Три пъти мери...
/ брой: 41
Реформи в образованието не се правят заради самите реформи. Тази позиция всъщност защити министър Анелия Клисарова вчера, като с един замах отряза мераците на политици и експерти да си правят експерименти с училището. И наистина, що е то завършена гимназия в 10 клас? Ама, щели да дадат възможност на младите да тръгват на работа, вместо да се блъскат до 12 клас, след което се кандидатства за вузовете. Но то си има място за усвояване на професия - професионалното училище, или както с наричаше в добрата стара българска образователна система - техникумът. Или може би непълнолетните българи на 16 години трябва да се пратят поголовно на трудовия пазар, както искаше Ивайло Калфин?
Не по-малко въпроси поражда и идеята основното образование да завършва в 7 клас. Учителите от сегашния 8 клас ли ще съкращаваме и ще прогоним година по-рано и последните деца от и без това обезлюдените селца? Или ще караме основните училища да "пораснат" до 10 клас, неизвестно с какви педагози. А абсурдът до 10 клас да се напъха целият учебен материал за гимназията, а по-нагоре да останат само профилиращи предмети? Кой каквото научил до 16 г. - това е, нататък или си математик и не те е еня кой е патриарх Евтимий, или си историк и две числа на кръст не можеш да вържеш. Сиреч - оставаш си с онези знания след 15 годни, за които международното изследване PISA май ни писа двойка.
Още когато тези "реформаторски" идеи бяха лансирани от министрите Даниел Вълчев и Сергей Игнатов, беше ясно, че те не решават нищо, но пък стоварват сто нови проблема връз училището. Що? За да покажем "модерно мислене в унисон с Европа"? Първо, никаква Европа нямаше в тези замисли, второ - модерно е това, което е разумно, българско и ефективно. Така че правилно е становището на проф. Клисарова: да се обсъдят сериозно всички намерения, за да не отрежем без мяра образованието. И да му се помага, не да се експериментира с него.