Тинята в блатото...

Боян Бойчев

Усещате ли миризмата на блатото, в което сме попаднали, на тинята, която ни завлича? Тя лъха от различните записи и компромати. Вони от официалните скандали и задкулисните договорки. 

Това не е България с аромата на розово масло. Това е България на зловонието. Политическата нечистоплътност на управляващата шайка не може да бъде прикрита със скъпите парфюми. 

Виждаме политически зомбита. Хора, устремени с маниакална страст към властта и парите, за които нищо друго не съществува. 

Тотална колониална зависимост и липса на каквато и да е държавност. Шефовете на службите се съгласуват, а всъщност назначават от чужди посолства. Вие разбирате ли за какъв разпад на държавността става дума? Тук вече не прикрито, а открито се заявява, че в това няма никакъв проблем. Дали службите в Италия, Франция, Германия, да не говорим за САЩ, съгласуват кадрите си с нашите посолства там?

Политическа поквара. Хора, които преди една година "уж" не се траеха, сега щели да правят правителство на всяка цена. Хора, които щяха да се борят с мафията, сега се прегръщат с нея. Такава демагогия, такава нечистоплътност... С какъвто се събереш, такъв ставаш. 

Това не е план за управление на държавата, а план за нейното похищение и разпределение. Между мафията, олигарсите и новите вълчета.

Най-страшното е, че вместо да се извинят на народа, който ги е избрал, и да напуснат парламента, те имат наглостта да продължават преговорите за правителство. Сигурно защото от "посолството" много настояват да има правителство. На всяка цена! Защото то трябва да даде помощ на Украйна. В ожесточаващия се военен конфликт вие ли, вашите деца ли ще умират на фронта за чужди интереси? Правителство, което да ни натрапи еврото. Въпреки подписи и референдуми, въпреки народа. И най-вече правителство, което да преразпредели държавата така, че всички вълци - и млади, и стари, да са сити. 

А народът продължава да блее. Овчедушието ни е завладяло отвсякъде. 

В деня на Ботев нека си припомним, че по пътя към своята Голгота геният на българската свобода не посреща подкрепа от никого. Вратите и прозорците са се затваряли, когато минавала четата. Една чаша вода е нямало кой да им подаде... 

Страхът, безразличието, овчедушието. 

Може ли нормален човек да приеме тази гавра? Може ли да се мълчи? 

Сега площадите трябваше да кипят, докато онези, помислили се за богоизбрани и недосегаеми, не бъдат изметени. Нови хора трябват, с чисто мислене, независими от никакви посолства и чужди интереси. Двеста души е била Ботевата чета, почти на брой депутати за нов парламент. Вярвам, все ще се намерят толкова. 

Но явно сме станали толерантни към политическата и човешка мърсотия, към липсата на нравственост, почтеност. Явно алчността вече е добродетел. Явно преклонената главичка, голямата чупка в кръста, лазенето на колене пред силните не ни притеснява. Явно приемаме тези скандали за нещо нормално. 

А тинята продължава да мирише, блатото продължава да ни засмуква. 

"Изправете се и те ще паднат", беше казал Фидел Кастро. Стига да има кой да се изправи. Да има съзнанието и смелостта да го направи.