Тридесет и три беди

Игор ГАШКОВ
Лента.ру


На 15 май се навършиха 4 г. от встъпването в длъжност на Франсоа Оланд. И съдейки по всичко, няма да му се наложи да присъства на нова президентска клетва: рейтингът на Оланд е толкова нисък, че на него здраво му залепиха етикета "най-непопулярният лидер на Петата република". А най-лошото е, че Оланд успя да настрои срещу себе си не само политическите си опоненти, но и собствения електорат и дори членовете на собствената му партия. Как стигна Оланд до този плачевен резултат?
През май 2012 г. в руския интернет сравняваха две събития, станали почти едновременно: встъпването в длъжност на президентите на Русия Владимир Путин и на Франция Франсоа Оланд. Потребителите в социалните мрежи отбелязваха, че докато центърът на Москва е бил затворен по разпореждане на властите, по улиците на Париж е бил празник, хората приветствали кортежа на държавния глава и се прегръщали. Тази разлика, според мнението на много от коментаторите, задавала тон на бъдещото управление на политиците.
Радостта на Оланд и привържениците му обаче трая малко време. За броени месеци рейтингът му рухна: днес той е едва 16% (имаше моменти, когато беше дори още по-нисък) - най-лошият резултат в цялата история на Петата република. Шестдесет процента от предизборните обещания на Оланд не са изпълнени, а оглавяваната от него в продължение на 11 години Социалистическа партия рискува да загуби статута си на втора политическа сила в страната. И като допълнение на всички тези беди именно при Оланд Франция бе разтърсена от серия атентати.
Как стана така, че политикът, за когото имаше толкова много надежди, стигна до такъв тъжен резултат?

Президентът, който искаше да угоди на всички

На снимките, направени по време на встъпването в длъжност на Оланд, се вижда, че на избирането му се радват хора от различни слоеве на обществото. Обединяваше ги едно - желанието да се сложи край на епохата на Никола Саркози, който успя да си създаде прекалено много врагове. Оланд изглеждаше като антипод на своя предшественик. Заедно с гръмките предизборни обещания това се оказа достатъчно, за да може политикът, нямащ почти никакъв опит в работата на изпълнителната власт, да седне в президентското кресло.
При това привържениците на Оланд се опитваха да не забелязват, че пред различни аудитории той обещаваше неща, които явно си противоречаха. Така например по време на изказване в Бурже през януари 2012 г. той определи банкерите като свои врагове. Същия месец социалистът се определи като наследник на онези леви, които "са направили приватизацията, направили икономиката свободна и са отворили пазарите за финансовия капитал". Опонентите на Оланд още тогава казваха, че той просто се опитва да угоди на всички и на всеки, а това обичайно завършва с всеобщо разочарование. Мащабите на проблема обаче станаха очевидни едва тогава, когато Оланд влезе в Елисейския дворец.

Икономиката на страната на социализма

Във Франция често цитират Жак Ширак, който веднъж каза, че предизборните обещания задължават не този, който ги е направил, а тези, които са им повярвали. Но като вина на Оланд определят не цинизма и заблудата на избирателите, а липсата на обмислена икономическа програма.
Французите добре помнят първата среща на новоизбрания президент с германския канцлер Ангела Меркел. Това беше сблъсък на два различна подхода към икономическата политика. По време на предизборната си кампания Оланд обещаваше да направи промени в Европейския бюджетен пакт и трябваше да договори този въпрос с Меркел. Всъщност ставаше въпрос за това, че Франция не искаше да следва препоръките на Берлин, настояващ за затягане на коланите. След края на преговорите се разбра, че канцлерът е успяла да убеди Оланд, а не обратното. Французите очакваха президентът им да прояви таланта си на преговарящ, оказа се обаче, че той не притежава такъв. "Ръстът на икономиката на кредит ще ни върне във времето на началото на кризата. Ние не искаме това и няма да го допуснем", отсякла Меркел. Оланд стоял до нея, гледайки в земята, и мълчал.
Оланд все пак изпълни някои от предизборните си обещания, засягащи икономиката, но вредата от това беше по-голяма от ползата. Например президентът увеличи съществуващия само във Франция данък за свръхбогатите (ISF) до сензационните 75 процента. Скоро се разбра, че фискалната реформа е съвършено неоправдана - капиталът започна да изтича от страната. Да не говорим, че няколко известни личности, в това число мултимилиардерът Бернар Арно и актьорът Жерар Депардийо, решиха, че им е по-лесно да се откажат от френското гражданство, отколкото да дават на държавата лъвски дял от доходите си.
Оланд се надяваше, че ще успее да се справи без известните богаташи, като сплоти и се хареса на съгражданите си с помощта на такива мерки като намаляване на пенсионната възраст и увеличаване на разходите за образование и култура. Оказа се обаче, че бедните, т.е. тези, към които се ориентираше президентът, пак са недоволни от неговата политика. Основната причина за това беше ръстът на безработицата. Незаетостта особено прогресираше в бедните покрайнини, именно онези, където през 2012 г. най-много се радваха на загубата на Саркози. Жителите на тези предградия, предимно мюсюлмани, започнаха да се съмняват, че са постъпили правилно, като са дали гласовете си за Оланд.

