Така не се гонят черните кучета

Политическата шизофрения в света - и главно в Европа, набира сила и придобива пандемични размери. Най-голяма опасност да се превърнат в пациенти са лицата, обявени за лидери, независимо от какъв ранг. Казват, че за недъга са характерни слухови халюцинации, параноични или фантасмагорични натрапчиви мисли, дезорганизираност на говора и мисленето и се придружава от значителна социална дисфункция.

Всичко изброено се наблюдава в поведението на наши и чужди предводители. Слуховите халюцинации и социалната дисфункция са налице. Малцина от тях чуват какво искат гражданите. Ушите им се отпушват, едва когато тълпите излязат на улицата и започнат да громят. Чак тогава някои от пациентите се сещат за понятията "ред" и "законност". Но вече е късно. Палиативните мерки не помагат. Както няма да помогнат на парижкия пациент Макрон.

Дезорганизираност на говора и мисленето днес е най-широко разпространеният синдром сред поразените от недъга. Днес говорят едно, след няколко часа - друго, а вършат трето. Ако човек по-внимателно следи как работи европейската кадрова машинка, ще си помисли, че по върховете на властта се допускат само индивиди, които могат да се похвалят с подобни психически отклонения.

Най-пресният пример бе онзиден. В центъра на Киев тържествено бе открита паметна плоча с внушителен барелеф на украинския националист Симон Петлюра. Избил преди 100 години десетки хиляди евреи в Украйна. Мнозина историци го смятат за учител на Хитлер. И са прави. В същия ден президентът Петро Порошенко, когото "цивилизованият" свят в лицето на европейските лидери и "обективните" им медии дундуркат, отлетя на посещение в Израел. Какъв тепегьоз трябва да си, за да извършиш подобна наглост. Но на украинския тартор му е позволено. Защото работи срещу Русия.

Европа отдавна затваря очи за украинския национализъм и откровен неонацизъм. Не вижда факелните шествия, не чува истеричните антируски и антисемитски лозунги на Петлюровите потомци. Европа има натрупан исторически опит. През 20-те и 30-те години на миналия век със същото безхаберие гледаше на Хитлер и го насъскваше срещу Русия. Нещо повече - участваше в похода му на Изток. Цяла Европа - и окупирана, и от пакта, помагаше на чудовището с каквото можеше.

Изключителен пример за това е Франция: воювалите в редиците на Абвера и в частите на СС са многократно повече от участниците в съпротивата - няколко десетки хиляди. Париж послушно изпрати евреите си в германските концлагери. Днес всички "цивилизовани" европейски нации, се правят на толерантни и заклети "антифашисти". Ще заемат тази поза и в неделя, когато светът отбелязва Международния ден в памет на жертвите на Холокоста. Ще го отбележат, за да си поизплакнат съвестта. На другия ден пак ще забравят.

Печално е, че социалната дисфункция на мисленето е поразила целия политически спектър. В края на миналата година на конгреса на ПЕС в Лисабон преизбраният й лидер Сергей Станишев обяви война на "черните кучета". "Европа е нежно цвете, което трябва да спасим от устата на черните кучета", заяви той и обясни, че с този термин нарича всички от крайната левица и десница. Не каза, че всички "крайни" се появяват в резултат от неадекватните действия на "нормалните" леви и десни. И още - интересно е какво направиха "правилните" европейски леви, за да спрат неонацизма в Украйна и Приблатика, пък и в цяла Европа. Защо тази "демократична" Европа за пореден път не подкрепи резолюцията на ООН против героизацията на нацизма. "Черните кучета" не се гонят така. Така се плодят.