Стихове тешат изгубените поетови светове

Политиците се мъчат да залъжат хората, че всичко им било наред. На нашего брата, сиромаха, обаче повече вяра му струват едни късички, лекички, симпатичнички и много вернички стихчета, дето ни ги е съчинил и дал страдалецът поет Иван Карадачки в стихосбирката си "Изгубени светове". Като се прибави акушерството на другия голям душеприказчик като редактор Георги Драмбозов и на издателя "Български писател", всичко се съешава. Имаш ли десетина свободни минутки или ти е криво, спомниш ли си за село, или те е яд на днешната съсипия, пролетна радост щом затрепка в душата ти, или пенсионерски сметки замрежат погледа... разгръщаш тази "малка книжчица" и... тутакси като че ли ти олеква, сякаш приятел ти нашепва... "Не мога да заспя. Такава мъка, мале -/ След всичко, от живота ни отнето,/ не спи умът, и ни боли сърцето..."; "На себе си не мога да простя,/ да ги загърбя нямам сили:/ обезкръвени родните места,/ в руини паметни места..."; "И животът - като дим,/ рее се необясним!"; "Ех, че временце! Защо да крия,/ тъй е винаги било -/ скришом си вари ракия/ запустялото село"...
Дали поетът Иван Карадачки е певец на днешното ни село! Вижте болката му: "Боли, не ще да отболява -/ не бе война, но на.../ От селска някога държава/ България остана без села!..." А на мен, не знам защо, ми напомня онова: "Като няма прокопсия, плюл съм в тая орисия!"... И Яворов го е боляло. А е написал "Две хубави очи!" Важното е, че авторът казва истината. Стихоплетства с душата си. И сякаш го казва вместо нас. Такава е съдбата на поета. Да цери читателя, да го окуражава. Та заедно да бродим през "демокрацията"!
Безкрайно наблюдателен, състрадателен, впечатлителен и любопитно мъдър, Иван Карадачки е безкрайно лаконичен и точен. "Думите напират, а съм ням/ и сълзата скривам я едвам"... "Каквото търсиш, няма да намериш,/ ако в сърцето си не си го скрил"... Житейска философия и прагматизъм от предците ни. Силно актуална, особено днес!
Заглавия от по една дума. Стихове като камбанки. Като гореща молба или като пречистен грях. Дори като обред и като завет. Как да не ги препрочиташ. И да не се радваш, да не благодариш на автора.