23 Октомври 2019сряда04:37 ч.

Тайните на самовара, или 265 години чаена традиция

Творението на руския гений се оспорва от китайци, холандци и други народи

/ брой: 109

автор:Альона Нейкова

visibility 5760

Първите документи, в които се споменава уникалното творение на руския гений - самоварът - датират от 1746 г. И като че ли именно оттогава започна официалното летоброене на този необикновен домакински уред, който е неизменна част от бита в много страни по света. Намерените исторически бумаги всъщност не са нищо друго, а обикновени описи на имуществото на Онежкия манастир, намиращ се в покрайнините на Тула. Именно в този град започва и промишленото производство на самоварите преди 265 години. Не всичко тук обаче е еднозначно и безспорно. Претенции да бъдат признати за родина на самовара освен града на оръжейниците предявяват още 3 уралски завода - Суксунският, принадлежал на известната фамилия Демидови; Троицкият, собственост на богаташите Турчанинови, и Иргинският, стопанисван от Осокини.

За мнозина самоварът е изцяло руско изобретение, което се превърна дори в един от символите на необятната страна. Някои експерти обаче водят спор коя всъщност е родината на този уникален уред за подгряване на вода за чаена церемония.
Казват, че самоварът е известен още от античността: в съд, пълен с вода, хвърляли големи горещи камъни, които помагали на водата да заври. По-късно и в Европа започват да се появяват подобни устройства, но вече с по-съвършени конструкции. В Китай например също има уред, който много прилича на руския самовар, затова точно жителите на тази страна като че ли най-много претендират, че са го измислили те.
Промишленото производство на уникалното устройство за кипване на вода започва по времето на Петър Велики, който вижда нещо подобно в Холандия. Жителите на тази страна също имат претенции за "авторските права" на самовара. Наличието на стомана и многобройните медни топилни пещи в Уралския край водят до създаване на домакински съдове

не на ръка, а в завод

Така самоварите от уреди, достъпни за по-заможните дворяни, стават част от бита и на по-обикновените хора.
Първоначално в такива фабрики и заводи се правят чайници с една дръжка. После идва ред на специален вид казани с тръби. Съвсем логично се стига и до самовари, чиято основна конструкция и принцип на работа, измислени преди повече от два века и половина, остават непроменени и до днес.
Първите уреди за кипване на вода, разбира се, доста се отличават от съвременните им събратя. В началото те са предназначени за използване в полеви условия и поради това са малки, със свалящи се крачета и имат

необичайна форма

Само в руския град Тула, където и до ден днешен се правят най-добрите модели в света, може да се наброят около 150 вида такива съдове. Най-често срещани и търсени са крушовидните и яйцеподобните модели. С направата и украсата им са ангажирани най-добрите майстори, прочути скулптори и известни художници. Най-разпространените модели имат вместимост от 3 до 8 л вода. За по-голям брой хора се използват 12-15-литрови, които народът на шега кръщава армейски или цигански самовари.
Тъй като климатът в по-голямата част от Русия е доста студен - особено през зимата, хората масово се приучили да пийват по няколко чаши горещ чай дневно. А за да стигне водата за цялото многобройно семейство, съдът трябвало да е бая голям. Топлината от самовара пък била достатъчна да се загрее една средно голяма стая в къщата и не се изисквало допълнително да се пали пещта през зимата. Всичко това до голяма степен допринесло този домакински уред да заеме много важно място в живота на почти всяко руско семейство въпреки доста високата цена на самовара в началото. Между другото тя се определяла от теглото му - колкото по-голямо било то, толкова по-скъпо струвал той.
Производството на самовара обаче е доста сложен процес, в който вземат активно участие работници с най-различни умения. Сред тях са и стругари, и шлосери, и калайджии... Дълго време майстори по селата са правили отделни части на този апарат и ги докарвали лично във фабриката, където ставало окончателното сглобяване. В Русия дори имало цели губернии, където почти целогодишно, с изключение на периодите за сеитбата и беритбата, хората се занимавали с

украсяването

на готови модели с най-различни мотиви.
Първоначално самоварът се прави от червена мед, която се смята за най-висококачествена. Разбира се, по-заможните си поръчвали уред от сребро и дори от злато. Зелената мед, както наричали мелхиора, също се използва за създаването на традиционния домакински съд. По-късно той се прави най-вече от по-евтина сплав.
И тъй като много големи и малки фабрики се захващат с производството на самовари, за да се разпознае производителят, на капака започва да се слага специален печат или фирмен знак. По-късно те се допълват от снимки на медали, получени от различни изложения, посветени на самоварното дело.
Историята на този уникален уред, който вече 265 години присъства в бита на много хора, трудно може да бъде изчерпана на една вестникарска страница. Така или иначе, в доста страни по света, а не само в Русия и до ден днешен се наслаждават на това чудно изобретение, което не само радва окото и стопля тялото, но и сгрява душата...

По цената ще ги познаете

Цената на самоварите зависи най-вече от това, доколко е известна фирмата производител или майсторът, който е оставил своя отпечатък върху украсата на уреда.
Колекционерите дават по над 500 долара за някой по-стар модел. Най-скъпите самовари, разбира се, са произведени в прочутата ювелирна фабрика, основана от Карл Фаберже. Цените на създадените от марката модели може да достигнат 25 000 долара в зависимост от скъпоценните камъни и формата на уреда за чай.
Все още обаче има и хора, които искат да се сдобият със самовар не само за да го съзерцават, а и защото копнеят да вкусят от страхотния чай, който се приготвя благодарение на уникалния съд. Цените на традиционните руски самовари, които са напълно използваеми и в съвременния ни бит, варират от 20-30 долара до 100-150 банкноти в зелено. А за по-практичните дори се произвеждат и електрически модели, които обаче не могат да се сравнят с оригиналните, "работещи" с въглища и дърва.
 

Храните ще поскъпнат с над 5% догодина

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 203

Земеделците ще плащат повече за осигуровки

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 203

България отново с най-скъп ток в Европа

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 203

Управата на Берлин одобри замразяване на наемите

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 203

Тръмп щял да "пази" кюрдския петрол

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 203

ООН: Има демографска заплаха за България

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 203

Воля и сърце за добрите дела

visibility 103

/ брой: 203

Щрихи към един български патент

автор:Ева Костова

visibility 115

/ брой: 203

Винаги по петите на истината

автор:Тодор Коруев

visibility 99

/ брой: 203

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