09 Май 2021неделя13:36 ч.

ново:

Честит Ден на Европа! Честит Ден на Победата! Честит Ден на Европа! Честит Ден на Победата!

Полицейски снимки на Методи Шаторов

Черно на бяло

Тито осъжда Шарло на смърт, защото е българин

/ брой: 34

автор:Христо Георгиев

visibility 1777

Нашият редовен читател от с. Осиковица Иван Огнянов ни помоли да разкажем нещо повече за Методи Шаторов и за позицията на БКП през април 1941 г. за Македония. Обещахме и на Георги Коритаров да опресним паметта му. 

 И така - днес публикацията ни е посветена  на събития, от които ни делят 80 години. Опряхме се на три източника, единият е изключително интересната документална книга на Коста Църнушанов. От нея става съвсем ясно какво се случва през пролетта и лятото на 1941 г. и се разказва най-подробно за Шарло и за дейността на БКП във Вардарска Македония, която той ръководи.

Методи Шаторов е роден през 1898 г. в гр. Прилеп. От 1918 г. заживява в София. Става тесен социалист и участва във всички големи събития, организирани от БКП, включая Испанската гражданска война, изпълнява партийни задачи в Париж, където живее по това време. Според сръбски източник той владеел 6-7 езика, включително китайски, и "чудо" - и български език се споменава на последно място...

В началото на 1940 г. е избран за секретар (твърди се, че предложението е на Георги Димитров) на Покраинския комитет на ЮКП, после на БКП в Македония, членува в югославската компартия  заедно с Тито и Джилас. Огромният му паметник в центъра на Скопие реално е манифестация срещу тъй тачения и днес в Северна Македония вожд Тито, за когото Шарло е един "стар българин", който му създава много ядове.

Методи Шаторов става секретар на Областния софийски комитет на БКП след македонския му партиен период. Ръководи и немалко битки за оцеляването на българските евреи, една от тях е  демонстрацията на 24 май 1943 г., която организира неговата заместничка Вълка Горанова. Този факт опровергава категорично свободните съчинения из разни медии напоследък, че БКП е предала Пиринска Македония и самия Шаторов (!), че едва ли не е фашистка партия, участвала в геноцида над македонските евреи през 1943 г., понеже подкрепяла правителството на Филов за връщането на Македония към родината... две години по-рано, през 1941 г.

Шаторов е командир на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона на НОВА. Тежко ранен е в сраженията на Милеви скали на 4 септември 1944 г., което доказва, че поредният, уж демократичен, министър-председател Муравиев никак не е загърбил политиката на фашистките правителства преди неговото! Смъртта му е загадка и днес, тялото на Шарло е открито чак на 15 септември, според аутопсията той е бил все още жив на 9 септември. Кой го е убил - полицията, негови другари или внедрен сръбски агент, изпълнил издадената му от Тито смъртна присъда, както твърди и македонската историчка Соня Николова в публикация на македонския в. "Дневник" през 2017 г.

Днес ви предлагам документи и свидетелства на проф. Елизабет Баркър, Коста Църнушанов и малко познатия автор Илия Стефанов, който в изключителното си изследване не е премълчал и мистериите около смъртта на Шарло. 

 

"Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него", Коста Църнушанов, Унив. изд. "Св. Климент Охридски", 1992 г.

Из "Националното дело на Методий Шаторов - Шарло"

Пръв, който открито се противопостави на срамния компромис на югославските комунисти да пренебрегнат правдата на македонските българи и да настояват за отделна македонска народност, бе Методий Шаторов с псевдоним Шарло, родом от Прилеп, един от най-големите ръководители на македонските комунисти. Като секретар на Покраинския комитет на комунистическата партия на Македония (ПК КMМ), т.е. на областния комитет на Македония като покрайнина на Югославия, той заедно с другарите си застава на становището, че македонските славяни са българи и трябва да се борят за отделяне от Югославия. Сведения по този въпрос ни дава скопският историк Александър Р. Христов в книгата си "Комунистичката партия на Югославия во решаваньето на македонското прашанье" (Скопье, 1962). Още преди катастрофата на кралска Югославия, през време на управлението на коалиционното правителство Цветкович - Мачек, Шаторов се противопоставя на сръбската партийна политика по следния начин, разказан ни от А. Христов:

