Свещта на будителите

Боян БОЙЧЕВ

Мъждука ли още свещта на Паисий? Скрибуца ли перото по хартията? Преписва ли се, предава ли се от ръка на ръка и нататък българската памет? 

Всяка година отбелязваме Деня на народните будители. На онези, които със себеотрицание, пот и кръв са се борили за българщината. И са гнили по турските зандани, били са измъчвани, убивани. Отказали се от личното в името на общото, на бъдещето, на пробудата. Отделяли от залъка си, за да се строят училища, читалища, да се поддържат църквите. Безкористно. И единственото, за което са съжалявали, е, че не са могли да направят повече. 

Отбелязваме Деня на народните будители, но замисляме ли се над тяхното дело? Ценим ли го? Осъзнаваме ли шанса, който са ни дали? И какво направихме децата ни да го осъзнаят? Или за тях това е просто почивен ден... от училище. Ден, когато могат да се разходят по търговските центрове, да изгледат някой англоезичен филм и да споделят емоциите от току-що отминалия Хелоуин.

Да, децата ни празнуват Хелоуин... Чуждоезиков празник, нямащ нищо общо с българското. Бизнес за милиарди долари от търговия с ужасии. Колко далеч е това от светлината на будителите!

Колко далеч са тиквените фенери и светещите скелети от онази свещ на Паисий, който се възмущава: "Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език..."

Виждам ироничните погледи на учениците, докато танцуват с пръсти по екраните на телефоните си. И колкото по-големи стават децата, толкова по-иронични са погледите им.

През последните години образованието престана да бъде ценност. Да изкараш диплома, защото така трябва, а не заради знанията, които ще получиш. Превръщането на нацията ни в обслужващ персонал за богатите негласно отхвърля образованието. Прост народ по-лесно се управлява. И още по-лесно се затрива...

Докато буден народ не е удобен...

Денят на народните будители възниква в трудните години след Първата световна война, когато сред обществото цари духовна разруха. Тогава погледът се насочва към примера на нашите възрожденци. Сред мотивите за създаване на такъв празник е и мисълта за младите хора и бъдещето: "Последната (младежта - б.р.) се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото."

Нима днес не е същото?! Днес, когато учителят, поетът, писателят, публицистът не са моделът за подражание, а плеймейтката, чалгаджийката, мутрата, бизнесменът. Днес, когато се цени материалното, а не духовното. Когато парите са превърнати в основна "ценност", а "безкористно" е архаична дума. 

И все пак... Нима на първопроходниците на нашето Възраждане им е било по-лесно?! 

Българският народ е единственият, който има празник, посветен на своите будители. Това ни дава надежда, че и този период, като всичко материално, ще е преходен. Вечен може да бъде само духът.

И докато още мъждука сред нас Паисиевската свещ, докато скрибуца по листа перото, докато преписваме и предаваме нататък българската памет, докато звучи "Стани, стани, юнак балкански", ще ни има.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.