Тече, всичко тече...

Тече, всичко тече... Най-вече изтича водата на столичани. Тази, за която те плащат, без да ползват. Тази, която върви кална и мътна в продължение на часове, след като е направена поредната спешна поправка на старите тръби. Тази, която някъде по света липсва напълно, а у нас се пилее безнаказано и безконтролно.
Именно ценният ресурс е вторият пример за несправяне в трудна ситуация, който Столичната община дава през последните месеци. Второ доказателство, че в София се сключват неизгодни за хората концесии, които след време не могат да се разтрогнат. Първото фиаско на общината бе концесията с "Карат-С" за няколко линии от градския транспорт. Второто е концесията на "Софийска вода", която бе подписана преди 13 години. Неяснотите около възможностите за развалянето й са толкова много, че шансът столичани да търпят загуби още толкова време е много по-голям пред този да започнат да плащат по-ниски сметки за вода при нов концесионер.
Истинският спор за водата на София започна преди няколко месеца със старта на подписката с искане за разваляне на концесията, даден от ВМРО и БСП. Преди няколко дни от социалистическата партия внесоха предложение в СОС за провеждане на референдум, на който столичани да бъдат запитани дали искат концесията да бъде развалена. От БСП обаче така и не успяха да защитят предложението си по време на сесията на общинския съвет, която бяха принудени да напуснат заради спор по същата тема. Докато обсъждаха дали да бъде удължена дейността на временната работна група, която изследва изпълнението на договора, от ГЕРБ си позволиха лаишкото залитане да обвинят червените, че са подкрепили концесията преди 13 години. Твърдение, опровергано гневно от БСП и предизвикало възмутеното напускане на залата от левите съветници. И довело до множество обвинения, оплитания и затъвания по-дълбоко в калта от страна на управляващите. Вместо да се разплита, казусът със "Софийска вода" май става все по-сложен и изходът от така или иначе тежката ситуация е все така далечен.

Кризисно начало

Вероятно още когато е поставено началото на отношенията с бъдещия концесионер, много хора са били наясно през какво тресавище ще трябва да газят наследниците им в общината. Истината е, че от самото си подписване до днес договорът със "Софийска вода" е проверяван и предоговарян няколко пъти. Той е сключен на 23 декември 1999 г. и влиза в сила на 6 октомври 2000 г. за 25-годишен период. Тогава в дружеството на концесионера акционери са холандската фирма "Юнайтед ютилитис София БВ" със 77,1 на сто и общинското дружество "Водоснабдяване и канализация" с 22,9 на сто от акциите. Сега холандското дружество е 100% собственост на френската компания "Веолия уотър". Договорът обаче е изменен точно два месеца след влизането му в сила. Проверките по него започват през 2003 г., когато е създадена временна комисия за анализ на ситуацията. През следващата 2004 г. членовете й внасят в СОС заключителния си доклад, в който препоръчват провеждането на преговори с концесионера. Целта е по време на разговорите да се защитят позиции по 12 ключови въпроса, за да се подобри концесионният договор в интерес на софиянци. След преговорите в края на 2004 г.се подписва споразумителен протокол, с който се променят параметри, свързани с инвестициите в концесионния договор, и се договаря нова, по-ефективна процедура за решаване на споровете. И така до 2006 г., когато е назначена нова комисия за предоговаряне на концесионния договор. Година по-късно се приема второ допълнително споразумение към документа.
   
