Тайкуондистка - оперна режисьорка, продава... Цептер

Какво е общото между татамито, арията на Джилда от "Риголето", режисьорската диплома от Нов български университет и... търговията с кухненски съдове?
Въпросът не изненадва Соня Гарчева, доскорошната асистент-режисьорка на Нина Найденова, Пламен Карталов и Христина Ангелакова.
- Недостойна работа няма - контрира младата дама, но веднага уточнява - мечтата за сцената на "Метрополитън" не е обърната страница, просто прочитът й е оставен за по-добри времена.
И с болка в гласа разказва как през 2008-а й се наложило да почука на 100 врати, докато бъдат набрани минимално необходимите средства, с които да бъде реализиран проектът "Вива ла опера" в чест на Павароти. При това след като за острие на офертата стояло името на примата Ангелакова.
Пали се: ако ставало въпрос за клип на някоя от силиконовите попдиви, със сигурност щяло да бъде по-лесно!
Но опитът си е опит - вече знае и 2, и 200.
Нелепото е не в трудностите по набирането на средства за култура, а в отсъствието на нормативна база, която да кара хората с пари да ги влагат в тази област. Нищо че за това се говори, говори, говори...

Тя обаче остава вярна на зодията си - напред с рогата, нали е Овен.
Така както като тийнейджърка пробила в школата по тайкуондо. А от татамито "прехвръкнала" към Средното музикално училище "Христина Морфова" в Стара Загора - напук на малшанса гласът ти да се "отвори" чак след осми клас. И после от 15 състезания се завърнала с 15 медала!
Дали вярва в чудеса?
Разбира се, та нали първата й среща с изкуството била като на магия.
 Класната й в хуманитарна гимназия "Христо Ботев" предложила на класа да ги заведе на опера - играели "Риголето". Всички решили, че това си е просто чудесна възможност за спасение от контролно.
А осмокласничката Соня глътнала магията на белкантото.
- На другия ден се обадих по телефона на баща си в Панагюрище, че искам да ставам певица. А той се смее: "Ами пей си бе, моето момиче, кой ти пречи?!"  
Лесно е да се каже сега, след като първите уроци при Радичка Богданова и Лили Александрова вече са в миналото, така както в миналото е и първото асистиране на онази сцена, където усетила тръпката.
За няколко години успяла да навакса по-късния старт, помогнала й журналистиката. Избухва в смях - предаването й "Тийн свят" в ефира на Радио "Веселина" нямало нищо, ама нищо общо с оперното изкуство. Но пък й дало увереност, че може да се справя.
Докато следвала в Нов български университет, открила за себе си личността на големия италиански режисьор Франко Дзефирели, а междувременно си изковала и личния девиз "Мога и искам. Смело напред!"
Е, може и малко нафукано да звучи, но пък е искрено. Защото от хлапачка й се налага, общо взето, сама да взема решенията и да не разчита на подкрепа.
 С устни препоръки от режисьорката в Старозагорската опера Нина Найденова потърсила проф. Пламен Карталов - взели я в екипа му, но се оказало, че парите не стигат.
По онова време се снимала и в два филма с Долф Лундгрен. Е, нищо особено, но й дали дори няколко реплики.
После дошла работата по "Вива ла опера" с Ангелакова.
Пак се пали:
- Мечтая да има нормални опери в България. Така както е във Виена. Хората на изкуството да не тънат в мизерия, да им бъде отдавана нужната почит, да бъдат добре платени, да получават уважението на обществото. Мечтая да има повече меценати на това изкуство. Не да се провалят цели проекти в последния момент заради нефинансиране...
Следва пауза и после:
- Продавам в момента тенджери и тигани, но си мечтая за сцената. И за да не се откъсна съвсем от нея, с група приятели сформирахме трупа - подготвяме една пиеса на Жозиан Баласко - "Бившата жена на моя живот". Може да звучи нахално, но си мисля, че спектакълът ще стане страхотен. Къде ще го играем - защо не и на читалищна сцена?! Важното е да ни видят. Сигурна съм, че ще ни харесат!
- А след това, Соня?
- Ами животът е пред мен - може би един ден ще поставя "Риголето" и ще пея пак арията на Джилда? Или "Травиата", "Мадам Бътерфлай"? Къде ли? Може би и в България, защото няма как тук да не се случи нещо и да спре цялата тази щуротия с вечната реформа, дето не води доникъде. И те кара да работиш с вързани ръце.
Признава, че освен Дзефирели боготвори скандалната Анна Нетребко, умира да слуша Енрикe Иглесиас, надява се някой ден да си купи пиано и поне една графика на Пикасо. Засега замества клавишите със струните на акустичната китара. Скърби, че й се наложило да се раздели с кучето си Хера, чистокръвно гонче, което сега лаело в панагюрския двор на родителите й, но пък го замествала златната рибка Снежанка.
- Гледаш ли навън, към чужбина, Соня?
- Разбира се, но винаги с едно наум - че съм българка, че България е родината ми.