01 Декември 2021сряда21:24 ч.

ПЕГАС

Поезия

Стихотворения от Лозан Такев

/ брой: 40

автор:Дума

visibility 575

От редактора

Скъпи читателю,

в днешния брой на "Пегас" ще се докоснеш до поезията на Лозан Такев, който скоро ще навърши 75 години. Приятно четене.

ЛОЗАН ТАКЕВ е роден в София на 6 март 1946 година.

Член на СБП, на СБЖ. Член на БСП, председател на Движението на ветераните в БСП София, основател и издател на "Софийски бюлетин" от високосната 1996 година. Има десетки книги за деца, сатира, лирика, лозанки. Автор на текстовете на детски, забавни и сатирични песни - над 120. Автор на хитовите песни "Северина", "Нямо кино", "Жажда", "Дяконе, Дяконе", "Имен ден", "Мое море", "Бяла любов", на спектаклите "Виж ми окото", "Утре започва от лани", "Кастинг", "Точки за пенсия", "Като легенда" и др.

Носител на "Златно перо" на СБЖ от 2011 година. Десетина години от биографията му са свързани с националната телевизия, където е бил главен редактор на "Детски и младежки предавания".

Първите му книги през миналия век са "Всяка есен аз ставам войник", "Щурче под лозата". Следват "Рождество", "Петдесет пролети", "Приятелски огън", "55 думи и още нещо", "Разпродажба", "Час пик", "60 крачки към Европа", "Весела азбука", "Весела математика" и др.



Зима

Бели истини зимата помни.

Сняг пречиства душите ни пак.

И снежинките бягат сезонно.

След дъжда всички чакаме сняг...

Сняг засипва душите ни черни...

Побелява от сняг песента.

На шейните и вятъра верни 

тичат зимите. И красота

ляга в преспите - песен. И носи 

и надежда, копнеж с радостта, 

че след нея ще ни докосне 

слънчев лъч, топъл стих - пролетта...

Тази зима до болка отнесе 

като вирус невидим смъртта.

Ала в припева тъжен на песен 

ще се върне ли с вярата тя?

Ще остави ли знак песента ни?

И ще бъде ли искрена пак, 

щом следа от любов ще остане 

с тоя чакан през зимата сняг!



Следа

Времето слага на своите листи 

минали спомени, тръпки по пътя...

Пътища кратки и пътища чисти 

дирята в тях е следата безсмъртна.

Времето слага съдбата на длан начертана.

Песен събирала нота по нота...

И всеки от нас,

Всеки от нас е оставил частица от някаква квота,

на своите длани.

Всеки от нас е оставил в следата и своето аз...

Ние сме тука с вас.

Тук и когато ни няма...

И не поглеждай към празния стол и в сълза мълчешком!

Щом сме преминали заедно пътя си рамо до рамо, 

рамо до рамо е пътят към общия дом...

Слага ли времето спомена, но и мечтата, 

тъй да останем навеки един до един?

Не, не забравяйте никога, ако след нас е следата, 

няма как с вас и без вас тъй сега така да вървим!



Един спомен след 50 години...

На  дъщеря ми Албена, Рошавата гарга

Ех, да можем да се върнем 

в някаква вълшебна рамка 

и на нея пак да зърна 

едно слънчице в пижамка!...

И от нея да изтича 

в синя шапчица морето!

Само който е обичал, 

още вярва на поета...

Само който е прегръщал  

свое слънчице в ръцете, 

като мен ще чува също

пак 

и винаги  

сърцето...

септември 2020 г.



Стихове в чекмедже...

Аз съм си Лозан и без медал, 

без отличие, без звание и чек...

Който ме познава, е разбрал,

бих бил златен и без орден "Златен век"...

Аз съм същият Лозан и без поклон, 

без суперлатив за сърцевед...

И без алинея от природния закон , 

моята присъда е Поет...

Аз съм същия Лозан и без слова - 

юбилейни и сладникави на вид...

И без указ на държавния глава, 

пак оставам странен индивид.

Нямам евро, нито пистолет. 

Кюлче златно... А и откъде 

ще намериш друго нещо у поет, 

освен ръкописи в чекмедже!?



