Странните завои на Виктор Орбан

Вадим Трухачов
"Правда"

Нова държава оглави ЕС - от 1 януари председател на общността е вече Унгария. След Словения и Чехия тя стана третата бивша социалистическа страна, удостоена с честта да ръководи най-голямата организация в Стария свят. Новата й роля впрочем събуди известни опасения - най-вече в Русия, но наред с това и сред съседките на самата Унгария.
Приоритетите на унгарското председателство бяха огласени още две седмици преди Нова година. Будапеща посочи например инвестициите в енергийната инфраструктура и строежа на газопроводите "Набуко" и АГРИ, заобикалящи Русия, през които в Европа да потече петрол от Азербайджан и други страни край Каспийско море. Любопитно е, че изграждането на газопровода "Южен поток" не бе споменато сред унгарските приоритети. Което веднага ни внушава мисли, не твърде приятни за Русия.
Всъщност думите и действията на унгарския премиер Виктор Орбан (който формално ще ръководи ЕС до 1 юли), свързани с енергетиката, предизвикват множество въпроси. Навремето например той се обяви против включването на страната си в "Южен поток" и протестираше срещу перспективата Унгария да се превърне в "казарма на "Газпром". Когато посети Москва в началото на декември, Орбан наистина потвърди интереса на Унгария към руския газопровод, но горчилката си остана.
Защото миналата есен той каза и стори съвсем различни неща в Баку. Там заяви от името на Евросъюза, че е много важно да бъде изграден газопроводът АГРИ, по който азербайджански газ първо да стигне до грузинското пристанище Батуми, после да бъде втечнен и откаран по море в Констанца (Румъния), след това отново "разреден" и транспортиран до Унгария и нататък на Запад. Естествено, заобикаляйки Русия.
Орбан разгледа проекта като част от програмата "Източно партньорство" на ЕС, в която са поканени всички държави от Закавказието, Украйна, Молдова и Беларус, но не и Русия. Това накара руски представители неведнъж да изразят безпокойство във връзка със споменатата програма. И на предстоящите форуми Русия-ЕС унгарският премиер със сигурност трябва да очаква някой и друг не много приятен въпрос по темата.
Опасенията, свързани с поведението на Орбан, далеч не се свеждат само до икономиката или енергетиката. Премиерът на Унгария неведнъж се е проявявал като политик с не особено топло, меко казано, отношение към Русия. Оглавил за пръв път унгарския кабинет в края на 90-те, той нарече връзките с нашата страна "отживелица от миналото". Днес вече не бихме чули от него подобни думи. Дали обаче наистина си е променил мнението?
Да припомним още няколко епизода от живота на Орбан, свързани с Русия. Преди години, когато вече бе оглавил опозиционната дясна партия ФИДЕС, нейни представители в Европарламента заедно с колеги от Естония и Финландия поставиха въпроса, че в Русия уж се потискали правата на угро-финските народи. Днес Орбан е на власт, а желаещи да предявят претенции срещу страната ни не липсват и в Естония - също членка на ЕС. Дали тази спекулация ще остане в миналото, зависи от унгарския премиер.
Склонността към спекулации с историята обаче представлява едва ли не основната опасност, свързана с Виктор Орбан като временен ръководител на Евросъюза. Практически веднага, след като политикът се закле в края на май, унгарският парламент прие по негова инициатива един скандален закон. Според този акт днес в Унгария е криминално деяние да се отричат престъпленията на комунизма или да се подценява тяхното значение. Подобни норми вече действат в балтийските страни и в Полша.
Премиерът на Унгария открито заявява, че трябва да бъдат преразгледани резултатите от Втората световна война - веднъж ги нарече "крещяща несправедливост". През есента на 2006 г. участници в демонстрация, на която бе говорил и Орбан, покриха с непристойни надписи паметника на Воина освободител в центъра на Будапеща. А спомене ли организацията "Унгарска гвардия", която използва символите на едновремешните местни нацисти ("салашистите"), министър-председателят неизменно я определя като "група за гражданска самоотбрана".
През май м.г. унгарският парламент - отново с пълното одобрение на премиера, гласува още един скандален документ. Депутатите обявиха 4 юни за Ден на националното единство - в памет на 4 юни 1920 г., когато е подписан Трианонският договор между страните от Антантата и Унгарската република като наследник на Австро-Унгария, победена в Първата световна война. Според този договор Унгария отстъпва на свои съседи част от териториите, населени с маджари - етнически унгарци. Страната бе върната в същите граници и след Втората световна.
Това поражда друг болезнен въпрос, неведнъж изострял вече напрежението между днешната председателка на ЕС и граничещите с нея Румъния, Словакия, Сърбия и Украйна. В тези държави живеят над 3 милиона етнически унгарци - пряка последица от поражението на Унгария в двете световни войни и загубата на част от териториите й. Сред тези маджари са доста силни сепаратистките нагласи, подклаждани отчасти тъкмо от Орбан.
По време на първото му премиерство (1998-2002 г.) Унгария прие два закона, изострили отношенията й със съседни страни. В местните висши учебни заведения бе въведена квота за маджари от съседните държави. После пък им бе предоставено и правото да получават унгарски паспорти по облекчена процедура. Словакия и Румъния се оплакаха от Будапеща в Брюксел и Унгария бе принудена от ЕС да отмени скандалния акт.
През 2004 г. по инициатива на Орбан бе организиран референдум за предоставяне на гражданство на унгарците от съседните страни. Европейската комисия заплаши Унгария със санкции и резултатите от плебисцита не бяха утвърдени. През 2009 г. обаче днешният унгарски премиер (тогава лидер на опозицията) отново повтори при пътуване в украинската Закарпатска област, че няма да се откаже от тази идея. Ръководството на Украйна има повод да застане нащрек.
Миналата година Орбан нарече своите сънародници в Словакия "държавообразуваща част от Унгария". Което естествено предизвика остра реакция у словашкото ръководство. Освен това неведнъж е настоявал Словакия и Чехия да отменят законите от 1945-1946 г. (известни като "декретите на Бенеш"), въз основа на които следвоенна Чехословакия се канеше да изсели етническите унгарци (повечето обаче си останаха там).
Цялата политическа кариера на днешния унгарски премиер показва, че през мандата му начело на Евросъюза има риск от многобройни изостряния и в отношенията с Русия, и в тези със съседните държави, дори със самия ЕС. Дали обаче той ще потвърди реномето си на скандален политик? В близките шест месеца ще стане ясно. Поел тъй отговорен пост, Орбан може и "да улегне" все пак.