Полумесецът излиза солено

Освен безработицата имаше още един въпрос, който обърна срещу Оланд голяма част от привържениците му. По време на битката за президентското кресло той обеща да легализира гей браковете, като приравни напълно такива съюзи на традиционните. В това се включваше и правото на хомосексуалните семейства да осиновяват деца. Избирателите мюсюлмани, смятащи Саркози за исламофоб и неискащи да го видят отново като президент, решиха да не зациклят на тази част от програмата на Оланд. Но когато през 2013 г., вече като президент, той наистина разреши гей браковете, възмутените правоверни излязоха на улиците заедно с католиците и протестантите.
Както смята френският ислямовед и политолог Жил Кепел, увеличаването на протестните настроения на мюсюлманите се подгряваше от ръста на безработицата, чиято тежест се усещаше най-много в крайните квартали на големите градове. Така в Сен Дени, неофициалната ислямска столица на Франция, броят на незаетите при Оланд се е увеличил до 30 процента. Легализирането на гей браковете даде на тези хора пореден повод да изригнат срещу правителството.
Отношенията между държавния глава и мюсюлманите се развалиха още повече след миналогодишните атентати. Въпреки че Оланд публично обяви, че по-голямата част от последователите на Пророка не са екстремисти, натискът върху мюсюлманската общност от страна на силовите структури се увеличи. След обявяването на извънредно положение през ноември 2015 г. мюсюлманите започнаха масово да се оплакват от произволни задържания. И въпреки че и при всеки друг президент привържениците на исляма най-вероятно щяха да се сблъскат със същите проблеми, може да се твърди, че мюсюлманският ресурс се изплъзва от ръцете на Оланд. В наши дни кандидатът на правоверните е защитникът на хиджабите умереният републиканец Ален Жюпе.

Конституционните реформи

Проблемите, с които се сблъска Оланд през първите години на управлението си, би било справедливо да се определят като проверка за издръжливост. От него се очакваше да покаже качества на лидер, способен да сплоти около себе си политическата класа, още повече че възможност за това имаше. По време на битката за Елисейския дворец Оланд обеща няколко реформи, ползващи се от голяма обществена подкрепа. Но за да ги реализира, президентът трябваше да убеди дясната опозиция в Сената или поне да я разцепи. Губещият рейтинг и авторитет Оланд обаче не успя да направи това.
Сред обещаните реформи беше и тази, която трябваше да даде официален статут на френските регионални езици. От 1999 г. Париж обещава да ратифицира Европейската конвенция за езиците на малцинствата, подписана от Русия, Украйна и повечето страни от Евросъюза. Оланд няколко пъти внасяше законопроекта в Сената, но без резултат.
Втората конституционна реформа, която препъна Оланд, също беше от очевидните. Държавният глава предприе опит да разшири пълномощията на Висшия съдебен съвет - инстанция, назначаваща на висши длъжности в съдебната система. Оланд искаше да прехвърли там и назначаването на прокурори, като намали по този начин пълномощията на собственото си правителство. Той обаче не успя да направи и това. Дясната опозиция баламосваше президента социалист и без да оспорва значимостта на реформата по принцип, я удави в поправки, с които изпълнителната власт не успя да се справи.
След миналогодишните атентати Оланд замисли още една конституционна реформа, която имаше подкрепата на населението. Президентът предложи да бъдат лишавани от гражданство престъпници, участвали в терористични атаки и имащи двойно гражданство - на Франция и някоя друга страна. Тъй като двойни паспорти в Петата република имат преди всичко мюсюлмани родом от Магреб, президентът бе обвинен в ислямофобия. За да прекара реформата през долната камара на парламента, Оланд чувствително смекчи формулировката й. Но в горната камара дясната опозиция обратното настояваше за по-строга формулировка. За да стигне процесът до края, беше необходимо и двете камари да гласуват една и съща юридическа формула. Именно това обаче несполучливият - за кой ли път - преговарящ Оланд не успя да направи.

От неосоциалисти в не-социалисти

Както вече бе казано, безработицата е едно от най-големите предизвикателства пред Оланд. Разочарован от рецептите, предлагани от левите, президентът изпрати в оставка министъра на икономиката Арно Монтбур и назначи на неговото място експерта неолиберал Еманюел Макрон. Новият ръководител на ведомството убеди Оланд, че има само един начин да се намали безработицата: да се либерализира съществуващият трудов кодекс, да се направи по-лесен процесът на уволнение. Тази мярка ще даде на работодателите възможност да наемат нови сътрудници без страх, че след това няма да могат да се освободят от тях.
Много неща показват, че неолибералният завой е бил труден за Оланд, но той се е решил на това. През 2015-2016 г. по негова заповед правителството подготвя законопроекти, значително отслабващи регламентирането на пазара на труда. Оланд заимствал идеи, отдавна предлагани от десните, с надеждата, че те ще го подкрепят. Президентът не взел предвид само едно: в отговор се възмутили левите. Още срещу първия неолиберален "закон на Макрон" Франция се вдигна на масови демонстрации. А след като Оланд реши да реформира трудовия кодекс, леви и крайно леви изведоха на улиците стотици хиляди протестиращи, убедени, че президентът социалист прави това, на което не се решиха предшествениците му консерватори - посяга на основното достижение на френския евросоциализъм - 35-часовата работна седмица.
Преговорите с лявата опозиция завършиха за Оланд неуспешно. Социалистическата партия разполага с мнозинство в долната камара на парламента, но президентът не успя да убеди членовете на собствената си партия да гласуват за реформата. Тя бе наложена със сила, като се използва текст от конституцията, позволяващ да се игнорира мнението на депутатите.

