18 Април 2024четвъртък20:40 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Тъга по Димчо Павлов

Необичайна премиера на книга се състоя в Пловдив, посветена на паметта на известния художник и скулптор

/ брой: 56

автор:Пенка Калинкова

visibility 2756

Във фоайето на Областната управа в Пловдив се състоя необичайна премиера на книга, посветена на паметта на известния художник и скулптор Димчо Павлов (1944-1996). Точно преди 22 години той приключи живота си. В основата на "Сага за Димчо Павлов" от Марк Денис са писмата на твореца до него, пращани в продължение на 10 години (1964-1974). В изданието с корица и спомоществование от Георги Иванов/Жорж Трак и други приятели са включени фотоси с най-известните творби на Димчо Павлов.
Когато трагичната вест дойде, чувството за празнота беше удивително осезаемо. И то се дължеше и на това, че изчезна един огромен човек, мъжествен, но и деликатен, вероятно самотен, но и  умеещ да общува, много интелигентен, начетен, топъл, а и защото някак се усети, че няма да има повече столове, плетени и набраздени, няма да има арки с гравирани рамки, няма да има точно такива ръце като неговата прочута длан, изработена от дърво или запечатана на платно. Как загубихме този мъж с балканджийска осанка, защо си отиде тъй рано този уникално талантлив творец?
Роден бе в Пловдив, баща - летец, майка - чиновничка. Бащата - ярка личност, беше пример за него. Завърши първоначално живопис, а след това и скулптура в Академията за изящни изкуства в Любляна. Там, в Словения, срещна и майката на децата си. Където и да го поканеха - в Унгария, Франция, Германия, Сардиния, Югославия, у нас... винаги оставяше интересните си знаци. Където и да ходеше по близката и по-далечна Европа, винаги се връщаше тук. Дали това са неговите илюстрации към първата поетична книга на Веселин Сариев "Здраво утро", след това показани като картини в изложба, или шадраванът с огромното кълбо от мрамор в сградата на Пловдивската областна управа, дали бе слънцето - дърворезба на втория етаж в Синята къща в Стария град, или пластиката на наградата "Пловдив" - това е все Димчо Павлов. Негови работи. Има ги във всички раздели - живопис, скулптура, графика във фонда на Градската художествена галерия в Пловдив.
В посмъртната му ретроспективна изложба с 40 платна от фонда, в която бяха включени най-известните му творби, видяхме "Автопортрет", "Баща ми", "Двама", пластиките от дърво "Ван Гог и аз", "Контакт", "Човек-риба" и "Торс". Мнозина помнят емблематични за художника образи, които мигрираха в различни вариации и материал - човешка длан, око, пеперуда, стол. Той имаше уникалната дарба с еднаква лекота да създава от рисунки и скици до монументални каменни скулптури, казва изкуствоведката Галина Лардева. Приживе Димчо Павлов беше удостоен с множество награди, сред които и приз за скулптура от Сардиния. Художникът е автор и на пластиката "Трон на славата", която всяка година се връчва на носителите на наградата "Пловдив", след неговата кончина тя се изпълнява от колегата му Атанас Карадечев.
През 1992 г. беше открит паметният знак "Сто години Първо българско изложение" в Цар Симеоновата градина в Пловдив. Представляваше врата, арка, вход в територията на Първото българско земеделско-промишлено изложение - работа на известния скулптор. Четири години по-късно Димчо Павлов бе намерен мъртъв във вилата си, надянал сам примката на шията си. Вероятно се е чувствал самотен, вероятно не е имал към онзи момент творчески ангажименти. Един голям творец си отиде преждевременно. Сам. А през 2015 г. арката на Димчо, последната му голяма монументална творба, изчезна. Оказа се буквално изрината от дюлгери, участници в реконструкцията на градината.
Не мога да си обясня как някой може да предприеме подобно действие срещу произведение на изкуството, при това на такова име. За мен това е варварщина, вандализъм, коментира художникът Станимир Видев. Прекрасна работа бе, винаги е привличала вниманието. Съвременна, сериозна творба, казва за скулптурата на Димчо Атанас Хранов.
Творбата, към която се отнесоха по този начин, е епохален труд. Представете си монолитен гранитен блок, дебел около 80 сантиметра. А сега си представете да направите това "П" в средата! За целта бяхме наели миньори, които обаче не успяха да се справят със задачата. Димчо на ръка, с изключителни усилия, продължили много дълго, успя да отдели средата на гранита. Това бе подвиг. После "изписа" камъка по изключителен начин. А под арката имаше месингов куб с карта на първото изложение. За мен това бе достойно и много амбициозно произведение, което надминаваше изискванията да бъде паметен знак. Беше произведение на изкуството. Монумент, който като жалон изгражда културната инфраструктура и отбелязва събитие, с което нашият град се гордее. Смятам, че мястото му е точно там, коментира колегата и приятел на Димчо Павлов - Жорж Трак. Той е помагал на маестрото в изготвянето на арката в Арт центъра на СБХ през 1991 г. 
Странно незнание се възцари сред управляващите. Срамно мълчание. И така до неотдавна. Радостната вест е, че колегите и приятелите на твореца, и сред тях художничката Снежана Фурнаджиева и скулпторът Цвятко Сиромашки, успяха да открият арката и в близко време тя ще заеме подходящо място в Цар Симеоновата градина.

Токът за бита още година с фиксирана цена

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 74

Общински проекти за 1,9 млрд. лв. са одобрени от МРРБ

автор:Дума

visibility 252

/ брой: 74

Домакинствата заплашени от "водна бедност"

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 74

ОМВ търси партньор за проучване за нефт и газ в Черно море

автор:Дума

visibility 245

/ брой: 74

Словакия отхвърля мигрантския пакт

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 74

Сърбия осъди решение на ПАСЕ за Косово

автор:Дума

visibility 268

/ брой: 74

Байдън е годен за президент

автор:Дума

visibility 250

/ брой: 74

Накратко

автор:Дума

visibility 216

/ брой: 74

Терористичен атентат

автор:Александър Симов

visibility 271

/ брой: 74

За аматьорщината в киното

visibility 254

/ брой: 74

Г-н Президент, сменете Главчев, не преговаряйте с мафията!

автор:Дума

visibility 241

/ брой: 74

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