"Шаторов издига лозунга за създаване на национален фронт заедно с всички противници на великосръбския режим, независимо от това дали са ванчомихайловисти, скрити фашисти и разпалващи омраза към братския сръбски народ..." "Срещу искането на ЮКП за решаване на националните въпроси, включително и македонския..., пазейки единството на Югославия, Методий Шаторов - Шарло наистина изтъква и поддържа паролата за "свободна Македония", но не в общност с другите народи на Югославия".

От друга една книга на ЮКП, озаглавена "Зборник докумената и података народноослободилачком рату iугословенских народа" (том 7, книга 1, Београд, 1952 г.) узнаваме, че Шаторов още преди войната, на (земска) конференция на ЮКП през 1940 г. в Загреб, е настоявал да се води борба за изгонване на сръбските колонисти от Македония - в противовес на становището на сръбските комунисти те да си стоят в Македония, понеже били бедни хора, затваряйки си очите пред всеизвестния факт, че те са нарочно докарани да денационализират Македония. В документ щ2, стр. 11, на цитираната книга четем: "Шарло имаше такова отношение и преди войната, поради което беше критикуван на 5-та конференция на ЮКП за цялата страна - четем по нататък на стр. 12 - той се противопоставя на линията на ЦК на ЮКП за отбрана на цялата страна. Но въпреки това, веднага след окупацията мълком мина през изгонването на колонистите сърби, черногорци и др. от българските власти, та дори и се солидаризира с окупатора". 

... За него Югославия на крал Александър е била едно жестоко насилие над всички несръбски народности и нейното пропадане е било желано от всички. Освен това Шаторов като искрен последовател на Гоце Делчев и неговите другари е стоял здраво на становището за отделна македонска държава в духа на идеите на старата ВМРО, която никога не е могла дори да помисли да влиза в една държава със сърбите - нейните най-върли врагове. В това отношение Шаторов е бил верен на разбиранията на Българската комунистическа партия и на македонската левица...

Особено забележително е благосклонното отношение на Шаторов към създаването на българските комитети във всички градове на Македония, непосредствено след влизането на германските и доста време преди да дойдат българските войски...

За участието на Шаторов във всеобщата радост и активност узнаваме от титовските документи: "Започна да провежда на дело директивите, които бяха напълно върху линията за одобряване на окупацията: участие в т.н. македоно-български комитети, доброволно предаване на оръжието на окупационните власти."

Истинска съпротива срещу македонизма Шаторов започва след установяването на българската власт в Македония.

Ето няколко момента от тая му проява:

а) Шаторов и другарите му прекъсват всякакви връзки с Югославската комунистическа партия и се свързват направо с БКП, тъй като от само себе си се разбира, че като българи мястото им е в БКП в борбата й за събаряне на фашистката власт. По този повод Тито в телеграмата си от 4 септември 1941 г. до Изпълнителния комитет на Коминтерна пише възбудено: "Македонският ПК (партиен комитет - Хр.Г.) отказа да поддържа връзка с нас и се свърза с БКП веднага със започването на окупацията на Македония. Шарло не се отзова на трикратната покана да дойде в Белград на заседание, на което да се обсъди въпроса за Македония".

б) Шаторов и другарите му също така дават да се разбере, че не смятат българската власт в Македония за окупаторска и следователно няма защо да се води въоръжена борба срещу българския народ, както всъщност е желала ЮКП. Затова оставеното от сърбите оръжие трябва да се предаде на българската държава. Македония не е поробена, а национално освободена. "Македониjа, ослободена! Ово мирише не само на национал-шовинизам, беh и на германофилство" - злобно отбелязват водачите на ЮКП.

