Светът усилено строи ядрени централи

Проф. Младен Георгиев,
чл.-кор.проф. Димитър Бучков

При създаването на земята Всевишният не е обидил България. Дарил я с 4 сезона, плодородна земя, красиви планини, море с пясъчни плажове и много източници на вода. Единственото, за което трябва сами да се погрижим, е енергията. 
Най-лесно е да пробиеш дупка в земята и от нея да потече нефт или газ. Пий си кафето или чая, пуши си наргилето или цигарата, а парите практически сами ще влизат в портмонето, което, както казват някои, е най-чувствителният "орган" на човека. За разлика от държавите, които имат много нефт и газ, страните, които са принудени сами да си създават енергетични източници, са развили своя забележителна образователна система, култура, наука и икономика. Пример за това са Япония и редица държави от ЕС, които купуват нефт и газ от богатите на тези суровини, но иначе икономически изостанали страни. Така че Създателят е облагодетелствал на практика онези държави, които е лишил от лесните нефто-газови долари, но им е поставил едно-единствено условие - труд и знания, труд и знания и още труд и знания.
Потреблението на енергия средно за година се увеличава с 1,5-2%. И въпреки високите цени на енергоизточниците и енергоспестяващите технологии индустриално развитите страни не се ограничават и го увеличават. В XXI век пред България стои много сериозен проблем, свързан с енергетиката и нейното развитие през следващите години. Особена важност придобива и въпросът за екологичното замърсяване, причинено от производството на различните видове енергия.
Температурата на приземните слоеве се е повишила с около 0,6 градуса за последните 100 години и се очаква все по-голямо повишаване - от 1,5 до 5,8 градуса през следващите 100 години. Евентуално глобално затопляне ще доведе до сериозно въздействие върху природните ресурси, екосистемите, производството на храни и технически култури, промишленост, употребата и преноса на енергия, транспорта, използването на земята, използването и контрола на водите и, разбира се, човешкото здраве.
Според прогноза на Световната банка необходимите разходи по опазване на околната среда във връзка с присъединяването на България към ЕС до 2015 г. са от 6,1 до 8,6 милиарда евро. Част от тези разходи произтичат и от задължения на страната по международни договори за намаляване на емисиите на парниковите газове.
ТЕЦ имат най-голям принос за увеличаването на парниковия ефект и киселинните дъждове. Те изхвърлят голямо количество метали и техните съединения, които влияят твърде отрицателно върху качеството на водата, почвите и другите екосистеми. Доказа се, че ТЕЦ замърсяват много повече околната среда и с радиоактивни вещества в сравнение с ЯЕЦ при еднаква мощност и режим на експлоатация.
Ядрената енергетика може положително да реши много екологични проблеми, тъй като не използва ценни природни ресурси и атмосферен кислород, не изхвърля в атмосферата парникови газове и отровни вещества. Освен че практически не оказва влияние върху глобалното затопляне, тя има и пряко действие - всеки 22 т уран, използван за производство на електроенергия, предотвратява изхвърлянето в земната атмосфера на 10 млн. т СО2. Ежегодно от експлоатацията на атомните централи в Европа се избягва изхвърлянето на над 700 млн. т СО2. Действащите ЯЕЦ в Русия ежегодно предотвратяват изхвърлянето в атмосферата над 210 млн. т. СО2.
Освен това цената на електроенергията, произведена от ЯЕЦ, е значително по-ниска и стабилна в сравнение с цените на електроенергията, произвеждана с използване на нефт, природен газ и въглища. Стабилната цена за дълъг период от време е свързана и с обстоятелството, че себестойността на електроенергията от ЯЕЦ се определя основно от капиталовложенията в строителтвото на ядрените централи, а не от разхода за гориво. Обратна е тенденцията в изменението на цената на електроенергията, произвеждана от топлоектрическите централи, която непрекъснато расте във връзка с редовното повишаване на цените на въглищата, нефта и газа.
Ядрената енергетика в световен мащаб придобива все по-голямо приложение. В 29 страни се експлоатират 432 ядрени реактора с обща мощност 365 ГВт. От ЯЕЦ се произвежда над 16% от общата електроенергия в света. В близките 15 години се предвижда да бъдат пуснати над 130 нови ядрени блока, така че към 2030 година техният брой ще надхвърли 500, като по този начин мощността на ЯЕЦ ще достигне 20%. Сега най-много ядрени енергоблокове се експлоатират в САЩ (63 ЯЕЦ със 104 енергоблока). След нея се нарежда Франция с 58 енергоблока, а на трето място е Япония, която има 54 блока. В ЯЕЦ се използва уран (U235), 1 кг от който дава толкова енергия, колкото 300 тона въглища.
Взимайки под внимание всички посочени по-горе обстоятелсва, се налага разработването на национална дългосрочна стратегия на България, която да бъде насочена към изграждането на електроцентрали, които да щадят природата и ресурсите и да бъдат икономически изгодни по отношение на цената на електроенергията. В това отношение най-добра перпектива са ЯЕЦ. При съвременните постижения тя е безопасна, екологически напълно приемлива, а цената на електричеството, което предлага на пазара, е най-ниска. Това добре са разбрали практични държавни ръководители, поради което навсякъде по света строителсвото на ЯЕЦ и броят на съответните блокове много бързо нараства, а срокът на експлоатация на вече действащите ядрени блокове значително се удължава, нещо, което преди дни бе обявено и от немското правителство на Ангела Меркел.
