Стихотворения от Милка ПИНАЛСКА

МИЛКА ПИНАЛСКА е родена на 5 юли 1965 г. в гр. Първомай. Автор на две стихосбирки: "Коан" и "Правопис на мълчанието". Член на СБП.

Остани!

Без тебе, знам, ще съм сиротна
за втори път. И този път навеки!
Една неподредена в цяло стотна,
изнизан вътък от идеи и пътеки.

И нищо повече - неподредена
в безупречния ритъм на нещата,
с останки хаотична споделеност,
сама в черупката на Същината,

която няма как да ме закриля
със стряха от пробити керемиди.
Та ти си най-реалната идилия
и тръгнеш ли, от мене ще си иде

възторгът, с който те познавам
и с който всяко ново утро пиша.
За да останеш, казвам ти: Оставам!
И за да дишаш, казвам ти, че дишам.

------------------


Към Горната земя

Отива си поредният ми свят. Отива си.
Огромен, стъпва върху малки точици...
И си чертае невъзможна перспектива -
в смирението някой път да му посочи.
Отива си. И Долната земя ще го прикани
със обещания, развихрени от болка.
Светът ми, аз... Навярно сме призвани
да сключим обръча на всяка обиколка.
Но от това е тежко. И оловни мрежи
ни смитат в ъгъла с графитени богатства.
Отивам си, пристъпвайки по таралежи,
отнесла в себе си и чужди светотатства.
Зимувам в тях. Не може да е другояче,
когато се разнищвам в синята си черга.
Една любов неистово над мене плаче
и аз с живота й света си съизмервам.
Отива си светът ми и аз го благославям
с пропуснатото от божествените речи.
Един поне да съумее да се отстоява!
Но май е късно. Твърде късно ми е вече.
И твърде рано отначало да се заобичам
така, като че този свят... приема моя.
Отива си светът и нямото благоприличие
крещи, захвърлено в картините на Гоя.
А в мен е тихо сред неслучените фрази.
Опитвам се да изрека, че "Не е честно!"
Отива си светът ми с детската фантазия
на най-красивите ми и неизпети песни.


----------------


Въпрос на душевно пълководство


Настъпила съм Ви случайно може би?
О, ако така e, аз Ви моля, извинете!
Съпреживявам даже онзи, дето ме уби,
че и му храня, и поя oвцете и конете.

Нали ще трябват за гуляй и за галоп.
На мен обаче ми е чужда тази врява.
Войската Ви е с пешки, офицери, топ.
А моята? Ох, моята изгуби се тъдява.

Навярно пак играят бридж и сантасе
и си допиват войните ми n-тата ракия.
А старата ми кранта от трънливото пасе.
Ех, немотия войнска, войнска орисия.

Не помня да съм вдигала войник за щурм.
Събирам все нестретниците миролюбни.
Оставих си единствено за себе си куршум.
Сънувате война? Не с мойте войни будни!

Те знаят как се носи мир на две плещи
и колко много значи капката в манерка.
И си допиват времето. Тръбата? Да крещи!
Надигаме се само за небесната проверка.

------------


Щурци

Какво стълпотворение на любовта! Щурци.
А аз защо съм тук сама, а аз защо съм..?!
За влюбения и тревите са изискани дворци,
спасително въже му е висенето на косъм.

Но в менe e изтляла вече тази сляпа жар
и песента ми гледа в кладенец бездънен.
И аз съм тук изгубена - любовен вехтошар,
между любовите, реални и присънени.

Минавам през тревите - струни за любов,
и гъливерска самота в гласа ми натежава.
Не съм щурец на глад за любовта готов...
През песните вървя сама и продължавам

към сухата трева. И аз съм тук, но и не съм
изопнатата струна на последното си лято.
Стълпотворение на любовта, нахлуващо отвън,
се рее из душата ми - щурче недоразпято,

което тайно се сбогува с необятния си хор,
направил си вселена сред тревата сочна.
За влюбения всичко е постеля. И простор...
А аз от края трябва любовта си да започна.

---------------


Стойности
 
           продължение на разговор

Защо си мислиш, че ми харесва
това показно разточителство?!
Иде време хората да се стреснат
и да им се отворят за Бог очите.
Не в доволство алчно да лапат
псевдокултура, фасони, идеи -
расли на изток, расли на запад...
Не народът с чужбини да се родее,
като че ли на бабите ни ръцете
са го месили от чужда пшеница!
А дядовците ни пазиха и овцете,
и нивите, хорото и ръченицата!
Бащи и майки самотуват днеска,
оставени през девет земи в десета,
защото Родината е четен вестник
и е хвърлена на гладнелите псета.
И децата й, с непомерни дрешки,
аргатуват си джобните за закуска,
Уви, повтарят родителски грешки
между американско, наше и руско.
Надмогна ли ги? А на мен ми додея
да се драпа за важност и имане.
Та колкото ми е останало да живея,
предпочитам да си заслужа името
с неща, които отвън не се виждат.
Не с градежи да блесна безсмислени.
В духовните зидове се зазиждат
само най-гладните, голите истини.

---------------


Искаш истината?!

Ще прозвучи жестоко
и красотата на голотата 
няма да гледа спокойно,
а наопаки
иззад прекия път до нещата.
Като след "едно малко",
но тройно.
С леко отпусната челюст
подир стиснати зъби,
когато усмивката още 
е необелена ябълка
или е яла отровни гъби
цяла кошница.
И в стомаха вече тиктакат
заредени гримаси,
толкова думи прикрили.
По-добре да не дочакаме
истината
на отрупаните си маси, 
а да станем,
преди и нея да сме напили. 

-----------


Купол

Този купол няма витражи
на готическа катедрала.
Tози купол няма да каже
аз какво съм разбрала.
Пеленачески чисто и голо,
пеленачески светло
скрива всичко ненужно долу
по земята на клетвите.
И те прави свободен. Тихо,
без дори да усещаш.
Този купол от стихове
е прозорец за срещане
с по-голямото Аз, над което
може нищо да няма…
Този купол небе е сърцето.
Всичко друго - измама.