Тоталната реформа е науката ни да изчезне

Никола Малиновски е известен наш учен химик. Доктор на химическите науки. Има множество научни публикации, цитирани над 1000 пъти в световната научна литература. Избран е за директор на Института по оптични материали и технологии при БАН. Член е на създадения през тази година Съвет на настоятелите на БАН.

Цитат:
"Само в България властта не знае защо е нужна наука

- Вие сте учен с авторитет в света, имате високи постижения, работил сте доста време в институтите "Макс Планк" - германския аналог на БАН. А сега в България ходите с въженце на шията и се налага да обяснявате какво е наука и защо трябва да я има у нас.
 - Въпросът вече опира до това - учени изобщо потребни ли са в България? Аз мисля, че сме повече от потребни. И не сме просяци. Всяка страна има нужда от наука и не е нормално да се представят нещата така, сякаш учените получават едно подаяние от бюджета. Излязохме на протест с примка на шията, за да кажем на хората, че бюджетът в последните две години и особено този, предвиден за 2012 г., обрича науката в България на гибел. Всяка страна, за да се развива, трябва да инвестира в наука. Казвам трябва, защото това е нещо, което отдавна е доказано в света - и в нормално време, и в криза, и във война, всяка държава инвестира в наука. Защото науката е и технологии, но тя е и образование, което се предава на хората. Кой обучава нашите учители, които обучават нашите деца - тези, които знаят какво е наука и които правят наука.
- Но правителството казва, че трябва да си печелите пари и да се издържате с научни проекти, каквито според министър Дянков нямате...
- Нямаме проекти?! Такова нещо може да каже само човек, който нищо не знае за българската наука и за БАН в частност. Да ни се открива топлата вода, когато академията е първата организация у нас, която преди 20 години започна да прави европейски проекти и днес продължава да е водещата научна институция в България по броя на научните проекти, спечелени в конкурсите по програмите на ЕС! Имаме около 630 проекта с европейски пари и сме докарали досега в страната над 45 млн. евро. Някой друг да е направил такова нещо? Но може би сега има нещо вярно в думите на Дянков. Да, от година насам ние не правим достатъчно проекти според нашите възможности. Защото не получаваме пари за ток, за вода, за парно, както получават всички други бюджетни  институции. Как да изпълняваме проект, когато излизаме в неплатен отпуск два дни в седмицата, за да спестим пари и да работим в останалите три дни? Ние нямаме нормален цикъл на работа, пък и заплати между 300 и 500 лв. не са нормални. Как се печелят проекти? Изглежда министър Дянков си представя, че сядаме, написваме ей така нещо и след това за него ни изсипват пари. Нали за да кандидатстваме за проект, първо трябва да сме доказали пред науката в международен план, че можем да решим даден проблем. Второ, трябва да сме доказали, че имаме стабилна базова организация, стабилни лаборатории, в които имаме условията да работим и да изпълним проекта. Ако в лабораториите няма ток и вода, ако там е студено, ако няма научна инфраструктура, кой би приел да финансира наш проект?
- Очевидно правителството смята, че трябва да плащате тока и заплатите от проекти. Това може ли да стане?
- Няма как да стане, понеже средствата по един проект се дават от ЕС за работа по конкретна задача, не се допуска с тях да се плащат издръжката на лабораториите и базовите заплати. Проектното финансиране навсякъде по света надгражда институционалното. За да сключа проект, зад мен трябва да седи базовата организация. Какво означава това? Тя трябва да е осигурила нормални условия на труд и нормална научна база, за да е сигурна Европа, че парите й се дават на правилното място. Освен това в предишните рамкови програми Европа отпускаше пари авансово, преди да започнете проекта. Сега вече не е така. Сега европейските пари по проектите идват едва когато ние отчетем успешното изпълнение на задачата. Т.е. самата ни държава и самата ни институция трябва да докажат пред Европа, че са готови да инвестират за наука. Това се изисква от всички участници в общото европейско научно пространство. С подписа си институтът гарантира, че осигурява условия за изпълнението на проекта. Гарантира, че държавата инвестира в наука. ЕС дава пари само когато има гаранция, че те ще бъдат инвестирани по предназначение. Е, как да стане това, когато отпуснатият бюджет стига единствено за 70% от заплатите и за нищо друго?
- Сиреч, ако нямате финансирана базова организация, Европа ще ви откаже проекта, понеже няма къде да го изпълните?
- Точно така. Преди да се финансира проект, се преценява доколко структурата, в която ще се изпълнява проектът, е стабилна, доколко е защитена от държавата, доколко държавата седи зад тази структура. Това е критерият, по който се преценява дали вашата структура може да изпълни ангажимента, който поема. Ами че Европа брои всеки лев, който инвестира. И след това оценява доколко целесъобразно е похарчен той. Кой ще ви приеме отчета, ако вие пишете, че сте плащали тока или заплатите с парите от проекта? Имаме вече примери, че наши проекти се оценяват много високо от европейските рецензенти, но не се одобряват за финансиране, защото в ЕС не са убедени, че институтите на БАН ще бъдат финансирани. Откакто БАН бе подложена на финансово задушаване, само за една година нашите проекти намаляха и от това сме загубили вече над 20 млн. евро. Рязко намаляване. От 50 млн. лв. собствени приходи през 2009 г. слязохме на 30 млн. лв. през 2010 г. Кой има полза от тези загуби, аз не разбирам.
 - Въпреки всичко до ден днешен БАН печели основния брой научни проекти и в европейските програми, и в българския фонд "Научни изследвания".
