24 Април 2024сряда11:20 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Мила родино

Ставайте, робове! Аз не ща ярем!

Сбъдва се знаменитото пророчество на Георги Бенковски: "Погромът на въстанието е... велика победа на българския народ!"

/ брой: 76

автор:Михо Червенков

visibility 4797

Едва седмица е изминала от обявяване на Априлското въстание от 1876 г., а Георги Бенковски (Гаврил Груев Хлътев) с Хвърковатата си чета е за втори път при въстаниците на връх Еледжик и Траянови врата. Това е най-големият въстанически лагер. Отбити са няколко пристъпа на противника. Ръководители са Гене Теллията и Теофил Бойков.
Появата на Георги Бенковски отново повдига духа на преселилите се тук над 2000 семейства. Вечерта на 26 април обаче се получава известие от станция Белово, че околните български села са готови да се вдигнат на оръжие, но искат с очите си да видят външна сила, някой войвода.
Бенковски разпорежда четата веднага да тръгне, но еледжишките въстаници не искат да се разделят. До среднощ продължават разговорите. Бенковски твърдо обещава, че пак ще се върнат и Хвърковатата чета поема към Белово.
В село Сестримо, сгушено в полите на Родопите, мало и голямо излиза да ги посрещне - с духовенството начело. Четата потегля от Сестримо, а с нея и мнозина млади момци от селото - въоръжени и с коне. Сред тях - двамата селски свещеници и първенците на селото.
По онова време в Белово е последната железопътна станция на Баронхиршовата железница. Там е управлението за експлоатацията на горите, там се намират мнозина "изтънчени" европейци: немци, италианци, французи, гърци и др. В това село четниците ще се срещнат с хора, които веднага ще запознаят цивилизования свят с деянията на въстаниците "и са готви за най-малки опущения да ги представят за варвари, плячкаджии и пр.". Затова Захари Стоянов и секретарят Г. Георгиев разговарят с Бенковски с желание да го посъветват да не бъде толкова строг пред европейците и въобще да се предпазва, защото всички погледи ще бъдат вторачени в него.
- Всички ще ги извържа като кучета и никому няма да позволя да ме види в очите. Всички те са наши неприятели! - отговаря Бенковски.
Все пак се съгласява, че няма да има никакви дързости.
Дружината спира да сложи в ред облеклото си. Захари Стоянов ни е оставил пълно описание на Георги Бенковски:
"Хвърля намокрения ямурлук и мушама и остава по униформа: черен астраганен калпак, половината облечен с червено сукно, със златен лев отпред; китка от паунови пера, забодени над лева отгоре, жълт копринен кордон, вързан от рамото му и калпака; къс сюртук от зелен шаяк с червена яка и жълти копчета, прищипнат в тънката му снага; бели тесни беневреци, също от шаяк, с жълти сърмени ширити от страна и обут с високи ботуши над коленете. Оръжието му се състоеше от два револвера с бели кокалени дръжки, окачени на скъпи ремъци и гайтани от двете му страни, със сребърна сабля и с пушка от системата винчестер. През раменете му имаше още преметнати: чанта за писма, бинокъл, компас и други дреболии. Всичко това наредено, придаваше му съвършено бунтовнически изглед. Лицата от щаба имаха горе-долу същата униформа от по-просто качество."
Захари Стоянов гледа Бенковски, радва се на царствения му вид и отново се чуди кога и къде се е научил на тия "салтанати".
А житейската история на войводата е многолика. Роден е в Копривщица на 21 септември 1843 г. Има тежко детство. Едва е на 5 години, когато баща му умира. Учи до трети клас. Пробва терзийството, след това е абаджийски чирак, а на 23 години е вече известен абаджия. Обикаля големите пазари в Цариград и Анадола, стига до Египет и Смирна. Има успехи, печели и харчи много. Десет години живее на различни места. Говори 7 езика!
Ще избързам да кажа, че по-късно, като революционер, можел да диктува едновременно на трима-четирима писари писма с разнообразно съдържание. Можел да живее охолно, но не бил удовлетворен от живота си. Мислите за поробеното отечество не му дават покой. И тръгва по нов път, включва се активно в освободителните борби.
През лятото на 1875 г. е в групата революционери подпалвачи на Цариград. Участва в работата на Гюргевския комитет, който взема решение за въстание в България през 1876 г., избран е за помощник-апостол на IV революционен окръг. Като разбира, че в Копривщица вече се бият, веднага обявява въстанието в Панагюрище. По време на въстанието бързо се очертава организаторският му талант и апостолските му качества. И благородният Панайот Волов му отстъпва мястото на апостол.
