Свити очаквания

БОК гласува олимпийската ни делегация за Зимните игри в Сочи, които започват след 2 седмици. Съставът ни е очаквано свит. 16-те спортисти са най-малката група, която страната ни изпраща на Зимни игри през ХХІ в. И това е резонно, особено на фона на трагичното ни представяне в последните Олимпиади - и летни, и зимни. Свити са обаче и очакванията ни за отличия с оглед низходящата тенденция в представянето ни на последните Олимпиади - и зимни, и летни.
Бройката на олимпийците е само с 1 по-малка от делегацията ни за последните игри на миналия век в Нагано 1998. Там обаче Екатерина Дафовска донесе първата и единствена засега титла за България от "бяла" олимпиада в биатлона на 15 км.
Четири години по-късно, в Солт Лейк сити, изпратихме най-голямата си делегация от 26 спортисти и взехме 3 медала - 1 сребърен и 2 бронзови, а в Торино (2006) 21 олимпийци взеха само 1 медал. Във Ванкувър (2010) пратихме 19 спортисти, но се завърнахме без медал, след като голямата ни надежда Александра Жекова падна в квалификациите и не успя да участва във финала на сноуборд кроса. Сега Сани е отново в делегацията и отново е най-голямата ни надежда за медал. Затова, очевидно от фатализъм, тя отказва да носи знамето на България на церемонията по откриването на Игрите.
Но, освен от нея, трябва да сме прекалено големи оптимисти, за да очакваме медал от някой от другите 15 олимпийци. Колкото и чудеса да стават на Олимпиада. Там най-често триумфират най-класните и най-подготвените спортисти. А у нас, след като и тази зима снегът е дефицит, спортистите ни водят подготовка предимно в чужбина и средствата за нея редуцират числеността на олимпийците ни. Затова и делегацията ни ще пътува за Сочи от различни точки на Европа. Затова и изпращането на олимпийците ще бъде символично, каквото се очаква да бъде и представянето им.