Телевизията им е майка, а компютърът - баща

Безспорни са ползите ни от телевизията и компютъра. Ясно е, че не можем без тях. Но остава един голям и много важен проблем - тяхното разумно използване. Как, кога и колко време е полезно за нас, но главно за нашите деца, да остават пред екраните? Някои от родителите на днешните деца "са отгледани" от майка - телевизия и баща - компютър. Затова днес най-важното е тази "майка" да не се превърне за техните деца в мащеха, а "бащата" да не им стане тиранин.
Известно е, че детето започва да се възпитава още в утробата на майка си. А днес са чести случаите, когато майката и бащата заспиват с включен телевизор, който продължава да си работи  през цялата нощ. За мнозина от тях това е станало навик. Шумът от телевизора е тяхното сигурно "приспивателно", светлината от екрана им е "удобната" нощна лампа. Затова и техните деца от раждането си вече свикват с включения телевизор. Шаренията от екрана ги забавлява - те вперват погледите си и така, с него, започват да растат. За младите и неопитни родители телевизорът се превръща в лесната и

услужлива детегледачка

която им осигурява тяхната собствена егоистична самостоятелност, тяхната независимост от рожбите им. Важното за такива родители е да имат време за себе си, за своите развлечения, за своите занимания. А това, че екранът пречи на децата им, че ги превръща в зависими телемани, че вреди на здравето им, много не ги интересува. Че лекарите казват, че само сън в тишина и пълен мрак е здравословен, това също не интересува младите родители. За тях не съществуват въпросите: "Нашето дете като гледа какво вижда?", "Като слуша какво чува?". Тези родители са безотговорни за децата, които отглеждат, те даже не искат и да знаят, че им вредят.
Има домове, в които телевизорът работи денонощно. Семействата се хранят пред екрана,  живеят в непрекъснатата негова компания. Естествено е и децата им да растат с тази своя "бавачка", която по-късно им става втора майка. Прибавя се и компютърът. Два монитора денонощно облъчват не само жилищните помещения, но и малките, и подрастващи деца.
Децата се учат и възпитават чрез подражание, затова първо трябва

да образоваме техните родители

които да контролират преди всичко себе си, после своите деца. Защото продължителното седене пред телевизора обездвижва детето и то страда от това. Не работят правилно неговите органи, боксува стомахът му, протестират червата му. Детето става лениво, затлъстява, повишава се кръвното му налягане. Такова дете често боледува, страда от болести на костите, мускулите, сухожилията, появява се нерядко и астмата. Обездвижването е опасно и за най-здравия организъм. Вперването в екрана натоварва и зрението - идват и очните заболявания.
Ако не се контролира какво гледа детето, то неизбежно попада на неподходящи за него филми със сексуални извращения, с ужасни кървави сцени, с терористични герои, които му пакостят, защото разстройват нервната му система, учат го на лош морал, на циничен език. Родителите трябва да подбират каналите, на които техните деца гледат телевизия, да контролират времето, което те прекарват пред екрана. Защото децата, които седят прекалено много часове пред телевизора, стават прекомерно съзерцателни, забавя се тяхното инициативно мислене. Често те се превръщат и в безделници. Много от тях растат боязливи или пък стават прекалено агресивни. Развива се у тях страхът, тревожността, не умеят да бъдат решителни, не могат да вземат своевременни и правилни решения и всичко това се отразява зле на развитието на техния интелект. Прекаленото и безразборно гледане на телевизия има и още по-лошо отражение, защото такива деца все по-малко четат или въобще не четат книги, което води до дефекти в техните говорни способности.

