02 Юни 2020вторник03:58 ч.

Владимир Димитров-Майстора, "Молитва", живопис, масло върху платно, 81х130,5 см

Светлината на надеждата в "Молитва" на Владимир Димитров-Майстора

/ брой: 65

автор:Дума

visibility 326

В рубриката "Картина на деня" Градската художествена галерия във Варна предлага една от най-представителните големоформатни творби в нейната постоянна експозиция - "Молитва" на българския класик Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), научи ДУМА от Нина Локмаджиева.

Това е картина, пред която и в добри, и в трудни времена заставаш с благоговение. Тя е разположена на специално място в галерията - в шпалир от шедьоври на Майстора. Тръгнеш ли към нея, ти преминаваш покрай всеки от тях така, както вървиш през църква, вглеждайки се в образите на светци по стените. А когато стигнеш пред нея, разбираш, че си застанал пред олтара. Ангелската мъгла, в която са обгърнати петте белолики девойки, те кара да се смълчиш и да се почувстваш част от тайнство. Можеш да се изкушиш да отправиш своя молитва, а може и просто да се оставиш на благодатта на тишината. Сигурното е, че ще си тръгнеш с леко сърце и висок дух.

Сега, в дните на страхове и тревоги, това енигматично платно, излъчващо като че ли небесно сияние, и от екраните на нашите електронни устройства ни дава усещането за светлина и благодарност. И ни повежда по пътя към нашия вътрешен храм - пътя на надеждата, посочват домакините на еспозицията.

Изкуствоведката Пламена Димитрова-Рачева, директорка на ГХГ - Варна, представя Картината на деня: 

"В постоянната експозиция на Градската художествена галерия във Варна е живописното платно "Молитва" на Владимир Димитров-Майстора. Според изследователите на изкуството, възможно е то да се датира към 20-те години на ХХ в., ако е съотнесено към едноименната картина на художника, която се намира в ХГ Кюстендил с инв. номер 40.

Това, което свързва двете произведения, освен идентичният им сюжет, са две подготвителни рисунки, изпълнени с молив върху хартия от колекцията на ХГ в Кюстендил. Те са публикувани в каталога "Майстора", издаден по повод юбилейната изложба на художника през 2012 г. в НГ. Едната рисунка е озаглавена "Скици" е с инв. номер 1414, с размер 34/21 см и представлява съставно изображение с девет миниатюрни композиции с наброски за композицията "Молитва" и четири миниатюрни портрета между тях, единият от които е автопортрет на художника. Именно във втората, трета и петата от скиците откриваме най-голямо сходство в композиционното решение с "Молитвата" от ГХГ - Варна с инв. номер 47. Картината е едно от най-ранните произведения в колекцията на Варненската галерия, закупена от частно лице - през 1957 г., още когато Владимир Димитров-Майстора е жив. Трите скици на рисувалния лист показват различни варианти на композицията, която е замислена като фриз с пет изображения в два реда на девойки с молитвено скръстени ръце, с допрени длани и пред гърдите на фона на небе, покрито с облаци. Колоритът е светъл, в диапазона на пастелните меки цветове, внушението е за духовни образи, изплували от мъглата на небесните селения. За този мотив художникът споделя "...за положението на ръцете все още не съм окончателно установил. Важното е да се предаде настроението. Изражението на лицата трябва да бъде съвсем чисто, молитвено".

В двете живописни платна "Молитва" - на Варненската и Кюстендилската галерия, има съществени различия, композиционни - фризообразно разгънато в едното, другото е иконично решено, както е в иконите на принципа на изокефалията; има разлики във фона - първият е с облаци, другият с цветове на слънчогледи; в одеждите също има различия - едните фигури са с бели ризи, другите са с кюстендилски носии. Но и в двете картини ясно са изразени похватите на Майсторовият стил - да постигне красота в духовния образ на българката. Забележимо е повторението на определени образи в различни проекции, този изобразителен похват е заимстван от иконографията на българската икона. 

