22 Февруари 2024четвъртък13:03 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Студената война свърши. Защо Западът не може да признае това?

30 години след края на Съветския съюз още битуват остарели представи от онова време

/ брой: 220

автор:

visibility 3871

Мери Деженски,
в. "Индипендънт"


Както денят неизменно сменя нощта, така и всяко ново мнимо руско злодеяние, да речем, отравянето на Скрипал, неизменно води след себе си до изкривени стереотипни обвинения. Русия бързо се превръща в Съветския съюз от времето на Студената война, или вече се е превърнала в него - за наше общо зло. Тези твърдения за по-голяма убедителност са придружени с различни епитети и метафори: Русия днес е тоталитарна диктатура, а Владимир Путин е Сталин на нашето време. Русия има две цели, твърдят нейните хулители. Първата цел - да угнетява собствения си народ, а втората - да раздели и властва над Запада под формата на НАТО и Европейския съюз.

 

Днешните най-проницателни воини от Студената война признават, че сегашният ледников период съществено се различава от стария. Заедно с това те настояват, че конфронтацията между два блока, представляващи диаметрално противоположни ценностни системи (между открита и закрита, алтруистко и егоистично, отбранителна и агресивна,свободна и поробена, добра и лоша) по своята същност остава предишната. Мечката може да се усмихва и да размахва лапи във въздуха, но с това няма да престане да бъде мечка.

 

Но ако руснаците днес са къде къде по-добре обезпечени, по-добре информирани и вече не живеят в страх, защо Западът е така убеден, че Владимир Путин има намерение да се добере до нас със своите дълги ръце, а руснаците остават вечен враг за Запада?

 

Един от отговорите се заключава в това, че в главите ни едновременно се объркват два противоречиви си един на друг образа - един на народа, и втори - на държавата. Както свидетелстват многобройни чуждестранни запалянковци, получили колосално удоволствие по време на световното първенство по футбол, народът може да бъде благоразположен и дружелюбен, ако времето е хубаво и малко го поободриш (с други думи той е почти такъв, каквито сме ние). А виж всемогъщата държава и злобният цар Путин - точно те ни замислят гибел.

 

Враг по навик

 

Трябва да се каже, че старите обичаи и привички (обичаите и привичките от съветската ера) отмират много трудно, при това и от двете страни. Само че разговори за това, че Русия на държавно равнище в лицето на Путин или Кремъл вижда като своя главна цел отслабването или даже разрушаването на Запада, много силно показват опасна превзетост и свидетелстват за пълно неразбиране на руските стремежи.

 

Списъкът с обвиненията на Запада срещу Русия е добре познат. Него за пореден път го прочете Тереза Мей на 5 септември в хода на своя демарш по делото Скрипал в камарата на общините. Но този списък с годините се променя твърде малко. По думите на Мей "тази атака с използването на химическо оръжие...стана част от общите закономерности в поведението на Русия, която упорито се стреми да подкопае сигурността на нашата страна и нашите съюзници по целия свят. Тя разпалва конфликта в Донбас, тя незаконно анексира Крим, тя нееднократно нарушава въздушното пространство на редица европейски страни, тя води неотслабваща кампания на кибершпионаж и намеса в изборите. Русия стоеше зад опита за преврат в Черна гора. И руска ракета, изстреляна от контролирани от проруските сепаратисти територии, свали самолета на полет МН17."

 

Голяма част от казаното отговаря на действителността или почти. Но и Русия има свой списък с обвинения против Запада, появил се след Студената война. Започва с разширяването на НАТО и нейното придвижване към руските граници, с бомбардировките срещу братята-славяни в Сърбия. По-нататък следва намесата в Ирак и злоупотребата с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за Либия, в резултат на което беше свален Кадафи, а в станата възникна анархия, както и в хода на войната в Ирак. Русия също така може да заяви, че нейните действия, включително анексирането на Крим (тя го нарича присъединяване), имат не настъпателен, а отбранителен характер, явявайки се отговор на дейността на Запада.

 

Тук не е мястото и времето да се спори за правотата или неправотата на приведените примери. Всеки от тях се отличава от другия и заслужава отделен анализ, но главното се състои в това, че почти през цялото време на управлението на Путин Западът и Кремъл оценяват най-важните събития по съвсем различен начин. Например в Русия се създава впечатлението, че Западът не признава края на Съветския съюз, както и това, че постсъветска Русия има собствени национални интереси, които има правото да отстоява.

