Толкова безпросветно време не е имало

Румен СКОРЧЕВ е роден на 7 октомври 1932 г. в Търговище. Завършва инжинерство, а през 1964 г.- графика и илюстрация в Художествената академия в София. Стипендеант е на японската фондация "Kokusai Koryu Kikin" (1979). Дълги години е художник на издателство "Народна младеж". От 1984 г. е професор в катедра Графични изкуства в НХА, а от 2009 г. е избран за академик от Българската академия на науките.
След 1969 г. има над 30 самостоятелни изложби и множество участия в международни изложби на рисунката, графиката, живописта и илюстрацията. Носител е на над 40 чуждестранни и национални награди, сред които "Златен медал" на Второто биенале на графиката във Флоренция (1970), специалната годишна награда за илюстрация, България (1972 и 1984), за графика (1974 и 1987) и за рисунка (1979) и др.
През 2006 г. излиза книгата му "Рисунки по водата", съдържаща проза и илюстрации.
В началото на октомври т.г. бе открита най-новата изложба на художника "Вариации на тема "Закуска на тревата", която е повод за настоящия разговор.

- Защо избрахте за тема на най-новата си изложба картината на Мане "Закуска на тревата"?
- Изборът ми не е произволен. Той е следствие от подозрението ми, че Мане не се интересува от пикници, нито от голотите на Викторин Мюран. В тази картина е стаена мистерия. Аз я чувствам като тревога, очакване на нещо гибелно. Нашият век е белязан с него - отчужденост, лъжа и насилие. Ние гинем от безсилието си пред наглостта на лилипути и фюрери.

   Жертвоприношение, 2005-2010 г.

- Доколкото ми е известно, "Закуска"-та на Мане е скандализирала лицемерните пуритани на ХIХ век. А вие какви цели си поставяте с "Вариации на тема..."?
- Мане е бил умерен в поведението си човек и не е бил любител на скандали. Моето желание беше не да рисувам варианти на френската картина, а тя да ми послужи като ключ към други врати, където ще се опитам да реша едни твърде лични мои въпроси, свързани с формите в пустотата на пространството.
- В една от "вариациите" показвате разпадането на най-съкровената връзка между майка и деца. Така ли е?
- Картината винаги служи като повод зрителят да отвори собствения си прозорец до ширината, която сам си е проектирал. Всеки човек гледа според диоптъра си.
- "Гибелта на слепците" като че ли е синтез на "модерния апокалипсис"?
- Темата на Брьогел Стария е безсмъртна. Днес е време на сляпото и наивно вярващо човечество в безумието на своите водачи.
- Докато "Жертвоприношение" сякаш обръща поглед към библейския мотив за първичната жестокост, на която е обречен човешкият индивид?
- Мотивът е наистина библейски. Но той е актуален с дълбокия смисъл на този акт. Жертвоприношението е всъщност саможертвата на човека в името на по-висша ценност, отколкото е собственият му живот. В тази вечна тема винаги е скрит зарядът на авторското откровение.
- Апокалипсисът като че ли се прокрадва и в еротичните ви рисунки и графики?
- Еротиката никога не може да бъде апокалиптична. Тя е или триумф на творящото либидо, или на откровената перверзия.
- Дори в "Светлина" устремът на натрупаното знание сякаш е прикован към земята?
- Картината ми "Светлина", която е собственост на ателие-колекция Светлин Русев, съдържа проблема от изложбата в съседната зала. Аз не разглеждам светлината, която предизвиква сянка, а като изблик на човешкия дух, устремен да пробие мрака и да размести пространството, в което се реем.
- Определяте Мане като импресионист, а как бихте определили собствения си стил - модернизъм, постмодернизъм или?...
- Мане е мост към модерното изкуство, но не е типичен импресионист. А относно въпроса за моя стил, ще ви разкажа за комична реплика на скъпия ни, вече покоен, критик Кирил Кръстев. "Вие с Диманов - каза ми той преди около 40 години - сте сюрреалисти. Но за да си нямате неприятности с деградиралите идеолози, ще ви определя като социалистически сюрреалисти." Наистина - сюрреално определение!
- Какво мислите за нелицемерния ХХI век?
- Напротив, ще страдаме все повече от неговото брутално лицемерие, както беше и през ХХ век.
- Какво ви тревожи, гнети, възмущава най-много от нашето време?
- Това, че тази проклета "1984" на Оруел няма край.
- Какво ви вдъхновява?
- Любовта! Аз съм постоянно в любовен стрес от благодатния мой личен живот - като изкупление за преживените страдания преди 60 години. Бушуващите емоции в душата ми, женствеността на жената, надареността и благородството на човека, които понякога срещам в живота, осмислят творческия ми живот.
- Какво мислите за днешния ден на България?
- Ако ме питате за държавата, а не за Родината - не зная дали да плача, или да се смея.
В нашата клета държава от далечни години е имало и смях, и много плач, и безсрамни неправди, но толкова публична простотия досега не е изливана върху главите ни. Всеки достоен човек е застрашен от оклеветяване, земята ни е вече обезлюдена, градовете се задръстиха от молове. Държавата обгрижва само една категория от вчерашни аутсайдери, безлични, но днес брутални към националната ни култура, цинични към всичко, което е по-благонадеждно от умствената им скромност. Това е нашият "елит", на който се смее светът. Толкова безпросветно време не е имало в историята ни - време на медийни палячовци и усърдни, но неуки събирачи на картини, от чиито автори те дори не се интересуват. Трудно се изчиства такава злокачествена плът. Трябва да е угнетяващо оскотяването ни, за да не разбираме какво значи днес да си част от най-мизерното население на Европа.
- Как се отнасяте към политиката и политиците?
- Думата "политика" ме оглушава като мръсен звук.
- Виждате ли все пак някаква светлинка в българския тунел?
- Даже и да не виждаме светлинка, трябва да си я измислим. Миражът понякога спасява гаснещите от жажда в пустинята.
Представете си колко трудно ни е било десетилетия назад във времето да припалваме светлинки в тунела, когато властващите си имаха специални магазини, ширеха се в огромни жилища и си купуваха бързо и евтино западни марки автомобили. Ние бяхме натикани в панелите на тежки ограничения, за да помним какво е да живееш в социална "справедливост". Безгранично е омерзението ми.
- Как според вас можем да излезем на "светло", да превъзмогнем разпадането на нравите, на човешките отношения, да преодолеем отчаянието и песимизма?
- Отговорът на този въпрос можете да получите от всеки кандидат-президент. Моето въображение бледнее пред тяхната фантастика. Когато някому откраднат парите от джоба, ние не казваме: "Кой глупак те ограби?", а "Къде ти е бил умът, че да те окрадат?" Та и аз питам: "Как през новата ни 130-годишна история сме се оставяли така да ни ограбват, че сега да сме най-бедното население в Европа?" Не ни стига това, та за смях на света и акъл даваме на другите народи как да се оправят!
- Каква е вашата максима като художник и като човек?
- Ще ви отговоря с максимата на един велик народ - холандския, който е вписал три думи в знамето си: "Ik zal handhaven" - "Аз ще издържа!" Това е то - нация! Напук на всичко! Да живее балканската чалга!