), Пролет Пенчева (Барбарина), Христо Иванов (Антонио), хора и оркестъра на Държавна опера-Стара Загора. Диригент на хора Младен Станев.
Следващият спектакъл е на 14 февруари от 18 ч. на сцената на Старозагорската опера.
"... "Сватбата на Фигаро", макар и добре позната опера на българската публика се изпълнява рядко и не навсякъде. Старозагорската опера, например има само една постановка на тази опера - премиерата, на която е била на 27 октомври 1966 г., отбелязва Денис Иванов.
Проектът "Опера в куфар" е предназначен за привличането на широк кръг зрители. Формат, в който се проследява цялото драматургично и музикално действие на операта, като са избегнати речитативите и финалите на първите три действия. Този формат прави спектакъла мобилен и той може да бъде представян навсякъде и на различни сцени, дори в нетипичните сценични пространства, но най-силното му качество е, че с тази си олекотеност строгата класика става достъпна и по този начин се приобщава повече публика.