"Мистрал" в лицето

Умението да се настоява на своето по време на преговори се оценява най-вече в дипломацията. Неуспехите на Оланд в това отношение имат почти патологичен характер и в случая с външната политика засягаха два основни проблема. Първият е добре известен на руснаците: опитите на Париж да убеди Вашингтон, че доставката на корабите "Мистрал" на Русия не нарушава груповите интереси на НАТО. Френският президент се сблъска с натиска на сериозно вътрешно лоби, настояващо да се изпълни договорът. Той обаче не успя да постигне резултат в преговорите със САЩ и в крайна сметка реши, че е по-безопасно да развали оръжейната сделка.
Другата преговорна задача пред Оланд беше да накара Вашингтон да следва обозначената от него самия външнополитическа линия в Сирия. През 2013 г. Париж даваше да се разбере, че е готов да участва в свалянето на Башар Асад. Формален повод за удар срещу Дамаск трябваше да стане използването в Сирия на химическо оръжие. Противниците на Асад твърдяха, че това е било направено от правителствените войски. Президентът на САЩ Барак Обама, който по-рано твърдеше, че използването на оръжия за масово унищожение е "червена линия", предпочете обаче да приеме руското предложение за съвместна операция по ликвидирането на сирийското химическо оръжие. Французите се почувстваха излъгани: Вашингтон и Москва решиха проблема без тяхното участие.
Това конфузно положение не стана за Оланд знак, че е дошло време да смени стратегията. Френската дипломация продължи да следва като сянка американската, често оказвайки се в положение "по католик от папата". Ако Вашингтон постепенно се отдалечава от безусловната подкрепа на противниците на Асад, то курсът на Париж остава непроменен. Днес Франсоа Оланд май е най-враждебният за Башар Асад политик в западния свят. Париж обаче не може да повлияе на САЩ, да ги накара да се върнат на старите си позиции, и на Франция не й остава нищо друго, освен да наблюдава как външнополитическата й линия в Близкия изток все повече затъва заради лошо избраните приоритети.

Что будет дальше

На 8 май, поздравявайки сънародниците си с общонационалния празник на победата във Втората световна война, Оланд обеща, че през следващата година отново ще участва в тържествата. Остава обаче неясно в какво качество ще го направи, тъй като на 7 май 2017 г. във Франция ще се състои вторият тур на президентските избори. За участие в тях (а още повече за победа) Оланд изобщо не е подготвен. Рейтингът му е нисък, крайнолевите отказват да подкрепят кандидатурата на Оланд, протестите срещу трудовата реформа не спират, мюсюлманите обвиняват президента в нарастване на ислямофобията (броят на нападенията срещу мюсюлманите през последната година е нараснал тройно), а в същото време християнските консерватори обвиняват държавния глава в ускорено заместване на коренното население с мигранти.
Ляволибералната (и просто лява) политика във Франция безспорно има бъдеще. Не изглежда обаче, че в него ще се намери място за Оланд. Както показват социологическите проучвания на общественото мнение, 53 процента от французите одобряват запазването на 35-часовата работна седмица, а 65 на сто са против увеличаването на пенсионната възраст, т.е . отхвърлят основните икономически предложения на всичките кандидати от страна на десните - Ален Жюпе, Никола Саркози, Франсоа Фийон. Повече от половината от французите одобряват масовите протестни акции срещу трудовата реформа. Това враждебно на десните мнозинство при други обстоятелства щеше да е напълно достатъчно на Оланд, за да остане на власт. След неговото четиригодишно управление обаче това мнозинство е деморализирано и разпръснато. Неуспешният преговарящ Оланд се опитва да овладее ситуацията, но, изглежда, отново губи: най-трудното за този политик е общуването със собствените му избиратели.

Оланд вероятно все още се надява да успее да се пребори за втори президентски мандат, но изгледите за победа вече клонят към нула
Снимка БГНЕС

Оланд така и не успя да убеди канцлера Меркел, че Европа трябва да спре да "затяга коланите"
Снимка БГНЕС

Оланд се провали и в опитите си да накара президента на САЩ Барак Обама да продължи твърдия си курс в Сирия

Франция построи два кораба "Мистрал" за Русия, но се отказа да й ги достави заради натиск от страна на Вашингтон
Снимка БГНЕС

Протестите срещу трудовата реформа не само не стихват, но се разрастват
Снимка БГНЕС

Атентатът в Париж на 13 ноември 2015 г.