Иде ли?

Вятърът вие ли, вие 

в снежни виелици нощем...

Коледа иде, а ние 

питаме Вазова още...

Иде ли бачо Стоянчо?

Децата сълзите не скриват.

Снежна виелица страшно

в лозята при Пирот заспива...

Фронтът войната ли връща  

в спомена мрачен и черен?

Конница мина, а вкъщи 

нищо не е като вчера...

Празник е, 

празник отново, 

ала е доста студено.

Вятърът хапе сурово 

в мирните ребуси денем...

А след файтона, кой каза, 

минала даже двуколка!

В "Иде ли" - 

разказ от Вазов.

с пет букви - 

мъка и болка...



Кислород...

Яко мрем, генерале, мрем, яко мрем...

Върху стълби на болници без кислород.

Явно с прехода май не сме с вас в тандем 

и полека и тихо 

изчезваме 

като народ...

Всички с маски страхливи стоим всеки ден, 

но не стига за мозъците ни кислород.

Яко мрем, генерале, мрем, яко мрем...

То пък с вас и при вас, 

ако всичко това  

е живот!

Яко мрем, генерале, мрем, няма как...

И се сбъдва съдбата ни жалка и в сайта.

Глътка въздух ни трябва да бъдем на крак.

Кислород,  

кислород на България  

дайте!



Баронеса Вревская

Върху белия български сняг 

още рози цъфтят и сега...

Там една санитарка край тях 

връща спомена в бяло с тъга...

Баронесата някъде там 

е оставила жива следа...

В първа линия...

В приятелски план.

В седем букви за Свобода...



Концесия

На концесия оставиха  

земята...

На концесия отдадоха 

водата...

На концесия е всъщност днес 

страната...

На концесия изглежда е 

Съдбата.

Със Съдбата да живеем справедливо, 

без каквато и да е алтернатива...

И във време, пожелано да е Наше 

сред измамници, крадци и богаташи, 

сред необразовани лаици, 

обявили се сами за политици...

На концесия е 

вярата ни в Бога.

Даже да повярвам в тях не мога 

като влязат в църква атеисти 

бедни - вчера, 

днес - капиталисти!

И в милиони левови банкноти 

на концесия им дадоха 

Живота...

...На браздата с Белчо и Сивушка  

от концесия друг пълни алчна гушка...

Боне се прекръстил и заплакал 

и захвърлил жалостив черджето...

Селянин от Банкя той дочакал, 

да го снимат нощем с чекмеджето...

За концесия 

Надежда не остана 

в тая дълга в Прехода промяна...



Оптимистична песен

През 2021 г. се навършват 130 години от началото

    на социалистическото движение в България

И яко да мрем, 

все някои от нас ще остане...

И утре е ден.

И утре е вик за промяна...

И утре на Бузлуджа 

слънце високо ще грее.

И утре ще бъдем 

на свойта зелена поляна...

И утре сред рози 

за мака ще пеем, 

ще помним победи, 

разгроми,

и битки,

и рани...

П.П.

И с ваксини, 

и без ваксини 

нас ни има

130 години!



Памет за петимата от РМС в Дианабад

Сините варвари сеят отново омраза.

Сините варвари никога няма да спрат...

Как паметта на България примерно те ще опазят, 

щом са готови единствено да я сквернят!

Малчика, Сашо, Лиляна, Йорданка и Свилен 

в камък на поста в Дианабад мирно стоят...

Кой ще запее край тях днес  

с тях: "Родино мила"?

Кой ще зачеркне безумно безсмъртния път!?

Май "неизвестен" престъпен пръст пак е посегнал 

на Свободата 

да тачим героите днес.

Кой "неизвестен" убиец в нощта е издебнал

тези петима герои на РМС! Без съвест и чест!

Тук "неизвестен" престъпник е робът свободен,

знаме фашистко свободно развял пак сред нас...

Сините  варвари - те не са глас народен, 

а паметта, 

паметта е народният глас.



Спомен за доктор Валери Петров

Душата боли.

Боли от години.

И колко ли още ще издържи?

Душата сега е под карантина,

затворена в шкафче с пари и с лъжи...