Четата наближава Белово. Най-представителните момчета със засукани мустаци разиграват конете си и заемат място в авангарда. Наредени по двама, в такт и с песни, колоната се движи. В началото на селището ги посрещат двадесетина души, представители на славянската колония в Белово, хора работници, от средна ръка. На главите си с български калпаци, развълнувани, вперили поглед в Бенковски. Посрещат четата с оглушителното "Жевио!" и "Вива капитан Бенковски!".
По-нататък ги посрещат български младежи, въоръжени и не по-малко възхитени. Мало и голямо е трогнато от внезапното появяване на Хвърковатата чета. Всички тичат към конницата гологлави, хвърлили червените си фесове в калта, раздрани на парчета.
Но не са само българите и славянската колония, които се възхищават. В тържеството вземат участие и другите европейци. Чужденците махат от далеч с шапките, жените им се трупат по прозорците и възторжените викове: "Да живей!", "Живио!", "Вива!", "Ура!", от всички страни вървят заедно.
За този момент Захари Стоянов ще запише:
"Четата тържествуваше, тя беше в апогея на своята слава!"
Момчетата се стараят все повече: засукват мустаци, пеят все по-високо, разиграват конете си. Но погледите на всички посрещачи са отправени към Бенковски. Той става все по-величествен, конят му сякаш не стъпва, той е център на вниманието и овациите. И точно в този красив момент той показва своя силен характер. Държи се достойно. На всички тия възгласи и нескончаеми приветствия отговаря въздържано, хладнокръвно, с кимване с глава и с махане на сабята.
Четата спира пред дома на многострадалния след това отец Михаил Радулов, председател на местния революционен комитет. Бенковски и хората от щаба са поканени от далматинеца Иван Шутич в къщата му на закуска.
Първата заповед, която се издава на беловските въстаници, е да скъсат телеграфната жица на железопътната станция. Превзета е станцията, в която са се укривали няколко заптиета. Разрушен е един железопътен мост. Ходил по света, няколко пъти по време на въстанието Бенковски въвежда, макар и за кратко, държавните ритуали. За първи път от векове. В Белово той смайва чужденците, като разговаря с тях на родните им езици. И те го посрещат като новия български княз.
Намиращите се в Белово европейци, искрено или от страх и проста учтивост, не закъсняват, облечени парадно, да се представят на войводата. Те поздравяват българите за успеха на въстанието и показват с държанието си, че са повече възхитени и от самите българи. Бенковски долавя прекалената сервилност, но запазва спокойствие, отговаря на родните им езици.
Много подаръци: оръжия, телескопи, седла, коне и др., оставят европейците. Повече от час продължават посещенията при войводата и щаба.
Някой от чужденците така са впечатлени, че се присъединяват към четата: шест хървати от Далмация и един немец. Единият от тях - Стефан Далматинеца, е последният байрактар на четата. Така тя става интернационална. Сред новоприетите е и домакинът на закуската Иван Шутич и младата му, 19-годишна, съпруга Мария Шутич. Бенковски пламти от радост!
Захари Стоянов ни е оставил възторжените думи, с които войводата му нарежда:
"Запиши, че днес, на 27 април, към нашата чета се присъединява и госпожата на Иван Шутич, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята!"
Бенковски нарежда за нея да бъде избран най-добрият ат, който и да бъде кротък.
В Белово четата остава няколко часа и потегля пак за въстаническия лагер на връх Еледжик. Там научава, че столицата на въстанието, Панагюрище, е нападната и бързо тръгва. Конната чета осъмва на 2 май сутринта на връх Лисец. Оттам всички виждат страшната картина на погрома и пожарите. Там Бенковски произнася пророческите думи за съдбовната роля на тази неравна битка, която ръководи...
Много скоро поражението на Априлското въстание се превръща... във велика победа на българския народ!
На паметника на знаменития войвода в Копривщица са издялани думите му:
"Ставайте, робове! Аз не ща ярем!"

Бенковски пристига в Белово на 27 април 1876 г.


Георги Бенковски

Къщата музей в Копривщица на знаменития революционер


 

Великденската трапеза поскъпва

автор:Дума

visibility 574

/ брой: 77

Рязкото застудяване удари реколтата от череши

автор:Дума

visibility 619

/ брой: 77

Когато ни свърши руския петрол, бензинът поскъпва

автор:Дума

visibility 584

/ брой: 77

България в еврозоната - по-реалистично е през 2026 г.

автор:Дума

visibility 527

/ брой: 77

Извращения

автор:Александър Симов

visibility 620

/ брой: 77

Диверсификация

автор:Мая Йовановска

visibility 587

/ брой: 77

За 10-те постижения след Десети

visibility 572

/ брой: 77

НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ И ГЛЕДАНЕ

автор:Лозан Такев

visibility 617

/ брой: 77

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