24 Юни 2026сряда13:51 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Свирещи треви в храма на природата

/ брой: 287

автор:Велин Георгиев

visibility 2458

Пред новогодишната елха съм поканил поета-земляк Хри100 Филчев - един драматичен певец на Пиринския край и на България. Названието на новата му, осма поред, стихосбирка "Свирещи треви" е взето от първото стихотворение в сборника, в който са намерили място сто стихотворения. Ето затова направих тази графична закачка в изписването на името му по-горе - Хри100.
Върху първото стихотворение, дало заглавието и на стихосбирката, може да се съсредоточи вниманието ми, но няма да го направя. Защото навътре в книгата се налага впечатлението за резигнативната природа на този болезнен поет. Имам чувството, че всичките му органи са възпалени, възбудени, с температура. И това ми впечатление не е случайно. От много години наблюдавам този мълчалив иначе поет, загледан навътре в себе си. Не бих го нарекъл нарцис, той носи света в себе си и ако не целия, то този, който е негов. И в своя свят е съсредоточил вниманието си моят земляк. Ще си послужа с един цитат от стихотворението "Молитва": "Небето своя храм над мен издига,/ а планината своята икона..." Ето затова поставих прилягащо на поета заглавие на този отзив, който ще звучи пред новогодишната елха на 19 декември - преди Коледа...
Нека му дам отново думата: "Под слънцето отдавна съм поникнал,/ с една мечта, с една взривена плът..." Хващам се за тези два стиха, защото те са емблематични за моя гост, точно взривена душа е той, не само плътта в тези сто стихотворения, през които не се преминава лесно, защото са родени от болка и стонове, и скърцане на зъби се долавят по всичките страници на стихосбирката. Истинският поет е наказан, Бог го е наказал със страданието на хората и той си носи кръста и съзира как: "Пчела по лъч до цвете се издига./ Израства окосената трева...", за да въздъхне с болка, че "Един живот не стига на своя лък да бъдеш тетива..."
Ето тези шепа думи ще са само началото на поетичния рецитал пред новогодишната елха, който ще изнесе жрицата на рецитаторското слово Богдана Вульпе, а народната певица Надежда Филчева ще бъде част от програмата от 17,30 ч. на 19 декември в "Старинният файтон".
 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