Защо близостта с иконата е в този момент е била толкова нужна за Майстора? В 20-те години на ХХ в. в неговата биография се случват много динамично различни събития. През 1922 г. Майстора прави първата си самостоятелна изложба в София, по същото време, когато Борис Георгиев открива първата си самостоятелна изложба в Художествената академия в София. През юли с.г. заедно с приятеля си Борис Георгиев от Варна заминават с кораб до Италия. Там Майстора остава до 1923 г., участва в изложба на римските художници, запознава се с американския колекционер Джаон Оливър Крейн и сключва контракт с него. Същата година от март до май пребивава в Ню Йорк и се завръща в България. Между 1924-1928 г. работи за Джон Крейн повече от 200 произведения. 1926 г. за него е активна, тогава открива изложба в София в Художествената академия. Тя и следващата 1927 г. за художника са наситени с пътувания, рисува на остров Сицилия в Сиракуза, показва в София творбите си от Цариград. Следващата година прекъсва договора си с Крейн и пътува до Чехия, Австрия и Германия. Именно в този период от време - 1928 г., можем да допуснем, че попадат и двете картини "Молитва" - когато се завръща в родния си край село Фролош, Кюстендилско. През април 1928 г., на 14-и, силно земетресение разрушава почти напълно Чирпан и Първомай (стария Борисовград). Но това не е всичко - между 18 и 25 април Пловдив, Гълъбово и Поповица са ударени от земетръс с чудовищна сила - една четвърт от Пловдив е с разрушени сгради, загиват 120 души, 1000 са ранени, пострадали са 240 села, 402 държавни и общински сгради и училища и 250 църкви са разрушени. Равносметката е, че е засегната от разрушителната сила на земетресението една седма от територията на България, като в Южна България са разрушение над 73 000 сгради. Бедствието е чудовищно и в две от малките скици виждаме изобразени с тънка контурна линия множество човешки глави, а лицата им са белязани с две линии, като с кръстен знак. В средата между тях е изобразена една женска фигура с вдигнати към небето ръце. Между този апокалипсис на смъртта за картината си, художникът избира другият вариант в скиците - този с ангелските образи на пет млади момичета в молитва. Това е може би единствено по иконичността си произведение на Майстора, в което той се обръща с молба към Бога и в живописта му се усеща как зад мъглявината на облаците лъчите на слънцето леко осветяват и разсейват напластените облаци на човешката мъка и дават надежда за живот. Тази надежда е изобразена с цъфналите слънчогледи зад молещите се млади момичета в народни носии в "Молитвата" от ХГ - Кюстендил, като образ на едно възраждане човешкия дух сред природата."

За да почувствате галерийната атмосфера и от дома, можете да посетите виртуално Градската художествена галерия във Варна. Виртуалният тур представя постоянната експозиция https://www.google.com/maps/@43.2068534,27.9191249,2a,75y,292.47h,73.66t/data=!3m6!1e1!3m4!1sTuz2iDDSOhquDLKjy0zisA!2e0!7i13312!8i6656.

Открийте още произведения в сайта http://varnacityartgallery.com/ и на фейсбук страницата на галерията https://web.facebook.com/Varna.City.Art.Gallery/.

 

Природният газ по-евтин, парното - не

автор:Мая Йовановска

visibility 116

/ брой: 102

КЗП проверява програмата за безлихвени кредити

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 102

Под 10% от хотелите и ресторантите в Банско работят

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 102

Природният газ поевтинява с 9 %

автор:Дума

visibility 117

Над 4000 са арестувани в САЩ

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 102

Гърция ще дострои оградата по границата с Турция

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 102

Кремъл очаква подробности за поканата за Г-7

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 102

Гулю-гулю-гулю!

автор:Велислава Дърева

visibility 141

/ брой: 102

Един от великолепното съзвездие

автор:Трифон Митев

visibility 98

/ брой: 102

Датата

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 102

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