26 Февруари 2024понеделник12:53 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Тайните на тракийския култ

Археолози подреждат пъзела на свещената територия на бесите над Клептуза във Велинград

/ брой: 214

автор:Велиана Христова

visibility 2372

"Не може да минавате през обекта, защо снимате, там има профил, внимавайте". С тези гневни думи, спускайки се бързо от високото, ме посреща млад човек, когато стигам до разкопките над езерото Клептуза във Велинград. Оказва се, че това е д-р Димитър Байраков, археолог в Историческия музей в града, а младите хора наоколо са студенти доброволци, пристигнали от 6 държави по проект, част от програмата "Еразъм". После разбрах, че са от Армения, Естония, Италия, Испания, Румъния и Турция, а има и български студент от НБУ.
Малко по-късно седим с Митко Байраков на импровизираната пейка и той ми разказва историята на тази земя, където преди хиляди години са живели бесите. Бесите са едно от най-известните тракийски племена, били са прочути воини и жреци - пазители на култа, живели са в района на Западните Родопи. За пръв път за тях споменава Херодот в V в. пр.Хр., като пише, че те са пазители на голямо прорицалище на бога Дионис високо в планината, което също като това в Делфи има своя пророчица. Знае се също, че в ІV в. пр.Хр. Александър Македонски по време на похода си към земите на тибалите е посетил светилището и там получил предсказание, че ще бъде велик завоевател. А в І в. пр.Хр. на римския сенатор и пълководец Гай Октавий в същото прорицалище му било предсказано, че синът му Октавиан Август ще управлява Римската империя. След като бесите са били покръстени в ІV век сл.Хр. от епископ Никита Ремесиански, той превел Библията на езика на бесите и се смята, че "Библия бесика" е създадена именно в светилището на Дионис или в манастир около него. Има и данни, че когато римляните завзели светилището, бесите вдигнали въстание, а след това били победени. Според по-късни сведения на Макробий в V век сл.Хр., светилището е представлявало кръгъл храм без покрив. От много години българските учени спорят за мястото на това светилище, търсят го основно в Западните Родопи, където са земите на бесите, но до момента няма сигурни данни къде се е намирало, разказва Димитър Байраков. 
Чепинската котловина е в ядрото на територията на бесите, едно от местата с голямо разнообразие и на тракийски светилища, и на ранни християнски базилики и манастири. Редом с разкопките над езерото Клептуза се намира черквата "Св. Илия", която неотдавна е съградена наново, а недалеч пък е вр. Острец, където е открито наистина голямо тракийско светилище, на което археологическите проучвания продължиха това лято и разкриха култов обект с огромни размери, съществувал още през второто хилядолетие пр.Хр. Под него пък се намира голямата съвсем нова и недовършена още черква "Св. Георги", изградена върху основите на ранносредновековна черква. На това място местните хора и до днес празнуват църковни празници, правят курбани и почитат мястото като свято. Вече е изработен огромен бял кръст, който ще се сложи над черквата и ще се вижда отвсякъде от града. Тук се съхраняват традиции, които са на 4000 години, обобщава археоложката проф. Диана Гергова от БАН. Тя е ръководител на разкопките и на Острец, и над Клептуза, в последните години е известно особено с откритията си в тракийските некрополи в Свещари и резервата "Сборяново" до гр. Исперих. Неин заместник в екипа във Велинград е Асен Салкин от Историчесикя музей в града. Неотдавна проф. Гергова разказа за ДУМА резултатите от тазгодишните проучвания на Острец и основанията си - засега само като хипотеза, че именно градежите при Острец може да се окажат голямото светилище на Дионис.       
Обектът над Клептуза е по-малък, на площ от около 1 дка, но най-вероятно също е едно от светилищата на бесите. Проучван е още преди 10-ина години от Даниела Катинчарова, но след това разкопките са били замразени, та чак до миналата година. Според проф. Гергова, това място при всички случаи е било укрепено и от него е контролиран районът наоколо, реката и най-големият извор. Засега са разкрити останките от две сгради, оградени със стени, чиято ширина е впечатляваща - 2 метра. В центъра на високото е централната сграда, археолозите са стигнали в проучването й до неразрушен пласт на дълбочина около 1,8 м, показва Митко Байраков. Ясно се вижда, че градежът е на две нива, вероятно първото ниво е надстроявано по-късно. Отгоре всичко е било засипано с останки от съдове, пръст и камъни. Археолозите обаче още не са стигнали до дъното на пластовете. Вътре се намират 20 големи и по-малки керамични съдове, в които обаче няма следи от жито или храни. Възможно е да са използвани за възлиянията с вино и вода, мляко, мед.
Втората сграда е разположена малко по-ниско, вероятно е била помощна сграда в двора на светилището, но тепърва предстои екипът да изяснява какви точно са били функциите й. По натрошената керамика наоколо може да се съди, че на това място са изпълнявани ритуали на тракийския култ от VІ-V в. пр.Хр. Керамиката е много специфична - от групата "Цепина" (по името на крепостта Цепина при Ракитово, където е открита за пръв път), с богата украса, със символи, свързани с вярванията на бесите и култа на Дионис - геометрични фигури, слънчеви знаци като свастиката и спиралата, змии и дори обредни сцени. На обекта е открита монета от ІІ-І в. пр.Хр., а също предмети от бита като прешлени за вретено, тежести за стан и пр. Намерени са също характерни култови глинени хлебчета със знак Х от едната страна и набодени точки от другата, които според някои изследователи може да изобразяват съзвездия.
По думите на Байраков тракийските селища в планините са все още недостатъчно изучени. Населението в тях е било по-изолирано и по-дълго е запазило традициите в култа и изкуството. Според Диана Гергова, целта на проучванията при Велинград е да се разбере не просто как изглеждат отделните градежи, а как са били организирани по принцип светилищата на бесите, известни от историческите извори като пазители на култа.
Докато разговаряме с Митко Байраков, пръв се решава "на контакт" Борислав Марков, студент по история на изкуствата в НБУ. Споделя, че разкопките и находките са изключително интересни, но като че ли два месеца на едно място идват в повече за доброволците. Трябвало е единия месец да бъдат на разкопките в Свещари, но там заради ремонти имало проблем да бъдат настанени в подходящо място. Питам ги как са разбрали, че има такъв проект, за да се включат в него. Всички до един казват, че са много доволни от участието си в България. А и нашите археолози са доволни, понеже иначе парите за работници не стигат. Мартина от Италия, която е бакалавър по археология, открила проекта в интернет. Ана от Румъния - също, представя се като студентка по международни отношения, но признава, че се интересува много от история и иска да учи за археолог. Испанката Мерседес пък учи в специалност, която е свързана конкретно с рисунките и графиката по време на археологически разкопки - в българските висши училища такава специалност изобщо няма. За да станеш доброволец по този международен проект обаче, не е достатъчно да имаш желание. Оказва се, че има въпросник по археология, по който кандидатите се подготвят, а след това с тях се прави интервю и само одобрените попадат в проекта.     
Докато си говорим, като че по поръчка за "цвят" на публикацията ми, пристига... комисия от Министерството на културата. Членовете й са архитекти и археолози. Както навсякъде из страната, археологическите разкопки се контролират на всеки етап от проучването.    
Оттук насетне са разнообразните идеи как ценните обекти и находките да бъдат най-добре консервирани, реставрирани и показани пред жителите и гостите на града. Велинград е предпочитан курорт за мнозина, културният туризъм тук има бъдеще. До момента музеят е посетен от над 20 000 души тази година, твърди директорката Снежана Велева. Археолозите направиха показна изложба за резултатите от тазгодишните разкопки на Острец и над Клептуза. Има идея музеят да подреди постоянна изложба с намерените находки на култова керамика "Цепина" и съдове, сред които има един с 4 змии. А при живописното езеро Клептуза, където почиват и се разхождат хиляди хора, има голяма сграда, която сега пустее, но е много подходяща в нея да бъде подреден уникален за България музей на бесите и да бъде показана по атрактивен начин историята тази свещена територия, предлага Диана Гергова. Идеята е супер. На ход е общината.


