Този човек - безкрилият, който лети

Този - от заглавието - мой приятел и събрат, ме занимава искрено и се надявам, че в бъдеще ще бъде анализиран, проумяван от други, защото той е нещо като три в едно. Това дотук е казано като над линия.
Довчера тази книга беше в ръкопис, днес най-неочаквано я видях като новородено. Ще кажа малко думи. Поезията се е разпръснала в четиридесет и осем страници като капки роса по тревата на планинска поляна. Влизаш в тази територия и мълчаливо си казваш неща без думи, защото самата поезия бяга от думите, ние често запечатваме нейната сянка върху белия лист. Неуловима е тя и като птицата на поета:

Накратко
като крачка,
като мисъл -
светкавично
пресякла -
пропастта
лети
в небето
моя птицо...

Генадий Велчев е преди всичко роден поет, макар да влиза и в науката, и във философията, той е мислеща тръстика, казано метафорично... "А в тази тъмна утрин ми се иска да запея - във спящата квартална тишина - неделя е... Това е уловена сянка на прелитаща птица в поетовите небеса... Да сложим пред очите си икона... Ние сме все в същата България... бурята, която се излива в мене в стихове... Навярно има смисъл да се пише като на фронта - при затишие..."
Позволих си да наруша строежа на стиховете му и да ги цитирам като проза. Но поезията е пак в думите на поета, както ще ги усетим и в заглавията: "Събиране на птици", "Босите щурчета", "Красивата птица", "Мелодия в неделя"... Този човек - безкрилият, който лети в мислите си, поетът Генадий Велчев, ме покани на празника на нашия двор. А аз се опитах да го легитимирам в мислите на тези, които са петимни за поезия. И на тях да признае, че изобщо трудно се предава, защото хората сме такива. Защото и той е понесъл трите важни неща: болката, страданието и любовта. Три неща, с които аз съм жив, каза Генадий Велчев.