Свободата не означава да потъпкваш ценности, които човешката история е утвърдила

Главният мюфтия в България Мустафа Хаджи е роден през 1962 г. в пазарджишкото с. Драгиново. Във Велинград завършва Техникума по горско стопанство, а в Йордания - теологическия факултет в университета "Йермук". Магистърска степен защитава в Нов български университет, а докторска - в университета "Мармара" в Истанбул през 2008 г. От 1997 до 2000 г. беше главен мюфтия, а до 2005 г. - председател на Висшия мюсюлмански съвет, след което отново оглави мюсюлманското вероизповедание в България. Женен, с две деца и една внучка.


"Ние живеем в родината си и за нас е от изключително значение да бъдем полезни за обществото"
 

- Г-н Хаджи, вие сте сред петстотинте най-влиятелни мюсюлмани в света, как попаднахте в тази престижна класация, кой ви посочи за човек от този елит?
- Не сме правили никакви постъпки, за да влезем в тази класация. Доколкото ми е известно, в Йордания има институт, от който наблюдават деянията на религиозните лидери в световен мащаб, и според това определят кой какво е постигнал като резултати в полза на обществото. За мене това не е от голямо значение, по-важно е какво правим и какво още можем да сторим за мюсюлманите в България и като цяло за държавата. Ние живеем тук, в родината си, и за нас е от изключително значение да бъдем полезни за обществото, сред което живеем.
- В това подреждане само религиозни лидери ли могат да попаднат? Има ли и изявени хора на науката, на изкуствата?
- Има и лица, които не са религиозни лидери, но доколкото съм информиран се зачитат заслугите им за направеното в религиозна насока.
- По важни за обществото нравствено-етични въпроси мюсюлманското вероизповедание е на близка, сходна или еднаква позиция с Българската православна църква - например за Закона за детето, гей-парада в столицата. Религията ли е в основата на това разбирателство и действие в обща посока?
- Религиозните принципи и ценности са в основата на общочовешките ценности. Ето защо онова, което човешката природа приема и одобрява, бива подкрепяно от религията. Това, че имаме сходни мнения с Българската православна църква, е съвсем нормално, защото според ислямската теология християнството е част от хода на писанието. В исторически план ние винаги сме имали добри взаимоотношения, още повече когато става дума за неща, които според нас, ако бъдат допуснати и подкрепяни, ще донесат голяма вреда на обществото.
- Остро реагирахте по Закона за детето...
- Там се промъква идеята децата да бъдат отнемани от родителите и да бъдат изпратени в други семейства. Категорични сме - никой не може да замести родителите. Децата не са неодушевени предмети, за да могат да бъдат задоволени само с храна и дрехи. Децата се нуждаят от родителски ласки, от саможертва, а това могат да получат само от собствените си родители. Ако едно дете израсте без родители, не можем да очакваме утре то да е добър родител, защото няма от кого да научи родителските отношения към своите деца. Това означава, че хората, от които очакваме в бъдеще да бъдат добри граждани и добри членове на обществото, в което живеем, ще бъдат далеч от човешките ценности, родителските грижи и възпитание. Ето защо не само религиозните деноминации, но всеки нормално мислещ човек няма как да приеме подобна постановка. Нещо повече - според нас религиозното обучение е крайно необходимо, за да може младите хора да се възпитат в ценности, с които да живеят. Да растеш свободен не означава, че можеш да потъпкваш ценности, които човешката история е утвърдила. И не могат да бъдат приемани неща, които човешката история, общество и физиология не приемат за правилни.
- Прави впечатление, г-н Хаджи, че напоследък мюсюлманското изповедание се отваря към гражданското общество у нас. Това може ли да се отчете като нова политика на Главното мюфтийство, или е вашето виждане за нещата?
- Всяка религия трябва да е отворена към гражданството, към гражданските организации и към обществото като цяло. Мюсюлманите са нормални хора, които живеят в това или в друго общество. Религията им не означава, че трябва да ги отделим от общността, да ги капсулираме - напротив. Това трябва да ги направи по-активни, равноправни граждани на обществото и държавата. Има едно обстоятелство, което дълго време битува след мюсюлманската общност у нас. Постоянно й се насажда чувството за малоценност, с което изобщо не съм съгласен. Както всеки член на обществото, мюсюлманите имат право да се изявяват, да заемат мястото си. Както казва Мохамед: "...хора, независимо кои са и какви са". В Корана също се казва, че тези хора "са създадени от един мъж и една жена: направихме родове и племена, за да се запознаете, да можете да се уважавате и да си помагате. За да можете да бъдете заедно". Казано с други думи - различието в една или друга насока не може да направи хората по-малко или повече важни. Напротив - различието трябва да спомага, да запълва празнотата в една личност или в едно общество, от друга личност или общество. И по същия начин да има взаимоотношения, за да се постигне хармония в живота на хората. Това е един от основните принципи, за да има щастие между човеците.
- Кой насажда това чувство за малоценност у мюсюлманите и докога, според вас, ще се бърка верската с етническата принадлежност в България?
