Ставаме държава, която произвежда човешки потенциал за износ

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА беше министър на заетостта и социалните грижи в правителството на Димитър Попов и министър на труда и социалната политика в кабинета на Сергей Станишев. Сега народната представителка от Коалиция за България е член на НС на БСП, работи в Съвета по труда и социалната политика, член е на Комисията по труда и социалната политика в 41-ото НС.

Цитат:
"Много млади отиват на терминала и в това няма нищо лошо. Лошото е, че с техния голям потенциал отиват на работно място, далеч от интелектуалното им развнище"

- ЕК обеща, че ще подпомогне осемте страни членки, които са с най-висока младежка безработица по данни на Евростат. Ние не сме сред тях. Това добра вест ли е?
- Не бих казала, че не сме сред тях. Ако някой не чете както трябва данните на Евростат и не може да представи проблемите на държавата ни, това е друг въпрос. Но аз държа данните на Евростат в ръцете си и те сочат точно обратното. Имаме най-много младежи с много ниско образование, да не кажа почти необразовани. Имаме един от най-високите проценти на младежка безработица, един от най-ниските коефициенти на заетост на младите хора. И ако някой смята, че не трябва да казва това, за да се прави на велик пред ЕК или ЕС, това е друго. Нашето правителство е оставено под диктата на бюджета и фиска и това е тревожна тенденция, която може да стане сериозен проблем в следващите години.
- Каква е реалната ситуация с безработицата при младите?
- НСИ казва, че младите хора между 15 и 24 г. у нас са около 26% от населението. Никой не трябва да подценява този ценен интелектуален, човешки и физически ресурс. Докато през 2007-2008 г., след като влязохме в ЕС, имаше тенденция за завръщане на младежите, напуснали страната, сега само за 2011 г. над 10 000 млади хора са напуснали България. До третото тримесечие на м.г. всеки четвърти младеж у нас е бил безработен. Това е два пъти повече, сравнено с равнището на общата безработица. Нека не си заравяме главите в пясъка. Реалната безработица у нас надхвърля 16%, макар да се дават данни за 11 и нещо. В някои райони тя е катастрофална. Коефициентът на заетост на хората между 15 и 64-годишна възраст остава под 60% - 58,8%. Ние, "лошото" правителство, го оставихме с 4-5 пункта по-висок. За две години в икономиката се загубиха над 360 000 работни места. От тях над 60 000 са за млади хора.
- Какви са новите "тенденции" в младежката безработица?
- Равнището на безработицата при младите  нараства с два пъти по-бързи темпове. Ако министрите на труда и на финансите, както и премиерът не са могли да обяснят това на Брюксел, за да получим определени ресурси, звучи доста притеснително. През 2009 г. заетостта на младежите между 15 и 24 г. е била над 25%. През 2011 г. е 22%, т.е. имаме спад с над 3%. Това са официални данни. Когато говорим за младежката безработица и за безработица изобщо, трябва да имаме няколко неща предвид. Първо е равнището на образование. Колкото си по-образован, толкова повече имаш шанс да се реализираш. На второ място идва заетостта. Ако не си зает, попадаш в рисковите групи и ставаш човек с дребни възможности, беден и дистанцията с престъпността е твърде малка.
У нас продължава да се подценява проблемът с равнището на образование на младите, в т.ч. и на тези от рисковите групи, неравностойните и най-вече на ромския етнос. На първо място сме по брой отпаднали от образованието. Пак според Евростат сме страната с най-много млади хора с ниско образователно равнище. Защо не искаме? Може би защото не знаем как да използваме парите, нямаме капацитет, не знаем каква политика да провеждаме?
- Каква е съдбата на младите висшисти?
- От тях през 2009-а са били заети близо 80%, сега - 62%. Има редица фактори, които не искаме да отчетем. Разочарована съм от неглижирането на тези политики. Преди месец и половина зададох въпрос на министъра на труда и социалната политика за демографската политика. Със Сергей Станишев и Драгомир Стойнев отправихме питане към министър-председателя във връзка с неговия доклад за полското и датското председателство, пред които българското правителство поема ангажименти да актуализира демографската политиката. Питането ни бе върнато, защото въпросът бил за социалния министър. Елементарно! Чувам от новините, че правителството ще преразгледа демографската си политика. Когато преди два-три месеца говорехме, че не трябва младите да се стискат за гушата, не ни чуха. Длъжни сме да поискаме също като европейските социалисти не по-малко от 6% от БВП да се заделя за образование. Това е конкурентоспособност. Стига сме превръщали българите в обслужващ персонал на Европа.