Ползи и вреди

Всички тези действия за краткия период от време говорят едно - договорът е крайно неизгоден за кметството и за столичани, и колкото и да се допълва и изменя, продължава да защитава основно интересите на концесионера. Всъщност срещу този факт спор няма. С подобно заключение излезе преди дни и поредната работна група от общински съветници, натоварена от кмета Фандъкова да изследва концесионния договор. Въпреки че тя настоява за удължаване на срока за дейността й с три месеца, заключенията й са категорично ясни. А те са, че "Софийска вода" не изпълнява утвърдената инвестиционна програма за 2009-2011 г., тъй като пренасочва над 32,7 млн. лв. от услугата за отвеждане на отпадъчни води към услугите за доставяне на вода към потребителите и пречистване на отпадъчна вода. В доклада се признава, че не са постигнати най-важните заложени цели за намаляване на процента на общите загуби и на авариите на разпределителните водопроводи. През 2008 г. загубите на водата са 56,82%, но вместо да намаляват, през следващите две години те растат. Едва през 2011 г. е постигнат минимален спад от 55,55 на сто. С други думи, половината от ресурса се губи нейде по тръбите, а столичани продължават да плащат за това.
Работната група е констатирала още, че концесионерът не спазва изисквания на Закона за обществените поръчки при възлагане на дейности на външни изпълнители. Така например през 2011 г. са закупени водомери за студена вода за над 540 хил. лв., но за това не е уведомена Столичната община, както изисква концесионният договор. През целия този период от ДКЕВР уж не стоят със скръстени ръце. През 2011 г. например държавната комисия издава акт на дружеството за установяване на административно нарушение заради неизпълнение на бизнесплана. Така на "Софийска вода" е наложена имуществена санкция от 20 000 лв. Решението на ДКЕВР е потвърдено от Софийския районен съд. Въпреки това по-късно Административният съд в София отменя решението на СРС, както и наказателното постановление.

"Да" или "не"

На този фон няма как някой да се заблуждава коя думичка биха избрали софиянци на евентуален референдум за съвместното бъдеще на общината и частното дружество. Именно за това настояват общинските съветници от БСП в подробен доклад до шефа на СОС Елен Герджиков. В него те посочват, че на основание на подписания договор реално концесионерът поема само едно съществено задължение - да извършва инвестиции във водоснабдителната и канализационната мрежа на София, но това задължение се изпълнява изцяло със средствата на потребителите чрез заплатената от тях цена. Така излиза, че дружеството-концесионер на практика само събира паричните потоци от привлечени средства, като кредити от международни финансови институции и платената от потребителите цена, с имагинерното обещание да направи някакви инвестиции и да повиши качеството на услугата. Най-лошото обаче е, че подписаният договор не предвижда ефективни правни гаранции за изпълнение на тези задължения, разкриват от БСП. Затова и никой на практика не е санкционирал фирмата, че през петата концесионна година загубите на вода са 62,62% вместо предвидените по договор 32%.
Според БСП равнището на фактурираната вода е изключително ниско, а умишленото поддържане на това състояние води до съмнението, че нефактурирането облагодетелства концесионера. Високите цени на водата са резултат и на ниските нива на фактурираната вода, категорични са от левицата.

Цената на загубите

Цената на водата е другата болна тема, която предизвиква небезпричинно възмущение у потребителите. Тя не само е висока, но е и над договореното ниво. При базова цена за срока на концесията 0,437 лв. на куб. м, крайната към момента е 1,78 лв./куб. м. Освен това договорената формула за определянето й съдържа опасна тенденция нарастването на практика да бъде неограничено. Не е чудно, че наскоро от "Софийска вода" поискаха нов скок, така че цената да достигне до 2 лв. на куб. м. По тази логика могат да предложат и 20 лв. Току-виж и тази цена минала. Друг притеснителен факт е, че не намаляват несъбраните приходи от ВиК-услуги. Към февруари 2012 г. размерът им е 62 628 026 лв.
От БСП подозират още, че независимо кога ще бъде прекратен договорът - сега или след изтичането на концесията, собственикът (в лицето на Столичната община) ще получи обратно амортизирана, остаряла, функционално и технически негодна система, с която ще е невъзможно по-нататъшното предоставяне на публичната услуга.
С всичко това са съгласни по принцип и управляващите. Но само по принцип. Щом се стигна до предложения за конкретни мерки за прекратяване на концесията, те дадоха на заден и избълваха куп обвинения в лобизъм към БСП. Като аргумент от ГЕРБ изтъкнаха, че разтрогването на договора е дълга, няколкогодишна процедура и ще доведе до загуби за столичани в размер между 200 млн. и 1 млрд. лв. За какви загуби става въпрос, контрираха от БСП и изтъкнаха, че разтрогването трябва да стане по вина на концесионера и така София няма да дължи нищо.
Вместо това обаче управляващите предлагат да се увеличи контролът!? Нещо, което очевидно досега не са правили, за да се стигне до критичната и спорна ситуация. Наивно е да се смята, че тепърва контролът ще бъде твърд и адекватен, за да компенсира всички досегашни загуби и натрупани щети. Или просто някой иска да удължи агонията на потребителите и да се остави "Софийска вода" да дрейфува по течението на изпуснатата по водопроводите вода.