- Това е процес, няма как с едно махване на ръка да го поправим, необходимо е време. Смятам, че мюсюлманите сами трябва да разберат това и сами да не се приемат като хора "втора ръка". След това мисля, че нещата ще станат по-лесни. Защото, когато един човек не осъзнава своята важност и се смята за ненужен в обществото, трудно е отвън да му обясниш какво трябва да представлява и да направи. Когато това разбиране дойде отвътре, от самата личност, дори някой да му го насажда отвън, той няма да го приеме и да се подчини. Заедно с това в нашето общество не липсват кръгове, най-вече сред политиците, които не искат да продължава това добросъседство и разбирателство между различните членове на българското общество. Няма как да твърдя, защото и не знам, дали това са техни лични желания, или са подклаждани отвън, от други идеологии и фактори. Факт е обаче, че има хора, които постоянно се опитват да вбият клин между християните и мюсюлманите в България. Убеден съм, че българският народ е доста мъдър като цяло, досега не е позволил това и аз искрено се надявам да не го постигнат.
- Дали на същото неразбиране, неглижиране и разделение се дължи фактът, че в Юруково, на погребението на единствената българска жертва от атентата в Сарафово, не дойде никой от политиците, управляващи християни?
- И мюсюлмани нямаше, освен няколко депутати, но от опозицията, не от управляващата партия. Неприятно беше, смятам че трябваше да има хора от властта, които да поднесат съболезнования на семейството. Близките на починалия казаха: "За нас е все едно дали ще дойдат. Ние имаме огън сега", както сами се изразиха. Необходимо беше обаче да се покаже на българската общественост, че управляващите са ръководители на държавата за всички граждани. За близките това нямаше значение, но хора от мюсюлманската общност си задават въпроса: ако беше християнин, така ли щеше да се получи? Или - ако беше християнин, и пак бяха постъпили по този начин? Защо, когато в един атентат загине чужденец, неговата държава, отговорните лица отдават почести и пр., а при нас това не се получи. Не само защото е мюсюлманин Мустафа Кьосов се случи това, а защото е български гражданин...
Така се получава недоверие, несигурност у българските граждани - дали ние сме достатъчно защитени от държавата. Не обвинявам никого, но ще повторя: на погребение всеки ходи по собствено желание, но би било добре, ако имаше присъствие от страна на управляващите и на държавата.
- Дали не е социален въпросът, г-н Хаджи, и човекът не беше почетен, защото е обикновен български гражданин?
- Може да се приеме тази теза, но както казах, това е обида и несигурност не само за мюсюлманите, защото всички хора се чувстват вече незащитени.
- В края сме на свещения за мюсюлманите месец Рамазан - с какво се характеризира той? Чувала съм, че в други мюсюлмански страни това е време за благотворителност, за помощ на нуждаещите се, не само материална - какво сторихте вие, Главното мюфтийство, изповеданието като цяло през този месец?
- Раздадохме материални помощи, главно храна на доста места в страната и в София. Почти навсякъде гражданите не са разделяни по религиозен принцип. Опитахме се да помогнем дори и на приюта на отец Иван от Нови хан, защото виждаме, че той е човек, който прави добро на хората. Този месец се изразява главно в това да се почувства нужда от материална помощ. И въпреки че заможните хора притежават, нямат право да употребяват имането, което идва да им покаже как се чувстват нямащите. Казано иначе: ако хладилникът на заможния е пълен, но той не бива да се храни, нека не забравя, че има хора, които през цялата година не го правят, просто защото няма какво да ядат. През този месец особено ние трябва да сме проактивни и да се опитаме да помогнем на имащите необходимост. Помощта обаче не бива да е само материална, трябва да има и морална подкрепа, затова се опитваме да обясним на вярващите, че не само гладуването пречиства човек, а говеенето. Ако човек гладува, но не се въздържа от лоши помисли, от лоши действия и най-вече от лоши думи, казано е, че Аллах няма нужда от неговата жажда и от неговия глад. През този месец е необходимо да се опитаме да подобрим отношенията си, да смирим характера си, да се извисим духовно, което ще рече да бъдем по-полезни за хората, с които живеем. Защото Мохамед казва: "Най-добър от вас е онзи, който е най-добър за обществото".
- Не беше ли сега моментът да се придвижи в София уреждането на въпроса с мюсюлманския учебен комплекс? Това е най-подходящото време, за да покаже обществото, лидерите му и хората, от които зависи решаването на проблема, че ние живеем в етно- и верско разнообразие, но и в сговор - разбираме се, знаем нуждите си...
- Искреността само от една част у обществото не е достатъчна. Необходимо е да има искреност от всички членове на обществото, за да има просперитет. Ако гражданите са искрени в своите думи и действия, но хората, които ги водят и управляват са двулични, няма как да се получи желаното за обществото. Затова искрено се надяваме най-после този учебен комплекс, за който говорим от десет години, да получи един ден разрешението. Трябва да се разбере, че той е необходим както на мюсюлманите, така и на немюсюлманите - на едните, за да организират духовното обучение, а на другите, за да се уверят, че спекулациите от някои кръгове нямат основание. Твърди се, че български мюсюлмани се обучават в чужбина в съмнителни училища и центрове. Ето защо, когато го има този център, всеки ще бъде спокоен, защото дейността му ще се развива открито, под контрола и очите на обществото. Така всеки ще бъде спокоен.