Тост за община, коли и кози...

 Боян Бойчев

"Искам да имам кола, но нямам възможност. Имам възможност да имам коза, но нямам желание." Така започва един грузински тост. Сетих се за него покрай предложението на Столичната община да въведе нискоемисионни зони в центъра на София, които ще засегнат собствениците на по-стари автомобили. Очаква се да са две, като първата - тази в самия център, да влезе в сила от 1 декември. Другата щяла да обхваща доста по-широк периметър, но от по-късно. Глобите да са от 50 лева за физически лица до 200 лева за юридически, предлагат от общината. Предложенията предстои да бъдат гласувани на сесия на СОС в средата на юли. 

Така собствениците на автомобили първа еко категория и без еко категория няма да могат да преминават през въпросните "рингове" в центъра на София. 

Това е поредното безумие и поредната форма на дискриминация. Повечето българи карат около 20-годишни автомобили. И не защото не искат да си купят нов, а защото нямат възможност. Автомобилът отдавна не е лукс, а необходимост. Но при избора му всеки се простира според кесията си. Значи ли това, че ако не можеш да си купиш нова кола, не трябва да имаш? 

Наблюдаваме и следния парадокс. Много от старите коли са с монтирани газови уредби. Това ги прави екологични, но за тях няма как да бъде издадена висока еко категория. В същото време мощните автомобили на богаташите замърсяват повече въздуха от кола на газ, но се водят по-висока еко категория, защото са нови. 

Ако на човек му се наложи да заведе спешно близък до болница или да пренесе багаж със старата си кола, минавайки през центъра, той не може да го направи, защото ще бъде глобен от дебнещите за "страшното" провинение камери. Трябва евентуално да търси обходни маршрути, което ще доведе до по-голям разход на гориво и съответно по-голямо замърсяване. 

Всеки копнее за по-чист въздух. Само че София няма да стане по-чиста с директиви и забрани. Защото всеки има правото сам да избира каква кола и къде да я кара! 

Много по-добре е хората да бъдат убедени да ползват градския транспорт през работните дни. Но за да се случи това, превозните средства трябва да се движат на по-малък интервал. Кой обича да чака по 15-20 минути на спирката? Да, оправданието е липса на пари, но става въпрос за София. Не може ли държавата да подпомогне транспорта - все пак в столицата ни по официални данни живее около една четвърт от населението на България? Освен това градският транспорт не е бизнес, той има социална функция. А в София билетчето е сред най-скъпите в Европа (по съотношение между цена и среден доход). 

Чудесно решение предлага Берлин. Там беше въведена едномесечна карта за 9 евро за цялата градска мрежа и всички видове транспорт. Силна социална мярка както за борба със скока на цените на горивата, така и с екологичен мотив - хората по-рядко да ползват колите си. Така се прави. А у нас - дискриминация по класов принцип, ограничават се по-бедните. На кого му пука?

Тостът, с който започнах, завършва така: "Нека да пием за това нашите възможности да съвпаднат с нашите желания." 

Това, което предлагат от столичната управа е друго - като не можеш да си купиш нова кола, ходи да пасеш козите някъде другаде...