Тези невръстни телемани

не развиват своята реч, нямат богат набор от думи, не умеят да общуват, трудно разказват. Всичко това вкупом се отразява зле на тяхната успеваемост в училище. Послушните от тях израстват като пасивни слушатели, а родените силни и буйни могат да се превърнат в опасни терористи.
Може някому всичко това да звучи дидактично и ретроградно, но големите изобретения на нашето време трябва да се използват правилно и разумно, за да развиват в добри посоки волята, паметта, вниманието на децата. В противен случай децата ни ще бъдат лишени от конструктивното мислене, няма да го има у тях стремежът за постигане на успех, на полезни цели. Те ще бъдат лишени от самостоятелност и решителност. Ще продължат да мислят и говорят стереотипно, ще бъдат скучни и неинтересни. Забелязвате ли, че за нашите млади хора, за децата ни съществуват само няколко епитета, с които те определят нещата? За тях добро и лошо е все "адско" и "уникално". Лесно се изброява техният речник, защото наборът им от думи е толкова малък, че се побира на една страница! При богатството, с което разполага нашият древен и звучен език, наистина е жалко, че децата ни растат в езикова изолация! Защото те боравят само с техническите термини на електронната техника, но не умеят да ценят и да използват родния си език, не знаят неговите синоними, омоними,

не знаят как да разказват интересно

как да привличат вниманието на своите връстници, как да интригуват своите слушатели. 
Не бива да позволяваме на децата си да седят безкрайно пред телевизора, защото така ще забавим тяхното интелектуално израстване. У тях може да  се развие бездушието, егоизмът и още по-лошо, може да станат жестоки и агресивни. На тях им са необходими движения, спортни състезания и игри. Полезни за тяхното здраве са занимания като свирене на инструмент, игрите на куклен театър, рисуването, строенето с конструктора. Много важно  е децата да имат свои задължения в домакинството, да знаят да помагат на родителите си, да ги отменят в пазаруването, чистенето и т.н.
Същото е и с компютъра. Даже при него ползите и вредите са както по-големи, така и по-опасни. Защото той бързо привързва ползвателите си, прави ги зависими. Тук ролята на родителя, на учителя е много важна. Компютърът е неимоверно необходим, дава много, но и крие опасности за децата. Знайно е, че не бива да се спи в стая с включен компютър, но това често не се спазва, защото ние у нас сме и квартирно зле. Младите семейства сега не могат да си купят самостоятелно жилище, живеят при старите си родители и

често спалнята е и всекидневна

- там са телевизорът, както и компютърът, които почти винаги работят едновременно. Тук е добре да кажат лекарите-специалисти колко е вредно това тяхно непрекъснато излъчване.
Времето, прекарано пред компютъра, трябва да бъде дозирано, за да е той полезен в  образователно и емоционално отношение. Много често електронните игри не развиват творческата интуиция, не помагат на подрастващите за израстването на техния интелект. Често подобни игри "зарибяват", превръщат ползвателя в механичен имитатор, резоньор, който действа механично.
Ако детето се научи от ранна възраст да следи за времето си, прекарано пред компютъра, то ще има голяма полза от информацията, която ще получава. И, ако съумее да подбира и предаванията, които са му интересни и полезни, то ще използва правилно телевизионния екран, ще бъде добър "консуматор" на информацията от електронната техника. Като порасне, то ще стане добър съветник в това отношение и на своите деца.
На младите и неопитни родители трябва да им бъде оказана помощ, за да могат да научат себе си, както и своите деца, как да "работят" с телевизора и компютъра. Главното е те да не се "зомбират" от тях, а

да ги подчиняват на собственото си образование

Младите хора трябва да се възпитават преди всичко да живеят природосъобразно, здравословно. Важното е да растат здрави, силни, да се приучат да виждат красотите в природата, да се научат да слушат песните на птиците, да се любуват на багрите на дъгата, на ромона на дъжда, на блясъка на снега, на полета на пчелите и пеперудите... Хубаво е да възпитаме у децата си умения, привички, навици, които да им помогнат те да  станат чувствителни към околния свят, да се радват на хубостите около себе си, да ги ценят и самите те да се стремят да ги създават. Да ги научим да вдишват аромата на цветята, да се радват на живота! Тук е отговорността, ролята на възрастните, на учителите, на цялото ни обществото, за да растат добри, възпитани и интелигентни нашите деца - сигурното ни бъдеще.