Аз, както и много други западни наблюдатели на Русия, смея да твърдя, че запазването, а след това и разширяването на НАТО стана много сериозна грешка, поради която бяха унищожени всички шансове за действително разрешаване на проблемите в Европа след студената война през 1990-те години. Струва ми се, че Западът просто не успя напълно да оцени бедите и несгодите, които руснаците преживяха през последните 30 години след краха на политическата система и империята. Такава ситуация би породила във всяка страна чувството на уязвимост и обида. Великобритания например досега не се е оправила напълно от своя постимперски махмурлук.

 

Време за промяна

 

Но докато Западът и Русия  се отнасят с подозрение един към друг и докато между тях съществува неразбиране, да се измени нещо ще бъде много трудно. Само че Западът е по-силната страна в това противопоставяне, за което свидетелстват всички показатели - икономическата мощ, БВП на глава от населението и отбранителният потенциал. Поради което той може да си позволи да направи първата стъпка. Но упорито отказва да го направи. А когато с такова предложение излезе Доналд Тръмп, вашингтонският елит пресече неговите опити и продължава да прави това и днес.

 

 

Тази заплаха, която днес Русия представлява - според представите на Запада - е несъпоставима с опасностите, произтичащи от Съветския съюз. По онова време два съперничещи си идеологически блока и две армии се противопоставяха един на друг в "играта" под наименование взаимно гарантирано унищожение. Дори и днес Русия да създава някои заплахи, то това е, че тя чувства как я заплашва Западът, и по тази причина, че гаранциите за сигурност и каналите за връзка от съветската ера вече не съществуват. Заявленията, че Русия по природа е агресивна държава или че Путин иска да възроди съветската империя не съответстват на действителността. Един от приоритетите за Путин през цялото му президентство е сключването на договори за оформяне на постсъветските граници на Русия. Неговото небезизвестно изявление, че разпадането на Съветския съюз е "най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век" се отнася до този хаос, който възникна в Русия през 1990-те години и той много пъти го е обяснявал.

 

Русия има и вътрешни сдържащи фактори, налагащи отпечатък върху нейните действия. Един от тях е руското обществено мнение. Преди този фактор не съществуваше и Западът много рядко признава, че той се явява реална сила. Вторият фактор е внимателното и достатъчно чувствително отношение на държавата към това как Русия е възприемана зад граница.

 

Защо Кремъл не отиде по-далече в Украйна? Защо неговата намеса в Сирия има ограничен характер? И защо непрекъснато се водят преговори за предотвратяване, както се изразява Западът, "кървава баня" в провинция Идлиб? Отговорът на всички тези въпроси се заключава в следното. Тези, които помнят унизителното изтегляне на съветските войски от Афганистан, и тези, които загубиха роднини и близки в рискованите военни кампании, оказват определено влияние върху режима, който досега в определена степен се бои от своя народ. Свое въздействие върху него оказват и народните протести, да речем, против повишаването на пенсионната възраст, участниците в които питат защо правителството, провеждайки тази реформа, харчи пари за войни в чужбина.

 

Ако Западът се беше опитал да се замисли върху това, какви са сегашните мотиви на Русия (а това, между другото, е неизбежният стремеж към осигуряване на своята сигурност и уважение от страна на други държави след периода на унижения, свързан с разпадането на Съветския съюз), то той би успял да намести много късчета от пъзела и да разбере, че Русия на Путин не е толкова застрашителна.

 

Уви, осъзнаването на тези прости истини още е твърде далече

Всеки седми избирател с грешки при попълване на бюлетина

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 36

И СУ се обяви срещу отпадането на таксите за студенти

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 36

МО чака румънска фирма да извози БТР-ите за Украйна

автор:Дума

visibility 124

/ брой: 36

Крият се по-тежките проблеми в енергетиката

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 36

Настояват разширението на "Чирен" да спре

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 36

ТЕЦ „Марица Изток 3“ спира работа

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 36

В ЕС токът от ВЕИ е 41 %, у нас - двойно по-малко

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 36

Фермерите изтеглят тракторите от Атина

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 36

Фицо против бонусите на ЕК за Украйна

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 36

Съдията с променен тон към Асанж

автор:Дума

visibility 115

/ брой: 36

Без санкции за лоши родители в Австрия

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 36

Политически тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 104

/ брой: 36

Знаете ли кой е Навални?

автор:Дахер Дахер

visibility 127

/ брой: 36

Големите печеливши от войните са петролните гиганти

visibility 120

/ брой: 36

В Западните покрайнини има асимилация на българщината

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 36

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