в) Те категорично заявяват, че македонска нация не съществува: македонците са българи и Македония е българска земя. Това схващане на Шаторов и другарите му е в пълно противоречие с разбирането на ЮКП, но в пълно съгласие с ония на БКП. Това потвърждава и д-р Александър Р. Христов в цитираната книга, като се спира на декларацията на  БКП чрез Отечествения фронт. В нея - пише Христов - "се отрича правото на македонския народ да влезе във федеративни отношения с другите народи на Югославия... Основата на всичко това трябва да се дири в разбирането на БРП (к) за македонската нация, че тя като такава не съществува и че македонците са българи, а Македония е българска земя"...

г) Затова Шаторов издига лозунга: "Да живее свободна съветска Македония" и отхвърля заповедта на ЦК на ЮКП за въоръжена борба задружно с останалите народи на Югославия, заявявайки, че "такава борба би била англофилска и империалистическа". Възстановяването на Югославия, както се мъчат да сторят англо-американците, значи увековечаване на робството на Македония под сърбите.

д)  Работейки в този дух, Шаторов и другарите му сменят името на своята партия: вместо дотогавашното "Покраински комитет на комунистическата партия на Югославия" (ПК КПЮ) взема името "Покраински комитет на работническата партия на Македония" и се поставя под ръководството на ЦК на БКП (тогава БРП (к). В такава партия нямат място сърби и той отстранява двамата сърби - Блажа Орландич и Добровое Видич (тоя Видич, който по-сетне през 1976 г., с упоритостта на заклет сърбин спореше заедно с Лазо Мойсов с члена на тогавашното политбюро на ЦК на БКП Александър Лилов за македонското малцинство в Благоевградски окръг). Срещу него и другаря му Шаторов имал само един кратък отговор: "Они су срби и као такви немайу што да раде у Македонийи".

е) Цялата дейност на Шаторов е одобрявана от ЦК на БКП и Коминтерна. "Българският ЦК на партията подкрепя Шарло и казва, че организацията на македонските комунисти е присъединена към българската КП по нареждане на Коминтерна" - съобщава Тито в писмото си до Коминтерна". В озлоблението си той си служи с невъздържан и несправедлив език, особено когато нарича Шаторов проводник на "национален шовинизъм". Точно обратното, Шаторов е доказан интернационалист, посветил целия си живот на делото на световния пролетариат. Тъкмо като такъв, свободен от национален шовинизъм, брани българското национално дело на своя роден край, като справедливо осъжда скрития сръбски шовинизъм, провеждан от ЮКП под маската на македонизмаЕ Невъздържаността на Тито още повече личи в откритото му писмо до членовете на Македонската комунистическа партия, писано на 6 септември 1941 г., докато чакал отговор от Изпълнителния комитет на Коминтерна. Гневът му идва от това,че при присъединяването на МКП към БКП се манифестира българско народностно съзнание.

Коминтернът в отговор на протеста на Тито, отговаря през август 1941 г., че нарежда "Македония да бъде към Югославия поради основания практически и целесъобразни", към което редакцията на цитирания сборник на стр. 15, бележка 2, прави следното заключение: "Коминтернът - както се вижда от този документ - не осъди изрично узурпаторската роля Шарло, нито зае принципиално становище по този въпрос, а се мотивира само с "основания практически и целесъобразни", т.е. да се върши работа сега-засега." Следователно делото на Шаторов е напълно в духа на истината и правдата. С тази му дейност се солидаризира напълно ръководството на Македонската комунистическа партия. Пратеникът на Тито Драган Павлович, на 28 август 1941 г. докладва на ЦК на ЮКП, че е разговарял с членовете на ПК и успял да спечели на своя страна само Вера Ацева, докато останалите  застанали на страната на Шаторов. Отговарят, че не приемат решенията на ЦК на ЮКП; чувстват се отговорни само пред ЦК на БКП; не признават за погрешно поведението на Шаторов. 

... Започнала е тежка свада. "Мене и другарите, които са повели най-остра борба против ПК, наричат фракционери и саботьори" - пише пратеникът на Тито Павлович... Павлович съобщава, че е изпратил Лазар Колишевски в София с оплакване  пред БКП срещу Шаторов, но отговорът е бил: "Тата" от България и "Дядо" (т.е. ЦК на БКП и Коминтерна, б.н.) познават добре "стария българин" (т.е. Шаторов) и имат пълно доверие в него."

