Тласкани към фалит

Инж. Емил Костадинов

Едно решение №Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) разбуни духовете, но някакси засега остава похлупено под юргана и неясно за широката публика. За какво става дума? На 13 септември т.г. със заявления от "Енергийния системен оператор", "ЕВН България Електроразпределение", "Енерго Про Мрежи" и "ЧЕЗ Разпределение България" е поискано от комисията да определи цени за достъп до преносната и разпределителната мрежи за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Става дума, разбира се, за операторите на разпределителните мрежи, които в общия случай са чужди дружества и репатрират своите печалби и за оператора на преносната мрежа.
Трогателна е експедитивността на "независимия" държавен регулатор, който за по-малко от 24 часа, още на следващия ден, постановява горното решение за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителната мрежи. Очевидно компанията около г-н Ангел Семерджиев е стимулирана подходящо, за да демонстрира подобна похвална работоспособност.
Разбира се, в бързането са пропуснали да запишат в решението, че то подлежи на съдебен контрол! Но пък нали за това ни е Конституцията (чл.120, ал.2): "Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените по закон".
Пропуснали са да проведат и процедура за обществено обсъждане със заинтересованите лица, което не е каприз на последните, а е императивно изискване съгласно чл. 14 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Пропуснали са да проведат открито заседание, на което евентуално да обсъдят възражения на заинтересованите лица, което също е изискване на закона.
ДКЕВР очевидно не се притеснява и от собствената си, твърде постна аргументация в самото решение, че заявителите - именно горепосочените и любими на целия български народ оператори, цитирам: "не са приложили конкретни данни, въз основа, на които правят исканията си". Но нищо не е в състояние да сломи решимостта на този авторитетен орган да се потруди експресно и извънредно за едно решение, независимо от пълното отсъствие на финансова и правна аргументация. Очевидно решението е дискриминационно, защото определя неравностоен достъп за производителите с оглед момента на присъединяването им към разпределителните и преносни мрежи. Очевидно е отсъствието на обективни критерии, но за сметка на това има наличие на непрозрачни ценообразуващи елементи. Очевидно се допуска кръстосано субсидиране на енергийните оператори, което е фрапантно нарушение на закона и на Директива 2009/72/ЕО от 13.07.2009 г.
Разпределителните дружества ще получат неоснователно високи такси за достъп и ще генерират огромни печалби. Но вероятно е преценено, че сега е моментът да бъде осъществена нерегламентирана държавна помощ чрез административен ресурс на скъпите на всички български граждани разпределителни и преносни предприятия. Чиито разходи за диспечиране се били повишили значително! Колко точно значително? Никой не счита за уместно да обосновава.
Дотук е обаче само едната страна на проблема. Тя очевидно се отнася до "възложителите" на решението, скъпите ни електроразпределителни дружества! Но въпросът има и друга, не по-маловажна страна. Кому са нужни Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и формулираните в него цели за насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници, както и за създаване на условия за повишаване на конкурентността на малките и средни предприятия?
С приетото от комисията решение за неопределен период се намаляват доходите на всички ветроенергийни паркове с 10%, на фотоволтаичните - с 20%, а на фотоволтаичните, започнали работа през тази грешна 2012 г. - с около 40%! Колко от малките и средните предприятия, дръзнали да направят подобни инвестиции, ще могат да обслужват кредитите си при загуба на доход от 10 до 40%? Колко новосъздадени работни места са поставени под угрозата от закриване?
Това са само част от въпросите, които възникват след решението на ДКЕВР, към която комисия общественото и професионалното доверие отдавна са критично изчерпани.