Ти на мене, аз на тебе... Или как гласуват депутатите

Юлия КУЛИНСКА

На всички, които следят работата на парламента, е кристално ясно, че депутатите обичат да говорят и да спорят. Понякога това е лицемерно театралничене, за да се покажат пред избирателите или за да съберат възхищението на журналистите. Но какво мислят наистина, става ясно по време на гласуванията. Тогава лъсва действителната им позиция, а и кои партии или политици имат изгода от дадено решение.
Какво показва анализът на платформа "Стража" кой, как и за какво дава гласа си? Данните са от откриването на 47-ото Народно събрание на 3 декември 2021 г. до края на май т.г. Според тях за този период са се провели 1337 гласувания.
Мнозина се питат как всъщност гласуват депутатите. В началото на всяко заседание те се регистрират. Това се случва и при искането за проверка на кворума. Народните избраници доказват, че са в пленарната зала, чрез електронната система или собственоръчно. Заседанието може да започне, ако поне 121 депутати са дошли на работа.
При всяко гласуване системата отчита три възможни стойности - "за", "въздържал се" и "против". За да бъде прието дадено предложение, в повечето случаи се изисква обикновено мнозинство, тоест 50% + 1 от гласовете да бъдат "за". Гласуването и резултатът се изписват на светлинното табло. На него може да се види дали депутатите от всяка група са подкрепили или отхвърлили дадено предложение.
Най-често опозиционните депутати от

ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" пропускат да гласуват

Това е нож с две остриета. От една страна, общият кворум пада и има риск да не бъде изпълнено изискването за присъствието на 121 депутати в зала. От друга страна, дадено гласуване може да бъде прието с по-малък брой гласове "за".
Навярно ГЕРБ и ДПС не виждат смисъл да гласуват, когато нито могат да обърнат крайния резултат, нито да получат обществено внимание за своето демонстрирано противопоставяне. В такива случаи отказът им да дадат вота си символизира политическа изолация, изразена в нежеланието на управляващо мнозинство и опозиция да се кооперират в законодателния процес.
Може би най-интересен е анализът следват ли депутатите сляпо волята на партийните си централи или отстояват лични позиции, дори и да предават интересите на своята парламентарна група чрез различно гласуване. Отговорът е нееднозначен, а моделът на дисциплината във всяка партия се намира някъде по средата. Ако погледнем внимателно обаче, ще видим, че не са малко случаите на "ти на мене, аз на тебе". Сиреч, ние ще те подкрепим, но и ти ще ни помогнеш при следващото гласуване. А това поражда в обществото съмнение и подозрение за зависимости.
В топ пет на депутатите, проявили нелоялност към групите си и гласували различно от съпартийците си, са Росица Кирова, Бранимир Балачев и Александър Иванов от ГЕРБ, Росица Стратиева от ДБ и Мустафа Карадайъ от ДПС.
Депутатите от ДПС се отличават и като  процент на негласуване. Агитката се оглавява от Делян Пеевски, следван от Димитър Аврамов, Мустафа Карадайъ и Рамадан Аталай. "Отличникът" с най-малко гласувания от ГЕРБ е Любен Дилов-син. Особено интересно е поведението на Пеевски, който е присъствал едва на 66 гласувания. Неговият глас е отчетен при избора на кабинета "Петков", избора на нов управител на БНБ и при санкциите против Русия. Пеевски присъства в зала за гласуването на нови процедурни правила за гуверньор, когато ИТН осуети опитите на управляващата коалиция да договори консенсусна фигура за шеф на БНБ за сметка на своя избраник Любомир Каримански. След време Пеевски идва отново на 15 април - за окончателното гласуване на кандидатурата на Каримански, която той и цялата парламентарна група на ДПС подкрепят.
От ПП много рядко пропускат да гласуват. Обяснението е, че като основна и водеща формация в управляващото мнозинство партията носи политическата отговорност за всяко предложение на Министерския съвет. Трябва да отчетем, че има достатъчно уважителни причини, поради които депутат може да пропусне гласуване.
Най-много гласували "въздържал се" са народните представители от ДБ. Начело на класацията е Атанас Атанасов. След него се нареждат Христо Иванов и Атанас Славов, а след тях - Васил Зашкев и Антоанета Цонева.  

Кои депутати са участвали най-активно

в гласуванията? Първенец по натискане на пулта е Юлия Борисова Иванова от ПП, която не е пропуснала нито едно гласуване. След нея се нареждат нейни колеги от ПП, сред които се откроява Радослав Василев, добил популярност със своята неуверена първа изява от парламентарната трибуна, когато засрича изказването си.
Депутатите от ПП и БСП се отличават с изключително висока лоялност, като винаги гласуват заедно със своята парламентарна група. Ако се вземат за пример гласуванията по наличието на думата "Украйна", се вижда, че депутатите са успели, макар и трудно, да изградят консенсус по този въпрос и да гласуват монолитно като група. Единствено "Възраждане" има ниска корелация с останалите парламентарни групи.

Разликата между "против" и "въздържал се"

И двете гласувания имат имат абсолютно един и същи ефект, но изпращат различни сигнали към обществеността и към народните представители. За разлика от категоричното "против", "въздържал се" може да сигнализира по-деликатно несъгласие, както и нежелание, дори неготовност, за заемане на позиция. Гласуването "въздържал" се на една от партиите в управляващата коалиция за предложение на друга може да се възприеме като отслабване на конфигурацията. Често в този случай да се въздържиш е предпочитан сигнал и може дори да провокира разговор за постигане на вътрешен консенсус.
Същевременно "въздържал се" позволява на отделни представители да се дистанцират от дадени казуси пред очите на обществеността или съпартийците си, без да предават интересите на групата си. Често чрез въздържанието си депутатите прикриват окончателната си воля по време на първоначалното гласуване, създавайки несигурност в очакванията относно прегласуването, което може да повлияе на окончателния вот.

Работни ли са избраниците?

От началото на годината до края на април парламентът е приел 34 законопроекта, 42 решения и една декларация, показва справка на НС. Депутатите са се събирали на 48 пленарни заседания, четири от които извънредни. Сред приетите важни законопроекти са тези за държавния бюджет, за бюджетите на ДОО и НЗОК. Бе гласуван и изцяло нов закон - за покритите облигации. НС е приел промени в Закона за съдебната власт, Закона за пощенските услуги, Закона за българското гражданство, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за насърчаване на инвестициите, Закона за защита на потребителите, Закона за енергетиката и др.
За парламентарен контрол са отделени 79 часа и 37 минути, като той е провеждан в 13 от петъчните пленарни заседания. Едно извънредно пленарно заседание е било посветено на парламентарен контрол. Членовете на правителството са отговорили на 993 въпроса и 57 питания.
Постъпили са 1470 въпроса и 78 питания. Най-много са внесените от ГЕРБ - 694 въпроса и 30 питания. От ДБ са отправили 229 въпроса и 10 питания, от ДПС - 203 въпроса и 7 питания, от ПП - 134 въпроса и 10 питания, от "Възраждане" - 81 въпроса и 20 питания, от БСП - 75 въпроса и едно питане, и от ИТН - 67 въпроса и 1 питане.
Имало е десет изслушвания, две разисквания по питане и пет пъти е осъществяван т.нар. блиц контрол.

0603
Социалният министър Георги Гьоков е сред най-препитваните от народните представители