Свобода

"Учеше ме, майко, ти със притчи

да обичам всички като теб.

Бих обичал, майко, бих обичал,

Но ми требва свобода и хлеб."

Какво ли е това мистериозно измерение, наречено Свобода. Струва ми се, че Свободата е онзи дух в човека, който не може да се променя. Той не е нито Вяра, нито Идея, той е просто цялостното съчетание на онова същество, наречено Човек. Може би това е причината, поради която тези шестимата, осъдени в тунела на Гарнизонното стрелбище, се лишават от живота си и застават с песен на уста пред дулата на оръжието. И не само те, а още много други хора.

"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." 

И те наистина и днес са живи. Факт е, че ние всички днес сме тук, за да почетем тяхното безсмъртие. Даже, може би, за да почетем и нашата Свобода. 

Фактически Свободата е онова нематериално измерение, което никога не може да бъде чуждо. Няма чужда свобода. Тя е толкова лична. Тя не може да се променя, нито като вярата, нито като идеологията. 

Свободата явно е някакъв род отговорност, както пред обществото, така също и пред самата личност. Тя дори не може да бъде свързана само с истината.

Днес, за съжаление, свободата се превърна в стока, която безпрецедентно се продава. Цената може да бъде различна. Свидетели сме на безцеремонна продажба на хора, на човешки органи,  на език, на история, че дори и на цели държави. Безобидно наричаме такива хора с мекото название предатели. Не, мили хора, това не са обикновени предатели. Това са най-съвременни убийци. Терористи от нов тип. Хора, за които личната човешка свобода е загубила смисъла си и се е превърнала в средство за печелене на пари. Тя вече единствено има само материално значение. Нима онези шестимата не искат да слушат днес песента на птиците, нима те не биха желали да видят първите стъпки на децата си, на внуците си, нима не биха желали и те да изграждат бъдещето на страната си?

Всеки върви мълчаливо и безразлично по паветата на улиците. Стремят се колкото може по-бързо да стигнат до онази сила, с която ще вземат властта, за да отнемат колкото може повече свобода от хората и да я превърнат в безличие.

Къде изчезнаха личностите на България?

Къде отива България?

Обезсмислянето на свободата е едно от най-големите кощунства над човека и природата.

Моят вулкан, в който вярвам, е творчеството. Той не избухва нагоре, а се взривява вътре в личността. Това също е вид свобода.

Сега, когато по границите ни бушуват пожари, кажете ми откровено, не е ли моментът, в който трябва да върнем онази Световна награда за мир, дадена на Вапцаров от Световния съвет за мир? 

"Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...

толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!"