Трети март е роден отпреди да се случи

Наближава 3 март и русофобите ни отново ще използват националния ни празник, за да се нахвърлят срещу Русия. Ако имаха акъла да се погледнат отстрани, щяха да видят, че приличат на човек, когото пожарникар едвам е избавил от горяща постройка, но който впоследствие е недоволен, че несправедливо е спасен именно от него, а не от достолепните минувачи, които не смеели да се хвърлят в огъня за оцеляването му.
Нашенските русофоби, например, се надпреварват да изкарат колко коварно и дори пъклено е действала Русия  по българския въпрос, загрижена от користния си геополитически интерес да победи Османската империя. В това напиране прибягват едновременно до исторически фалшификация и манипулации. Наскоро прочетох мнението на един сегашен министър, прочул се с русофобията, че Райхщатското споразумение от лятото на 1876-а между Австро-Унгария и Русия предвиждало създаването на „малко княжество напълно подчинено на Русия“. Договорът определя позициите на двете империи при поражение или победа на османските турци. За разлика от други документи между тях, тук имаме два варианта, които се отличават един от друг. В руския вариант е посочено ясно: „В случай на крушение на Османската империя в Европа, България и Румелия биха могли да образуват независими княжества в техните естествени граници". В договора никъде не се среща фразата за „малко княжество, напълно подчинено на Русия“. Ето ви я първата лъжа!
В австрийския вариант дори не се говори за България, Виена се интересува главно от Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина.
Отделно от това в руския вариант се казва следното: „Държавите ще действат съгласувано с цел урегулиране на последиците от войната. Те няма да съдействат за създаването на голяма славянска държава…“ Ето ви второто опровержение на лъжата. В австрийския, макар това да не е изрично посочено, също става ясно, че голяма славянска християнска държава не се предвижда.
Именно това дава основание на нашенските русофоби от последните 30 години да поставят под съмнение искреността и ролята на Русия за предварителния Сан-Стефанския договор и появата на голяма България в етническите й граници. Един вид Русия зад гърба на българите е договорила да няма голяма славянска държава и ги е подстрекавала да отидат на заколението от Априлското въстание, без гаранции да получат изстраданата независимост.
Съответно заради неизпълнимостта на Сан-Стефанския договор тя користно ни е подлъгала за постигането на националния идеал, заради който 40 години по-късно се хвърляме в две национални катастрофи.
Тези интерпретации са като дявола, който чете евангелието. Срещу Русия действаха останалите велики сили. На нея й се връзват ръцете да работи на макс за геополитическите си интереси, в случая да създаде голяма славянска държава на Балканите, което би добре дошло за нас, българите. Тя е принудена да работи на малки стъпки към голямата цел, каквато е формулировката в руския вариант на Райхщадското споразумение за независимите княжества България и Румелия. Макар да не е българският идеал, тази формулировка е първата стъпка, довела България до пълната независимост след 30 години.
Дилетантско е и обвинението към Русия, че е решила да наруши договорките със Запада и да го изиграе със Сан-Стефанския договор. Да припомням ли, че нарушенията на договорености и принципи е втората природата на Запада (видяхме я сега и с Украйна). Всяка велика сила би рискувала по същия начин при възникнала възможност заради геополитическите си интереси.        
"Железният канцлер" Бисмарк е казвал, че географията е съдба. Русия е на ръка разстояние от българските земи. По силата на географията именно на нея е поверена ролята на пожарникаря, отървал българина от пламъците. Каквито и грешки да се приписват на имперска Русия, но достолепните Австро-Унгария, Великобритания или Франция не са имали интереса да спасяват българите. Напротив те гледаха как само да попречат на назначения от историята „длъжностен спасител“ да си свърши работа.  
Та свободата ни от „дядо Ивана“ е зачената преди още да се пръкне. Но домашните ни русофоби плюват ли плюват по него - явно от яд, че е спасил страната ни или не е спазарил освобождението ни от достолепните й противници.