Стигнахме ги!

Най-накрая стигнахме западноевропейците или пък... те ни стигнаха нас? И не беше нужно да влезем в Шенген, за да видим, че политиците в Европа са една "гола вода". Като нашите, не успяват да съставят правителство. Ние тази игра вече я играем толкова дълго, че само могат да се учат от нас.
След падането с гръм и трясък на кабинетите във Франция и Германия в края на миналата година, сега пък австрийците не могат да се разберат. При това става въпрос за традиционни партии, с дълъг опит на политическата сцена. Но явно разделението и при тях е взело връх, защото сега всеки е зает да упреква другия, че "страната е изправена пред безпрецедентна криза", но никой не иска да отстъпи и се прави на обиден. А уж бяха готови да се обединят срещу общия си враг в лицето на крайнодесните, които де факто спечелиха изборите.
Този филм вече беше игран във Франция, където щеше да има общ "фронт" срещу формацията на Марин Льо Пен, но после се оказа, че вместо да й избодат очите, й изписаха вежди. Или Шолц в Германия, който вместо да си върши работата, както трябва, демонизираше "Алтернатива за Германия". Формация, която сега го изпреварва в социологическите проучвания за предсрочните избори другия месец. Натам са тръгнали и румънците с анулирането на президентския вот.
В Европа се страхуваха от "български сценарий", пък взеха, че го приложиха, добавяйки местни характеристики. Ако наистина толкова се опасяваха да не станат като нас, щяха да си вземат поука от грешките ни, а именно, че негативната кампания и езикът на омразата не водят до друго, освен до поставяне на "жертвата" на пиедестал.
Така че да не се притесняваме, ако още дълго останем без правителство. Родните политици вече ще имат още една "опорна точка": "Вижте какво е положението в Западна Европа, те не могат да се договорят, та ние ли?!"
Настигнахме се, пък кой кого е гонил не е важно, най-накрая сме в един кюп!