21 Януари 2022петък15:42 ч.

ново:

Румен Радев и Илияна Йотова положиха клетва *** Кирил Петков: Визита в Скопие беше огромен успех *** Кристиан Вигенин: Днес България навлиза в нов етап от своето развитие *** Строителите на магистрала „Европа“ ще бъдат глобени *** 11181 са новите случаи на коронавирус Румен Радев и Илияна Йотова положиха клетва *** Кирил Петков: Визита в Скопие беше огромен успех *** Кристиан Вигенин: Днес България навлиза в нов етап от своето развитие *** Строителите на магистрала „Европа“ ще бъдат глобени *** 11181 са новите случаи на коронавирус

Сумрачни прогнози

Продължаването и задълбочаването на делението на "червени" и "нечервени" боклуци ни осъжда поголовно и повсеместно на обикновено вегетиране

/ брой: 252

автор:Чавдар Николов

visibility 1613

Злободневната мода в контекста вероятно е абсолютно неизбежна. Конкретно имам предвид цикъла с появата, възхода, дъвченето и съответно предъвкването, разнищването, "синтеза" и залеза в публичното пространство на някаква наглед актуална и, както в края на краищата излиза, тема от трето и четвъртостепенен ранг. Но въпреки немалкото доказателства за противното, продължавам да вярвам, че основният смисъл на медиите все пак е в това, което в света на ски спорта се нарича "форлойфери".
Рационалността диктува общественото мнение да бъде овреме предупреждавано за фундаментално грозящите го опасности, обосновано да му се подсказват нови идеи за развитие, последните да се поднасят огледани от всички страни, като така се предотвратява люлеенето между крайности, не се допуска шарлатанско месианство да заблуждава масовото съзнание, избягват се рисковете от сблъсъците на евентуално поляризирано социално противопоставяне и разделение, в името на спокойствието и приемствеността се тушира радикализмът, реформаторският подход последователно се налага и предпочита пред революционния, разумният баланс и компромисът излизат на преден план...

Процесът на прозрение

от страна на обществото и на най-изявените негови представители, формиращи общественото мнение, на превръщането на отделни, на пръв поглед екстравагантни, възгледи в утвърдени познания, в истини, впоследствие в труизми, в никакъв случай не е лек и гладък. Той притежава своя особена собствена логика, изисква своя "временна протяжност". Нескромно си спомням как всях смут в една редакция някъде в средата на 90-те години, предлагайки за публикуване текст, в който бях написал, че процесът на "назначаване на капиталистите у нас вече успешно е приключил". Днес с подобно твърдение едва ли ще изненадаш някого, но за "дадения исторически момент" то звучеше пределно скандално. Материалът тогава излезе на друго място, с полагащото се закъснение и го прочетоха доста по-малко хора, отколкото желаех. Себедоказа се един вид класическото "Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш."
Вицепремиерът по икономически въпроси на правителството, въвело плоския данък, преди години лично ми се беше обидил дотам, че при срещи едва ме поздравяваше, защото в статия бях написал нещо от сорта, че носи лична отговорност за въпросното абсолютно недалновидно действие. В интерес на истината, по-късно по непотвърдени слухове узнах, че същият не бил съгласен с въпросната промяна в подоходното облагане и дори "мърморел под мустак" (какъвто в действителност, доколкото ми е известно, никога не е носил). Ама, чудна работа, отникъде не се чу да е подавал оставка от заемания пост в знак на несъгласие със стратегически погрешното решение и предполагаемите още тогава последствия. Тези дни обаче по БНТ той категорично заяви, че плоският данък би трябвало най-после да се премахне, защото... Заради която позиция и аргументация за пореден път съм готов да проявя разбиране и съпричастие, както и да окажа, както се казва, нужната подкрепа.
Но на нищо подобно, честно казано, поне от моя страна не може да разчита и съм уверен, че и не разчита, лицето Иван Костов. То, както вече писах, в лекция имаше

нахалството да обяви фалита на неолиберализма

Нещо, досущ като в оня стар, но непреходен виц "Цялата зала в л...на, а аз - в бяло". Не чак дотам съзнателното цитиране на Джеймс Бонд "Никога не казвай никога" в интервюто на "бившия" само преди дни еднозначно свидетелства, че политическите рискове от тази посока за държавната и народностната ни съдба никак не са намалели. Въпрос е само на нови-стари сценарии и сценаристи, привършването на които съвсем не се е очертало на хоризонта. Така че "Хора, бдете!" и не оставяйте визираното лице еднолично да си позволява да анализира всевъзможншите рискове пред родината.
Опазил ме Бог, по никой начин не искам да се изкарвам някакъв съвременен приемник на Нострадамус, нямам претенции дългосрочно да познавам дори неговия доказано нищожен "процент сбъдваемост". Напълно споделям казаното от Уинстън Чърчил, че "завесите пред бъдещето падат една по една".
Какво правим значи ние, когато пред очите ни е паднала поредната завеса?
Понастоящем твърдо очертаващата се непосредствена перспектива се състои в това непременно да се разделим на две, а именно на "червени боклуци" и на "нечервени боклуци". Което разделение същностно общонационално не се явява никаква състоятелна перспектива. Речено на елементарен език,

безбъдещността не е никакво бъдеще

в което да си заслужава да влагаме каквито и да е подкрепящи го усилия. Но същевременно подобна безбъдещност дефинитивно заслужава особено, заострено внимание и усилия с оглед най-главно на целта овреме да я предотвратим и избегнем.
Продължаването и задълбочаването на настоящата перманентна обществена конфронтация ни осъжда поголовно и повсеместно на обикновено вегетиране. Този слабо приятен "обикновен факт", както нееднократно недвусмислено е исторически доказано, може, но не бива да бъде пренебрегван. Защото всяко пренебрегване е фатално.
Алтернативата на демократичния изход от задънената улица е самата задънена улица. Другото нейно име е необратим национален упадък. Повтарям и ще повтарям, ако се наложи още безброй пъти, че в актуалността сумракът осезаемо настъпва и не го виждат само онези, които се самозалъгват и самозаставят да не го виждат. За съжаление трябва да се подчертае, че такива днес не се явяват малцинство, лишено от обществено влияние.
Ние, нашето поколение, по естествен път, един след друг, ще си отидем.
Но поредицата загубени за България години, както поне засега изглежда, ще продължи.
С което и България ще си отиде.
Както и да го погледнеш - напълно противоестествено.

 

Корнелия Нинова: Край на тормоза над длъжниците

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 14

Искам те! Бия те...

автор:Аида Паникян

visibility 197

/ брой: 14

Затягат мерките срещу КОВИД-19 по региони

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 14

След 5 години половината българи остават без личен лекар

автор:Дума

visibility 195

/ брой: 14

Асен Василев: В Бюджет 2022 залагаме ръст на БВП от 4,8%

автор:Дума

visibility 234

Вадят колекторските фирми на светло

автор:Дума

visibility 152

/ брой: 14

"Топлофикация София" три пъти съди русенка

автор:Дума

visibility 188

/ брой: 14

Защо гласувахме в ООН за Истанбулската конвенция?

автор:Дума

visibility 512

/ брой: 14

Диагнозата на думите

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 14

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