Тема за лов

Много е хубаво, кога човек отиде на лов, да си измисли някаква тема. Един мой съселянин, голям ловец на лисици, наричаше лисиците каракачанки. Той тъй и говореше: Има там една каракачанка, чувам я нощем, дето вика кау-кау, трябва да й окачим кожата на стряхата. Та той ходеше на лов за каракачанки. Друг един разправяше, че ако му дадат право, ще застреля кмета, пикьора, лесничея и комисията, дето преброява овцете, а може също така и акцизния заради мръсния му навик да пъха пръчката в бъчвата накриво, та да ти изкара виното повече литри и повече акциз да платиш. Но понеже за тая работа ще го осъдят, той ходи да стреля зайци из гората и пернат вреден дивеч за ловното дружество. Той също си имаше тема и казваше, че гаргите стоят по дърветата като акцизни.
Други пък ходят заради мъжественост. Ловец и т.н., друга работа е. Тия дето ходят за мъжественост, като разказват ловните си истории, все разправят, че пушката му изревала и еди-какво си паднало. На тях пушките им винаги изревават. Истинските ловци, когато искат да наподобяват гърмежа, казват само "чак!" - това е звукът на ударника върху кабзата. Мой съселянин наподобяваше гърмежа с едно дълго: "таннннгааааай". Друг един разправяше, че пушката му при стрелба казвала винаги: отче наш! Тъй се и изразяваше: пушката каза "отче наш!" и заекът се преметна. Хубаво е наистина човек да си има тема, когато е на лов.

(Йордан Радичков из "Неосветените дворове")