Пътят към централната сграда в светилището

Димитър Байраков поддържа постоянната връзка "със света"

Доброволците студенти са мераклии в археологията

Струпването на съдове в разкритото помещение на централната сграда


Комисия от МК инспектира резултатите от тазгодишните разкопки на проф. Диана Гергова
 

БСП остава опозиция, нападките в сглобката са медиен цирк

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 38

Нужни са нови закони срещу казуси като "Нотариуса"

автор:Дума

visibility 175

/ брой: 38

Директор на училище работи и като експерт в НС

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 38

БНБ с таван на банковите такси

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 38

Спестяванията на гражданите - над 80 млрд. лева

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 38

България сред страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 38

В АЕЦ „Козлодуй“ създавате корупционна черна дупка

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 38

Г-7 одобри пакет от мерки срещу Москва

автор:Дума

visibility 152

/ брой: 38

Гърция привлича 40 000 чуждестранни работници

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 38

Сблъсъци между фермери и Макрон в Париж

автор:Дума

visibility 163

/ брой: 38

Накратко

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 38

Медийните бомби и истината

автор:Александър Симов

visibility 167

/ брой: 38

Мизерия и живец

автор:Деси Велева

visibility 167

/ брой: 38

Натягат болтчетата

автор:Ина Михайлова

visibility 563

/ брой: 38

Да подпишем 240 молби за колективен иск срещу мобилните оператори

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 38

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