Стръмният път към звездите

Методи Кръстев

В началото на 60-те години на миналия век английският писател Олдъс Хъксли бил помолен да сподели свое виждане за усъвършенстване на духа. "Просто опитвайте се да бъдете по-добри", бил лаконичният отговор на Хъксли.
Този съвет е първата от "Пет прости стъпки към по-добра 2014 година", които препоръчва в есето си, посветено на новата година, американският писател окултист и езотерик Мич Хоровиц. И за да придаде още по-голяма убедителност на съвета, Хоровиц твърди, че Христос и Буда, както юдейските мъдреци, съставители на Талмуда, са признали проявата на доброта като революционен акт.
Останалите четири стъпки са: "Бъдете безпощадно честни в преследването на личните си цели";
"Стремете се да прощавате безусловно дори на жестоките хора и когато постигнете това състояние, ще изпитате ново чувство на вътрешно спокойствие";
"Благодарете всеки ден. Всяка сутрин си припомняйте поне три неща, за които сте благодарни, защото не си даваме сметка колко благодат ни сполетява постоянно, без да я забележим".
И накрая може би най-важната в наши дни стъпка: "Посветете се на гражданската добродетел. В днешно време има толкова много цинизъм и грубост в текстове, имейли и постинги. Унижение, клюки и сарказъм извират всеки ден от реалити TV програми, политически ток-шоу и диско предавания по радиото. Бъдете безкомпромисни и съставяйте всеки текст, всеки имейл, всеки постинг сякаш се обръщате към някого, когото обичате".
Не е трудно човек да се досети, че за есето си Хоровиц се е вдъхновявал от изконните християнски ценности. Това го прави съпричастен към споделените преди настъпването на 2014 година предвиждания на астролозите за задаващо се време на повече духовност и на по-малко агресия, време на смирение и доброта, на помирение и единение. Но знайно е, че думите отлитат, остават делата. И тъй като думите все още не са отзвучали, за делата продължава да остава свободно пространство за гадателите. В тази перспектива едно със сигурност може да се каже: след повече от шест месеца биене на тъпан по жълтите павета градивни дела от протестиращите няма да се родят. Няма да се родят и от непредставените. Остава отговорността на представените да покажат, че са се вслушали в посланията на хората, разчели знаците на звездите. Засега обаче сред партийното войнство във всичките му цветови нюанси не престават да се чуват по-силно гласове на бунт, на несговорчивост, на нетърпимост. Както е видно от многострадалния български преход към демокрация, от това не се е пръкнало нищо добро. Той се оказа изкачване нагоре по стълба, която води надолу заради безплодно люшкане от един политически полюс към друг. В това люшкане подобни бунтове наподобяваха повече семейни кавги, след които бунтарите напускаха семействата и търсеха да се приютят в други или в нови, за да не губят благините на властта.
Въпреки плахия повей на надежда за повече духовност и сговорчивост тези гласове продължават да са храна за недоверие, отчужденост и трудно потискан гняв вместо подтик за единение като нова енергия, която да прочисти утайката на омразата и нетърпимостта в обществото.