Душата скърби.

Каскет я притиска.

На джипа не вярва. 

Сега. И преди.

Душата е смачкана, 

а й се иска 

да хукне по старите верни следи...

Душата е в шок.

И в риск боледува.

Без маска, 

без хапчета...

И без любов...

Как дълго отсъства - 

така ми се струва -

поетът 

и доктор Валери Петров!



Спомен за Гого

"Бургаски вечери, рибарски  мрежи..."

отекват, връщат ни в онези дни.

И тръгва с песните пак синя нежност  

и идват същите морски вълни...

Попътно с вятъра замлъкват чайките 

и само кораб е заседнал в нас 

и чака, както ни чака майката

да чуе оня обичан глас...

Бургаски вечери - мечта завинаги 

в сълза отронена е на брега.

Сега е вечер пак 

и с песен минала 

докосва вятърът брега с тъга...

Спомен за едно щурче

Къде ли пее моя Щурчо нощем!

Едно щурче без оня стар адрес...

Едно щурче в съня ми идва още,

да пресуши сълзата ми и днес...

Едно щурче с цигулката залива 

нощта под падащи звезди и сред луна, 

които споменът не иска да изтрива 

от дългосвирещата плоча на деня...

Спомен за мама

Обади се сестра ми от Рим и попита какво съм написал днес, 2 октомври, в деня, когато си отиде  мама...

Трудно се сменят нещата от вчера след теб...

Много от тях са докрай и напълно различни...

Само не идва отново онуй босоного дете, 

нито на двора с филия безгрижно то тича...

Времето бавно без вик и без шум заличи

толкова мигове скъпи за всеки от нас.

А ако имаше къщата бащина 

свои очи, 

щяхме да бъдем и днес, 

и до края под нейната власт...

Даже лозата я няма. Щурче не щурчи...

Тихо, невидимо някак на двора минават 

спомени неми 

и вече по всичко личи - 

в къщата влязла е в миг нежелана забрава...

Мамо, догаря свещта мълчалива за теб.

В тоя ден ти си замина 

и връщане няма...

Няма го, няма го вече онуй босоного дете, 

както я няма на двора от тоя ден винаги мама...

2.10.2020 г.

Спомен за Чехов...

На 44 лазарника 

Чехов е напуснал тоя свят от нелечимата за времето си туберкулоза...

За да ни остави двайсет тома великолепна и незабравима проза...

Доктор Павлович на първа линия лекувал болни.

И е основал четири селски училища за бедни...

Построил пожарна, път...

И две хиляди от своите книги е дарил във библиотеката в Таганрог...

А по време на холера е лекувал безвъзмездно 

все на първа линия до края на живота си...

Остави след себе си училище за вяра.

Кладенец за жадни изкопай, за да не отмине 

ни една година без вечността и твоите следи...

Бъди! Бъди! Бъди! Опитай!

Антон Павлович и ти бъди!

Рани

Рани от врага 

зарастват лесно.

Неприятни са  

от психопата.

От любим човек болят, 

макар и често.

Не зарастват рани 

от приятел...

Газът поскъпва с 10% през декември

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 232

България внася жалба в Съда на ЕС срещу пакета "Мобилност"

автор:Дума

visibility 9

/ брой: 232

Печалбата на банките с 50% ръст

автор:Дума

visibility 13

/ брой: 232

Няма магистрала "Струма", а обикновен път

автор:Дума

visibility 18

/ брой: 232

Скопие: Ветото на София ще падне скоро

автор:Дума

visibility 41

/ брой: 232

Кремъл: Украйна изпрати 125 хиляди войници в Донбас

автор:Дума

visibility 47

/ брой: 232

"Политика": Сърбия има най-изгодната цена за руски газ

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 232

Папуа търси независимост от Индонезия

автор:Дума

visibility 44

/ брой: 232

Битката за Москва

/ брой: 232

Рано е за отпускане на мерките

автор:Аида Паникян

visibility 124

/ брой: 232

От пролетта петролът и газът може да поевтинеят

visibility 139

/ брой: 232

Златна мина

автор:Деси Велева

visibility 127

/ брой: 232

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