Темп на костенурка

Вече върви петата година от новия програмен период, а България е усвоила само около 16% от средствата по различните европрограми. От 2014 до 2020 г. нашата страна ще има достъп до 9,9 млрд. евро, предназначени за финансиране на 10 програми. В сравнение с предишния период (2007-2013) тези пари са с над 5% повече. До края на м.г. страната ни е успяла да използва само 1,587 млрд. евро. Заради незадоволителното до момента представяне на новите оперативни програми постъпилото по тях финансиране е довело до допълнително нарастване на производството и на брутния вътрешен продукт (БВП) само с 2,1% от 2014 г. насам. До момента наливането на европари в българската икономика е увеличило експорта ни пренебрежимо малко - едва с 0,3%, докато положителният резултат върху вноса е 6,5%. И по данни на НСИ от началото на седмицата се вижда, че вносът надвишава износа в началото на годината с над 800 млн. лв.
Както изглежда, над една от гордостите на управляващите - европарите, постепенно надвисват черни облаци. За бързината на костенурка, с която те се усвояват, могат да се намерят редица оправдания. Чуват се гласове, че такава е спецификата на програмните цикли. Първите години обикновено преминавали с обявяването на конкурсите и сключването на договори, а чак след това следвала реализацията. Има мнения, че това са средноевропейски темпове на усвояване, че важно било колко от парите са договорени, а там числата са по-обнадеждаващи.
Още по-важното обаче е, че реално нашата страна няма дългосрочна стратегия за икономическо развитие. На никого не е ясно какво ще стане, след като Брюксел врътне кранчето. Затова в момента оперативните програми са се превърнали в механичен сбор от отделни мерки, по които трябва да се изхарчат едни пари. Много от тези мерки дори в рамките на самите програми не са синхронизирани. И по тази причина влиянието им върху растежа е почти нулево.