Стомахът да е сит, а духът?

Двама известни български музиканти - сопраното Ина Кънчева и пианистът Людмил Ангелов, заявиха публично своята кауза да бъдат събрани средства за купуване на концертен роял от най-висок клас. Наскоро в интервю за ДУМА Людмил Ангелов сподели тази своя мечта, приета от него като мисия - да съдейства именити български музиканти, млади таланти и чуждестранни гости от световна класа да може да свирят на един съвършен инструмент, каквито притежава всяка уважаваща себе си страна с претенции за име в световната музика. Каквито - не един, а десетки, е притежавала и България преди повече от 30 години.
Може би на фона на бедното ни положение някои ще си кажат - решихме всички други проблеми, та стигнахме до класния роял! Обясним е този начин на мислене. Но докато решим всички останали проблеми, вече може би няма да имаме нужда от качествени рояли, защото няма да има кой да свири на тях. Нито кой да изпитва потребност да слуша тяхната музика.
Австрийски пенсионери, които летуваха през май на "Слънчев бряг", подариха девет духови инструмента на Националното училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" в Котел. Където самоотвержени преподаватели с отдаденост и постоянство работят за съхраняването на традициите, за обучаването и възпитаването на млади народни певци, инструменталисти, танцьори, лютиери.
Ето само два факта, които на пръв поглед не са от жизненоважно значение за държавата, не присъстват в протестните лозунги и възгласи, но са животоспасяващи за нейната духовност. Само хляб и зрелища не стигат на един народ. Ситият стомах не може да бъде единствен смисъл на съществуването ни през ХХІ век. Затова благородният жест на дарителството за изкуство и култура трябва да се превърне в кауза на всеки от нас. Дори нашите малки левчета са важен принос за голямото дело, наречено духовна култура.