Светът търси нов главен дипломат

Анита Макбрайд*

Светът има отчаяна нужда от умела дипломация и ефективно международно лидерство. С възхода на тероризма и екстремизма в световен мащаб, господството на терора на "Ислямска държава" в Ирак и Сирия, териториалната експанзия на Русия и новата самоувереност на Китай, от края на Студената война досега никога международното напрежение не е било по-голямо.
Въпреки многото си недостатъци ООН продължава да бъде от решаващо значение за справянето с тези проблеми. И организацията си търси нов лидер. Бан Ки-мун, чийто мандат изтича следващата година, призова неговият наследник да бъде жена, и според мен имаме подходящ кандидат точно за тази работа: това е генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
Искам да ви върна назад - към времето на работата ми в Белия дом за администрацията на Рейгън. В момент, когато САЩ бяха впримчени в конфликт със Съветския съюз, президентът Рейгън с основание смяташе, че Западът има нужда от отчетливо морално лидерство. ЮНЕСКО от 80-те години на миналия век обаче не осигуряваше такова лидерство. Политиките на организацията бяха прекалено радикални. Бюджетът й беше управляван твърде зле. Програмите и политиките й твърде често бяха в противоречие с американските интереси. В резултат на това ние напуснахме организацията през 1984 г.
Скачаме напред почти две десетилетия в 2002 г., когато администрацията на президента Джордж У. Буш реши отново да се присъединим към организацията. ЮНЕСКО беше тръгнала към промяна на управлението, по-добър бюджет и по-конструктивна международна роля. Действително, по времето, когато отново влязох в Белия дом през 2005 г., голяма част от най-значимите вреди бяха заличени, но ЮНЕСКО трябваше все още да направи много, за да се докаже.
След като стана генерален директор през 2009 г., Ирина Бокова се зае най-напред с тези предизвикателства. Първо, осъзнавайки, че организацията твърде дълго е била безмълвна по въпроса за Холокоста, тя наложи водещата роля на ЮНЕСКО за насърчаване на образованието за Холокоста. По този начин тя даде на организацията ясна морална позиция по едно от най-големите престъпления в историята на човечеството и направи защитата на еврейското наследство ключова част от своята дейност. През октомври миналата година Бокова смело и успешно се противопостави на провокационното предложение за приемане на резолюция на ЮНЕСКО, с която Стената на плача в Стария град на Йерусалим да бъде обявена за свещено място за мюсюлманите. Като признание за последователната й подкрепа на борбата срещу антисемитизма, расизма и негационизма Бокова получи международната награда на Центъра "Симон Визентал".
Второ, Бокова допринесе за налагането на по-професионален подход в една тромава и силно неефективна организация. След като САЩ преустанови плащането на членския си внос в резултат на признаването на палестинската държава от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО, Бокова беше изправена пред предизвикателството да върши повече с по-малко средства. САЩ могат да вземат за пример това, което тя направи, за да постави в ред бюджета на ЮНЕСКО, и за управлението на организацията като мениджър. Фактът, че този месец Белият дом и Държавният департамент положиха много усилия, за да бъде подновено плащането на САЩ към бюджета на ЮНЕСКО, след като бе преустановено за много години, ясно показва колко е уважавана нейната работата от сегашната администрация във Вашингтон. Тя е много ценена и от мнозина на Капитолийския хълм заради дългогодишния й конструктивен ангажимент и диалог.
Бокова осъзна необходимостта ЮНЕСКО, която се е наложила най-вече със своята "мека сила", да бъде адекватна и на най-неотложните предизвикателства пред сигурността, изискващи "твърда сила". Като генерален директор тя направи ЮНЕСКО водеща организация в борбата за предотвратяване на финансирането на тероризма и започна да говори открито срещу безогледното унищожаване на безценни културни паметници в Близкия изток, в допълнение към важната текуща дейност на организацията в областта на културата и образованието. Много американски лидери дадоха висока оценка на нейната далновидност и решителност - от Лора Буш до държавния секретар Кери, който по време на посещението си в ЮНЕСКО през есента на 2015 г. я поздрави за ангажираността й в борбата с екстремизма.
Бокова е подходяща за позицията не само поради това, което е направила, а най-вече за това, което е тя самата. Като сериозен международен играч със сериозни връзки на пет континента, съчетани с десетилетия опит и доказани способности да ангажира най-високите нива на дипломацията, тя вече е подготвена за ролята.
Ирина Бокова има също така и подходящия характер и темперамент за позицията. Високо дипломатична, но същевременно амбициозна и смела, тя е готова да говори по трудни теми, когато обстоятелствата го налагат, както и да бъде медиатор по понякога противоречиви въпроси на международната политика. Ние се нуждаем от това в момент, в който Русия, Китай и други страни поставят под въпрос легитимността на международния ред.
За Бокова се говори открито като за най-вероятния наследник на Бан Ки-мун, но това не означава, че е единственият кандидат. Има още много талантливи лидери, измежду които Хелън Кларк от Нова Зеландия, ръководител на Програмата за развитие на ООН, и президенът на Чили Мишел Бачелет.
Налице е значителен международен консенсус, че е време кандидат на Източна Европа да заеме позицията на следващия генерален секретар на ООН. И по мое мнение Бокова е точната жена. В интерес на САЩ е да изберат талантлив, уважаван и смел генерален секретар на ООН, който може да бъде и добър мениджър, да подобри администрацията на ООН и да управлява организацията като бизнес. Бокова го е направила за ЮНЕСКО. Вярвам, че тя може да направи същото и за ООН.

*Анита Макбрайд е бивш началник на кабинета на първата дама на САЩ Лора Буш (2005-2009 г.). Работила е в администрациите на Рейгън и Буш. Коментарът е публикуван в американското политическо издание "The Hill".