Планирането, проектирането, лицензирането и изграждането на ядрените централи обхваща много дълъг период. В това отношение ЯЕЦ могат да бъдат отнесени към т.нар. "мегаобекти". За да се стигне до пускане в експлоатация, са необходими 7-10 и повече години. Всяко забавяне на строителството оскъпява сериозно първоначалната цена на проекта. При мегаобектите първоначално предвидените разходи и срокът за тяхното изпълнение са изключително чувствителни на въздействия от най-различен вид - непредвидими политически сътресения и промени от вътрешен и глобален характер, икономически, финансови и социални кризи, както и междудържавни, корпоративни и други интереси. Още построяването на Суецкия и Панамския канал, Западната железница на Америка, не са завършвали в рамките на първоначално предвидените разходи и срокове. Четирите ЯЕЦ, които Турция усилено подготвя за строителство например, ще струват два пъти повече, отколкото сега. Затова твърдата и постоянна правителствена подкрепа е крайно необходима за успешна ядрена програма. Тя трябва да бъде част от цялостна дългосрочна стратегия на държавата. Примери за такива държави са Франция, Япония, Корея и отскоро Китай.
Не е допустимо министър-председателят на държавата, когато посещава започналия строеж на АЕЦ "Белене", спирайки се около вече завършения котлован на централата, върху който ще се разположат ядрените реактори, подигравателно да го определи като "гьол за шарани". Котлованът е пълен с вода, защото неговата основа е качествено направена от бетон, чиято дебелината на места достига до 10 метра. И ако сега той е пълен с вода, която не изтича, това означава, че проектантите и строителите са си свършили добре работата и заслужават само похвала. С такива разговори, напомнящи веселяшкитe приказки в селска кръчма, трудно ще се намерят инвеститори за финансиране на проекта. Пример за това е отказът на немската фирма RWE да участва в изграждането на "Белене". Не по-малко смущаваща е и следващата изява, свързана с плановия ремонт и доставката на т.нар. "тръбички" за пети енергоблок на "Козлодуй", с която се обявяват за изчезнали над 20 млн. лв. от предишна доставка на същите "тръбички". Когато купуваш само тръби, цената е една, а когато купуваш цялото съоръжение, в което тези "тръбички" са само една незначителна част, то тогава на сцената ще се появят и "откраднатите" 20 млн. лв. Непрофесионални изявления от този род внушават на инвеститорите основателен сигнал за голяма корупция, което не е в интерес на България. Развитието на твърде сложната ядрена енергетика изисква изключително подготвени кадри. В това отношение в България своевременно бяха взети мерки и страната в момента разполага с много добри и опитни специалисти в тази област. За съжаление колебливата политика на правителството оказва лошо влияние не само на сегашния, но и върху бъдещия интелектуален потенциал от специалисти в ядрената енергетика. Така например тази година има отлив на кандидати за тези специалности и в ТУ, и в СУ "Св. Климент Охридски". А създадените вече специалисти, при неопределеност на ядрената политика на държавата, започват да се интересуват от добре платена работа в ядрените централи, които ще се строят в други страни, като се започне от Македония, Турция и се стигне до Виетнам и Индонезия. Нещо като моряците ни на чуждестранните кораби.
Проблемът с ядрената енергетика, освен от финансова и техническа, е твърде сложен и от политическа гледна точка. Както е казвал генерал Де Гол, "Между държавите няма дружба, а има интереси". Как иначе да си обясним затварянето на съвършено изправните 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Преди много години в Министерството на икономиката, когато министър беше Румен Биков, с представителна европейска делегация е обсъждано бъдещето на АЕЦ "Козлодуй. След преговорите в известния ресторант "Лебед" на Панчаревския язовир на участниците е даден пищен банкет. Не след много време участниците в срещата така се отпуснали и духовно побратимили, че един от европейските експерти споделил - проблемът на вашата атомна централа всъщност е, че е построена от Русия. Ако е била например френска, то въпросът изобщо нямало да се обсъжда.
През 2008 г. 308 български учени по време на френското председателство на ЕС се обърнаха към президента Никола Саркози с молба да се преразгледа решението за затваряне на 3 и 4 блок на "Козлодуй". Молбата беше предадена лично на френския посланик в България Негово превъзходителство Етиен дьо Понсен. За наша изненада и съжаление не получихме някакъв отговор, че нашата молба е постъпила в президентската канцелария. Все пак тя беше подписана от стотици български учени! 
В заключение ще отбележим, че ако сегашното правителство изпусне предоставения му шанс да развива ядрената енергетика на България, то ще се окаже, че най-големите шарани се въдят не в котлована на АЕЦ "Белене", а обитават гьоловете на Министерския съвет и Народното събрание.