Трайно лоби за фракинга

В опита си да обслужи всички мераци на щатските си покровители служебното правителство на Плевнелиев "запали" и Добруджа. Преди дни с благословията на министъра на околната среда и водите Светлана Жекова части от Житницата на България бяха дадени на американска фирма за проучване и добив на синтетичен газ чрез запалване на подземни въглищни пластове. Еколози алармират, че технологията е изключително опасна и почти не се практикува - експериментирана е само в Китай и на едно място в САЩ. Методът "въглищно възпламеняване" не е разрешен и у нас, но по-любопитното е, че покрай него всъщност отново се лобира под замаскирана форма и за проучване на шистов газ.
Самата компания "Парк Плейс" е декларирала пред Американската фондова борса като свой предмет на дейност "неконвенционални газови залежи, газ от въглища, тайт газ и шистов газ". Това обаче е възможно да се осъществява само с неконвенционални методи, сред които е и фракингът, а всички те у нас са категорично забранени.  
Жекова е в МОСВ за два месеца, но не пропусна да продължи делото по унищожаване на Добруджа, започнато още през 2010 г. от Бойко Борисов с раздаване на концесии за търсене и проучване на шистов нефт и газ в плодородния район. Да се твърди, че е била подведена или че разполагала с невярна информация, е меко казано, опит за омаловажаване на гафа.
Безотговорното й поведение, респ. това на кабинета, личи от самото решение, в което се казва, че проучванията и сондажите нямало да окажат "трайно" въздействие върху защитените видове. Значи все пак въздействие ще има, но нямало да е "трайно"! Какво обаче се разбира под "трайно" в този случай? Никой явно не знае, както и самата Жекова. Ами за въздействието върху "НЕзащитените" видове - хора, вода, обикновената флора и фауна? Пълно мълчание!
Безпредметно е да напомняме, че едно служебно правителство няма нито моралното, нито друго право да подписва дългосрочни договори. Сегашното обаче прекрачи всякакви граници на благоприличието, само и само да угоди на външни сили. С криворазбраната си геополитическа активност гази законите наред, вместо да се съсредоточи върху организацията на изборите и да помогне, ако въобще го желае сериозно, на бедстващите в Мизия. Но не би. При такова престъпно поведение започването на нови протести до спиране на скандалното решение са най-малкото, което може да се очаква като реакция. Но случаят си плаче и за прокуратурата. Стига и тя да не е изпаднала в лятна летаргия.