Стихотворения от Ивана Атанасова

Танго

Дали така се полудява,

Когато в мислите живееш ти

Животът бързо си минава

Заплеснат в своите мечти

Страстен, нежен, неописуемо вълнуващ

На танго прилича той

Понякога се чудиш буден си или сънуваш

Изгубен в мислите безброй

Стъпки две напред, една назад

В ритъма на песента

С глава изправена високо

Танцуваме до сутринта

Отвори сърцето за минута

Почувствай песента

Остави душата да танцува

Да почувства свобода

Мелодия тъй прекрасна

Ни съпътства всеки ден

Недей да мислиш, а почувствай

И последния рефрен

За моите родители

Не един, а двама

Не жена, а мама

Не просто мъж, а татко

Дари ме Бог със нещо сладко

Дари ме той със мама и със татко

И всеки час на всеки ден

Огромно щастие за мен

Е да знам, 

че въпреки че съм в чужбина

В България ме чакат те двамина  

И благодаря аз всеки ден

За живота подарен

И че Господ ме дари с любов голяма,

Че ме дари не със майка, а със мама,

И че разбрах какво е любовта,

Любовта най-силна на света,

Любовта между баща и дъщеря

***

Когато сърцето ти от болка се е свило,

когато лицето ти е тъжно и унило,

само за миг към небето погледни

Там са събрани всички човешки мечти.

Всеки нагоре с надежда поглежда.

Молитва след молитва изрежда.

За здраве, за радост, за малко късмет,

за него, за нея, за всички подред.

Надеждата сякаш опора ни дава

Сякаш тихичко казва "Още малко остава".

Това малко гласче понякога леко заглъхва

Сякаш в някое ъгълче набързо се пъхва.

Изместват го тежки, горчиви тревоги,

оковават го с жестоки и тежки окови,

но ти се бори, недей го оставя...

*** 

В живота си всеки цел има една

Да сбъдне своята най-съкровена мечта

Скита се, бори се, навсякъде гост

Спи по пейки, по улици, под някой мост

Нещастен, окаян и никому драг

В очите на някои пълен голтак

Отритнат от всички, от Господ забравен,

В мечтите си от години той удавен

Беднякът одрипан върви и не спира

Напук на всички, мечтата не умира

Мълчи и търпи, дори не тъжи

Подминава ги всички обиди и гнусни лъжи

В главата му само мисли за нея

Що е пожертвал за една наивна идея

Да стъпи на крака, да се изправи

Последни крачки - две, три да направи

"Не спирай, човече, стани продължи!

Малко остана, ти недей тъжи"

Отчаян, уморен, крачка последна направи

Ръката протегна, за мъката забрави

А тя стоеше с усмивка на лице

и тихо прошепна "Търпение и смирение"

е ключът към моето сърце

Тъга

Тъгата разстила се в мойта душа

Тъгата на гости пак е дошла

Не чака покана, не чука дори

На прага пристига, ако можеш я спри

Неканен гост в душата настанен

на плещите на човека ранен

Понякога мисля си "Вината е моя"

Сам си извиках таз проклета неволя

Пъдиш я, гониш я, тя си стои

Закотвена там сред безброй надежди, мечти

Да можеше за малко за нея да забрави

Да можеше от тъгата той да се избави

Ох, колко прекрасно щеше да е

Да можеше да я изгони за миг поне

Да викнеше силно, да каже "щастлив съм,

напук на тъгата, аз жив съм"

Ивана Атанасова е на 27 г., от гр. Перник.

Завършила е бакалавър по "Международна политика и икономика" в Old College  Великобритания, а след това и магистър по "Европейска политика" в университета LUISS  Guido Carli в Рим. След дипломирането е приета на стаж в Европейския парламент в Брюксел. 

В момента работи към една от големите световни банка със седалище в Брюксел.