- Не мисля, че това може да продължи дълго в сегашната ситуация. За момента ние си докарваме от проекти над 40% от общите пари на БАН. За сравнение ще ви кажа, че в "Макс Планк" например от проекти идват около 20% от общия бюджет. Останалите 80% са субсидия от държавата. Подобно е положението и в останалите национални научни центрове и академии на науките.
- В проектобюджета за 2012 г. могат да се видят странни съпоставки. За БАН например се дават 54 млн. лв., почти толкова - малко над 50 млн. лв., има за бездомните кучета, същата сума - за Министерския съвет. Сравними ли са тези неща?
- Поласкан съм, че администрацията на премиера е оценена еднакво с нас. Но нима ние "струваме" колкото бездомните кучета?
- Дянков обаче непрекъснато повтаря, че не сте се реформирали. Как трябва да се реформира науката ви, която работи по общите правила в една световна общност? Каква организация ви е нужна?
- Седянкова, както казват колегите. Тоталната реформа е нашата наука да изчезне. Или да бъде оставена на мира, след като е доказала, че работи.
- Наистина ли имате много помощен персонал, както твърди министър Сергей Игнатов? Напоследък затихна предишното обвинение, че учените в БАН са много.
- Затихна, защото сме на последно място в Европа по брой на учените на 1000 души заети. И това дори самият министър Игнатов го казва. А за т.нар. помощен персонал, в моя институт има например 5 души охрана, защото апаши се опитваха да разбият дори стената с кирки - нека МВР да поеме охраната, веднага ще ги освободя. Останалите са технически персонал, без които не е възможно да се работят технологии. Все едно болница без медицински сестри и санитари. Това е като глава без ръце и крака. Очевидно министър Игнатов се увлича по фантастиката за "проф. Доуел".      
- Цялата сума, предвидена за БАН идната година, е 54 млн. лв. Двойно да се увеличи - това са още 50 млн. лв. Дали такава сума е непосилна за една държава?
- Тази сума е равна на субсидията, която Германия дава само за един от 80-те института в обществото "Макс Планк". Институтът на "Макс Планк" в Щутгарт например има бюджет между 25 и 30 млн. евро годишно. Един институт там получава повече, отколкото цялата БАН тук. В Европа няма академия на науките и национален научен център с бюджет 25 млн. евро като БАН, това е несериозно. Ние не сме луди на самотен остров. Ние сме част от световната научна общност и не може да сме толкова неадекватни.
- Когато отидохте да работите в "Макс Планк", как се вписахте там като български учен?
- Разкошно.
- Вие сте член на настоятелството на БАН. То взе решение, че бюджетът на БАН трябва да бъде поне 95 млн. лв. Но министър Игнатов обяви, че това решение не било легитимно, защото той не е отишъл на заседанието и решението са взели само 6-има от настоятелите. Вярно ли е?  
 - Първо, на г-н Игнатов бяха предложени две дати, но той категорично заяви, че не са му удобни. Какво още иска министър Игнатов? Второ, гласуваха 7 души, т.е. решението е легитимно. Министър Игнатов явно не си е дал труда да прочете правилника на настоятелството. Пълна подкрепа за решението имаше и от Стопанската камара, от бизнеса, от сдружението на общините, от ФНТС, от Съюза на учените, от всички други представители, освен двамата министри, които не дойдоха на последното заседание.  
- Как на фона на приказките на министрите Дянков и Игнатов можете да убедите обществото, че вършите нещо полезно. Вашият институт например какво може да върши за България?
- Да прави наука, да прави технологии. Основното задължение на всеки институт на БАН е да прави наука. Какво е качеството на тази наука, е основният критерий за полезността. Научно-приложните резултати винаги стъпват на научните публикации, навсякъде по света - не само при нас. Само холографските ни продукти да спомена, те са най-разбираеми за хората. Ние имаме създадени технологии, които обиколиха всички предприятия в страната. Технологиите, създадени в нашия институт, и днес продължават да имат роля в индустрията. Ние ги поддържаме в състояние на "стенд бай" и ги развиваме. Но ще кажа, че миналата година бяхме принудени да пенсионираме учен, който е в топ 10 на научните публикации в България, с над 500 позовавания в световната научна литература на една публикация. Бяхме принудени да пенсионираме тази колежка, това беше изискване на т.нар. реформа. При това се оказа, че принудителното пенсиониране важи само в науката, само към хората на ума се прилага тази драконова мярка, докато иначе се увеличава пенсионната възраст. А както е известно, главата на човека продължава да работи най-дълго, ако е целуната от бога. Защо новогодишен концерт на Виенската филхармония се дирижира от човек над 80 години? Що за критерий изобщо е ЕГН-то?        
- В Стратегията за наука МОМН предвижда да се правят научни паркове - от нулата. Може ли да има научни паркове, без в тях да са включени институтите на БАН, които правят технологиите, заедно с водещи университети?
- В тази държава всичко може. Пита се доколко такива паркове от нищото са разумно нещо? И какви пари ще се излеят в пясъка. Или някъде другаде. Мисля, че единственото нещо в България, което наистина е свободно, е да се правят глупости. Но аз още не съм краен песимист. Защото министър Трайчо Трайков например в настоятелството каза: една инвестиция може да се свива до определен минимум, оттам нататък следва разпад. Все още вярвам, че някакъв разум ще се появи и инвестицията за цялата наука в България няма да остане 0,2% от БВП, колкото е предвидена в проекта на бюджета. Надявам се, че България ще престане да бъде лашкана да върви назад или встрани. Все едно е. Важното е, че не върви напред.