- Защо младежките политики остават на втори план, програми се правят по принуда, а не се изпълняват?
- Младите у нас са с по-ниско образование. От високо образованите се иска стаж, опит, квалификация. А те нямат. Затова са необходими онези допълнителни програми и мерки, които още през 2007-2008 г. в оперативна програма "Човешки ресурси" бяха заложени от нашето правителство. Няма какво да се заблуждаваме - много по-динамична е раждаемостта в ромския етнос. Тези хора трябва да ги образоваме, да ги направим конкурентоспособни, за да намерят място на пазара на труда.
Не може програмите за развитие на човешките ресурси да бъдат насочени единствено и само към компютърно и езиково обучение. Обучените по тях излизат извън страната. Излиза, че ги подготвяме един път с парите на всички хора, втори път - с пари на ЕС, за да отидат на пазара на труда в Европа. Къде е визията на това правителство заедно с тристранния съвет за национално сътрудничество? Какви са акцентите на икономическото развитие на България?
- Какви са алтернативите пред младите хора освен Терминал 2 и престъпният свят?
- Третият път е консолидиране усилията на всички институции и неправителствени организации, на бизнеса и синдикатите, за инвестиция в човешкия капитал, в младите. Но когато инвестираш в него, трябва да имаш ангажимент да го задържиш. И той трябва да знае, че има ангажимент да остане. В противен случай просто ставаме държава, в която се произвежда човешки потенциал за износ.
- Само с мерки и програми едва ли ще стане. Кой трябва да е активната страна?
- Отговорност е какво поколение подготвяш, как инвестираш в него, в здравето му, как го възпитаваш, как предугаждаш икономическите параметри на държавата... Защо нямаме професионално образование? Не могат всички да са туроператори, компютърни и хай-тек специалисти, бизнес секретарки или фризьорки. Имаме нужда от специалисти в селското и горското стопанство, в химията, енергетиката, туризма, търговията - във всички области.
- А за целта трябва да има национален план...
- Няма го този национален план. Това е ангажимент на държавата, а държавата в момента е това правителство, то решава, има и мнозинство в парламента. Всички държавни институции, парламент, опозиция, трябва да съставим този план. Не е нормално България през 2008-2009 г. да бъде на първо място по ръст на заетостта в ЕС, а сега да е една от страните с най-динамичен темп на сриване на заетостта, с тежки последствия в областта на младежката безработица.
- Какво предлага левицата?
- Левицата има пакет от мерки, които ще предложи. Ще продължим да настояваме за увеличаване на ресурсите, които държавата дава за активизиране пазара на труда. За образование трябва да се дадат повече средства и то за образование, в което да има профили, специфика, съобразно традициите ни. С нискообразовани хора висока производителност няма.
- Когато младите си вземат еднопосочен билет, не се интересуват кой управлява в момента, кой ще е следващият. Те си отиват безвъзвратно...
- Най-големият проблем е, че политиците дават публичност на това, което лично правят. А не на това какви възможности имат хората, за да стъпят на краката си, да се реализират, да се обучат, да са адаптивни. Не е възможно в период на криза държавата да загърбва пазара на труда.
Какво може да се направи ли? Нека да помислим. Можем ли да кажем, че работодател, който назначи в рамките на една година млад човек от 15 до 29 г., няма да плаща осигурителни вноски или ще плаща половината от тях? А може ли да има други облекчения? Или държавата например да поеме за една година заплатата му? Ето, това са стимулите на държавата. Когато този млад човек вижда, че има отношение, той се адаптира, ще се стреми да се развива и да се реализира. И няма да гони Терминал 2. Много хора отиват на терминала и в това няма нищо лошо. Лошото е, че тези хора с техния голям потенциал отиват на работно място, което е далеч от интелектуалното им равнище.
- Те някога ще простят ли?
- Не те трябва да прощават. Ние, родителите, сме отговорни за това, държавниците, политиците. Младите хора са по-адаптивни, те са носители на прогресивното, те са бунтарите, но за съжаление не ги виждам като бунтари, не ги виждам като индикатори на развитието. Виждам ги като хора, които търсят бързата реализация, може би защото динамиката на живота е такава. Затова те правят и този свой избор. Ако някой на някого трябва да прощава, ние трябва да простим на себе си. Като казвам ние, не слагам на всяка цена и левицата в този знаменател, защото за четири години управление на тройната коалиция, в която доминираше левицата, това, което се направи, няма да бъде направено през следващите 20 години.