Сцената бе неговият истински живот

Страницата подготви Елена ДИМИТРОВА

110 години от рождението на именития артист Петър Василев се навършиха на 9 октомври. Израснал между онова забележително поколение актьори и режисьори между двете световни войни, Петър Василев знае какво значи голямо изкуство, голям театър и ревниво отстоява неговите реалистични традиции. Винаги играе с цялото си същество и е различен до неузнаваемост във всяка роля. Неслучайно неговите сцени в спектакли като "Хъшове", "Големанов", "Егор Буличов и другите" и още, и още винаги се изпращат с възторжени аплодисменти от публиката. 

В живота е романтик и мечтател. Неговият истински живот е сцената. Тя го прави щастлив и богат. Има широки културни интереси. Колкото ефектен и ярък на сцената, толкова в живота Петър Василев е скромен и непретенциозен. Взискателен най-вече към самия себе си. Силно респектира с отвращението си към кариеризъм. Чужд на всякакви халтури и евтини (като художествено качество) изяви.

До прочутата старозагорска чешма Трите чучура (тогава извън града, а днес - в центъра на прекрасни жилищни квартали), сред лозя, орехови и бадемови дървета се ражда бъдещият именит артист Петър Василев. Записват го в регистрите на с. Сладък кладенец, където живеят родителите и дедите му. Следва тежко детство с глад и мизерия. Баща му е военнопленник в продължение на 5-6 години, а майка му, с две невръстни момченца на ръце, е по нивите редом до своя свекър Петър. 

Малкият Петър расте именно под изключителното въздействие на дядо си Петър. Човек строг, но справедлив, начело на 16-членно патриархално семейство. Природно буден, с подчертано увлечение към астрономия и аритметика, той възпитава в своя внук интерес към книгите и науката. Малкият Петър расте скромен, в доста лишения, но изключително любознателен за възрастта си. В своите младежки години с брат му Тодор стават много добри изпълнители на кавал. Години по-късно Петър Василев ще признае, че именно фолклорът, песните и легендите на народа разпалват въображението и любовта му към вълшебството на театъра.

Към родното си място Петър Василев не спира да се връща до края на живота си. Винаги отзивчив и състрадателен към неговите жители. В първите години след 9 септември 1944 г. всички генерални въпроси за развитието на селищата се решават от София. Именно тук е вече артист Петър Василев. В Народния театър, днес "Иван Вазов". Хората го познават, гледат го на сцената, възхищават му се; където и да почука на вратите, среща радушен прием. Използва всичките си връзки, за да подпомогне за благоустрояването на родното си село. Помага за електрификацията, водоснабдяването на Сладък кладенец. За шосиране на коларския път до съседно село, а след време и за отпускане по тази линия на рейс от Стара Загора до Сладък кладенец. 

Има дял за откриването на здравния пункт и на непълна гимназия в Сладък кладенец. Всеотдайно помага на читалището. Чрез свои познати и приятели във Върховния читалищен съюз Петър Василев осигурява голяма сума пари и лично подбира ценна художествена литература за обогатяване на библиотечния фонд. Лятно време, когато прекарва ваканциите си там, в помощ на своите застаряващи родители, винаги отделя време, за да обучава самодейците от театралната трупа.

Благодарение на Петър Василев местната кооперация израства с още един етаж. Защото от София са подсигурени необходимите количества желязо, цимент, греди, гвоздеи и всичко друго за довършване втория етаж на сградата.

Веднага след 9 септември 1944 г. общината на Сладък кладенец е отделена от централната община на Старозагорските минерални бани. Всъщност това е първото нещо, за което Петър Василев е потърсен от ръководителите на селото. И най-важното - точно благодарение на Петър Василев е спасено вековното име на родното му място. Друго село - Кара Бунар, си било харесало това име. Пък имали и големец оттам. А на Сладък кладенец давали името Кладенчево. Петър Василев веднага иска среща със сина на своя приятел, видния поет Кирил Христов - акад. Владимир К. Христов, завеждащ секция по геодезия в Техническия институт на БАН. Благодарение на неговата ключова намеса е върнато истинското име на Сладък кладенец (Шекер Бунар).

Многократно кметът Стою Видев благодари на Петър Василев в писмата си, които са запазени и до днес, за огромното му желание и всеотдайност, когато помага на своето родно село. Затова, че не пести нито време, нито енергия, дори и пари, които дава от собствения си джоб.

През дългия си творчески път - в продължение на 75 години - Петър Василев създава пъстра галерия от образи. Доказва по безспорен начин, че и от малката роля може да се прави голямо изкуство. Сред паметните му роли в Народния театър са Исак от "Иванко" на Васил Друмев, Ален в "Училище за жени" на Молиер, Гица Пристанда от "Изгубеното писмо" на Лука Йон Караджале, Абдилда от "Трета патетична" на Николай Погодин, Гаврило Тръбача в "Егор Буличов и другите" от Максим Горки (в забележително партньорство с Кръстьо Сарафов), Мравката и Мавроди в "Хъшове" от Иван Вазов, Цървенака в "Снаха" на Георги Карасловов, Златил и Васил Ваклин в "Боряна" и Кокичков в "Милионерът" на Йордан Йовков, Свистиков в "Сенки" от Салтиков-Шчедрин, Бридуазон в "Сватбата на Фигаро" от Бомарше... и още много, много образи (над 300!), разкриващи яркото му сценично майсторство.

Десетилетия Петър Василев живее, потопен с цялото си същество в проблемите на театъра, литературата, живописта. За него е характерен непрестанният стремеж към духовно обогатяване и трупане на нови знания.

Петър Василев работи с няколко поколения актьори, режисьори, драматурзи, сценографи. Десетилетия той е живата връзка с онова знаменито актьорско поколение, което идва още отпреди Първата световна война и предава на следващото правилата на изключителното актьорско присъствие на сцената и в живота. Петър Василев владее до съвършенство изкуството на пълното превъплъщение. Играта му е ярка, характерна, запомняща се.

Петър Василев притежава библиотека от над шест хиляди тома. Част от нея е дарена на читалище "Просвета - 1898 г." в родното му село Сладък кладенец след смъртта на актьора, по негово желание. Непрекъснатото му общуване, до последния ден от неговия 98-годишен живот, с велики автори от българската, руската класическа и европейска литература допринася изключително за изграждането на голяма духовна култура, въз основа на която се оформят безкомпромисните му критерии за голямо театрално изкуство. 

Две години след смъртта му на 6 август 2009 г., издателство "Сиела" пусна от печат луксозната книга албум "Със сърце и душа", придружена от DVD. Книга, чието ядро са спомените на Петър Василев за някои от най-крупните представители на българската култура от ХХ век, както и за знаменити артисти на Народния театър.

По инициатива на председателката на читалище "Просвета - 1898 г." в Сладък кладенец - Екатерина Иванова, и със съдействието на кметството на 16 октомври от 11 ч. ще се състои паметно утро, посветено на 110 години от рождението на големия артист Петър Василев. Ще има кратка художествена програма. Слово ще произнесе д-р Стойка Кайракова. Ще бъде открита експозиция с документи и предмети на актьора. Детската театрална трупа ще бъде наименувана "Петър Василев".

Гаврило Тръбача от "Егор Буличов и другите" от Максим Горки 

С големия руски актьор Борис Ливанов в периода, когато поставя "Братя Карамазови" на Достоевски

Със съпругата си Мария

Усамотение край морето