При това положение Драган Павлович бил принуден да напусне Македония.

Същото признава и самият Тито в писмото си до ЦК на БКП от 6 септември 1941 г.: "Ние взехме решение да сменим цялото ръководство на македонската организация, защото мнозинството от това ръководство се солидаризира с Шарло."

Смяната на ръководството беше съпътствана със смъртна присъда за членовете на ПК, която титовци изпълниха веднага след изтеглянето на българските войски от Македония през 1944 г.

От всички тези цитати става достатъчно ясно, че борбата срещу ЮКП като опасен за българщината фактор е била и борба срещу македонизма. За съжаление тя бива спряна от отстъплението на БКП пред исканията на Тито чрез Коминтерна. Методи Шаторов бива отзован в София, където му се възлага длъжността секретар на Софийския областен комитет.

Колко голям български патриот и какъв антимакедонист е бил Шаторов, можем да видим в злобното изказване на министъра на външните работи на СР Македония през 1944/45 г. - Цветко Узуновски-Абаз. В своята реч пред учредителния конгрес на борците против фашизма той между другото признава:

"Теорията (на Шарло), че българската фашистка войска не била окупаторска, и актът да се предаде оръжието на окупаторската власт... открито отрича националния въпрос на Македония и в неговата великобългарска душа Македония значеше само една българска покрайнина, където живеят българи, а не македонци, със свои отделни национални отлики и чувства... Оттук е ясно защо Шаторовото ръководство поканваше македонския народ чрез хвърчащи листове за сменяване на българската фашистка власт, а не за въоръжена борба за изгонване на българските окупатор от нашата земя."...

Из "Македония, мястото й в политиката на балканските сили", проф. Елизабет Баркър, Кралски институт по международни работи, първо изд. 1950 г., Лондон & Ню Йорк, Превод Лиляна Ванова, личен архив на Христо Георгиев

На 22 юни Германия напада Съветска Русия. Тито действа незабавно... Три дни по-късно..., от името на ЦК, изпраща специално писмо до македонския областен комитет на югославската партия, която Шарло (Методи Шаторов - б. Хр.Г.) на практика е отцепил, като разобличава Шарло. В писмото е подчертано: "Поведението на нашия Стар българин (т.е. Шарло) не е само срещу партията, то е срещу революцията". След като изброява прегрешенията му, в същото писмо се казва, че ЦК на ЮКП го освобождава от задължението му като член на регионалния комитет за Македония и го изключва от партията...  

Шарло отказва да обори лъжата. На 2 юли той издава своя собствена брошура, озаглавена "Към  македонския народ на стража". В нея Шарло заявява, че македонците не трябва да дават нищо на германските и българските фашисти. "Пълен бойкот. Не бива да се борите срещу Червената армия, предавайте се, за да преминете на страната на Червената армия! Да живее великият и славен СССР! Да живее свободна съветска Македония!" Брошурата е подписана от "Регионален комитет на работническата партия на Македония". Така Шарло заобикаля всяко споменаване на югославската партия и възприема термина "работническа" партия, който е използван от БКП... 

В този етап ЮКП е ангажирана с убеждаването на народите в цялата страна да скрият оръжието си от окупационните власти. През май Шарло се връща в Скопие, вероятно с мандат на българската партия. Той отказва да приеме югославската политика по отношение на въпроса за оръжието под претекст, че това укриване ще бъде провокация за окупатора... Три месеца по-късно през август 1941 г. ЦК на ЮКП изпраща писмо до партийните членове в Македония, което гласи: "Той (Шарло) издаде директива, оръжието да се предаде на врага, така той остави народа с празни ръце и предаде интересите му. Защо нямате оръжие днес? Защото го предадохте, вместо да го пазите и да водите борбата, както всички народи на Югославия срещу омразния агресор".

Тито хваща бика за рогата. Някъде през юли той изпраща писмо до ЦК на БКП, като възразява остро срещу неговите опити да контролира партийната организация в Югославска МакедонияЕВъв всеки случай българската партия явно отказва да изостави Шарло. 

"Убийството на Методи Шаторов", Илия Стефанов, Военно издателство, 2005 г.

Из предговора на автора

Само пет дни преди 9 септември 1944 г. на вр. Милеви скали, в близост до днешния Велинград, се води бой между войскови и полицейски части и 240 партизани. Загиват 12 партизани. Сред жертвите е и Методи Шаторов - командир на 3-а военнооперативна зона по тогавашното деление на страна от ръководството на БРП.

От тогава до наши дни за убийството на Шаторов се разпространяват различни версии - убит от войници, убит от свои, убит от внедрен човек на Й.Б. Тито. Тези съмнения, недомлъвки, версии са породени от няколко причини и обстоятелства. Самият факт, че политически деец от такъв ранг загива няколко дни преди 9 септември предизвиква съмнения и приказки сред свикналите с конспирацията и борба с внедрени агенти партизани и нелегални дейци на БКП. Съмненията се подхранват и от констатациите, записани в съдебно-медицинския акт за смъртта на Шаторов...

След 1944 г. за убийството на М. Шаторов е обвинен войникът Андрея Андреев от с. Добровница... осъден на 15 г. затвор, излежава само част от присъдата си и е освободен от затвора. След 1950 г. има няколко разследвания за търсене на физическия убиец на М. Шаторов... Стига се до заключение, че е убит от войската, без да може да се установи кой е физическият убиец. Въпреки това съмненията остават и те се споделят и от участници в сражението сред останалите живи партизани.

Препис

Из "Съдебно медицински акт"

Подписаният д-р Давид Хр. Попов - [втори] градски лекар в гр. Пазарджик, съдебен лекар при Пазарджишкия областен съд

Днес 16. [09]. 1944 г. по покана на [първи]   съдия следовател при Пазарджишкия областен съд господин Иван Н. Икономов, в негово присъствие и това на поемните лица Стоян Танев от гр. Пазарджик и Иван Ст. Царски - болногледач при Пазарджишката държавна болница,  в моргата на същата извърших оглед и аутопсия върху трупа на Методи Шаторов, на около 44 години - четник.

Предварителни сведения: Покойният бил командир на партизанска чета. На 4 т.м. четата била нападната от войска и се завела престрелка, в която той бил наранен. Вечерта на 15 т.м. при направеното претърсване от партизаните на тази местност трупът му бил намерен...

Заключение:

Смъртта на Методи Шаторов... се дължи на кръвоизлив в дясната гръдна половина и острия глад. Покойният е наранен с огнестрелно оръжие, с единичен проектил (куршум - Хр. Г.) в дясната гръдна половина, в лявата китка и лявото бедро. При тези наранявания покойният е получил голям кръвоизлив... Същият е със съвършено празни тънки и част от дебелите черва, както и стомаха, което показва, че след нараняването е живял достатъчно дълго време - няколко дни, през което време престояване в балкана е гладувал.

С положителност не може да се отговори кога е настъпила смъртта. Разлагането на трупа зависи от времето и обстановката, при която е поставен трупът. Като се има предвид, че покойният е бил в балкана и времето е доста хладно, то разлагането на трупа отговаря на смърт от 3-4 дни, така че може да се приеме, че покойният е живял - ако е ранен на 4-ти т.м. - 5-6 дни.

Вещо лице д-р Д. Попов

Поемни лица: 1. Стоян Танев

             2. Иван Царски

[Първи] съдия и следовател: Иван Икономов

Вярно с оригинала [п] д-р Д. Попов

Губим милиони от липсата на руски туристи

автор:Дума

visibility 645

/ брой: 86

Фалшиви Великденски промоции

автор:Дума

visibility 516

/ брой: 86

Пандемията намали желанието за бизнес

автор:Дума

visibility 357

/ брой: 86

Декларирането на доходи ни е отнело под 10 минути

автор:Дума

visibility 350

/ брой: 86

Да помним цената на мира!

visibility 825

/ брой: 86

Внимание: Опасен труд!

автор:Ева Костова

visibility 518

/ брой: 86

Датата

автор:Дума

visibility 408

/ брой: 86

Баня, СПА и провалени финали

автор:Деси Велева

visibility 1063

/ брой: 85

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