04 Декември 2020петък01:50 ч.

Бойна слава

Трима велики български владетели стигат до стените на Цариград

Преди 1300, 1200 и преди 1090 години наши войски са обкръжавали византийската столица, но единствено хан Тервел влиза в нея, обаче не като завоевател, а... като съюзник

/ брой: 261

автор:Йордан Василев

visibility 31237


Хан Тервел

През 707 г. арабите обсаждат византийската столица Константинопол с 200-хилядна армия. Император Юстиниан II, на когото хан Тервел преди две години е помогнал да си върне престола, изпраща до него молба отново да се притече на помощ. Тервел събира към 20-хилядна конница и сам я предвожда. За една седмица стига до малкото селище Секри в околностите на Цариград и там в първия момент направо се стъписва. Очаквал е да завари не повече от 50 хил. араби, но вижда, че полето е почерняло от тях и са обградили крепостта от Босфора до Мраморно море. Същото виждат и неговите боили и съветват хана да върне войската. Тервел обаче е намислил друго...
Още на следващия ден разделя конницата си на 6 отряда и им заповядва всеки от тях в галоп да премине през арабския стан и да се върне обратно. По пътя си да сече с мечовете и да пронизва с копията всичко живо. Такива набези продължават 5 дни и при всеки от тях биват унищожавани по 6-7 хил. араби. На шестия ден Тервел разделя конницата си на две части и напада обсадителите по фланговете им, като им нанася огромни загуби!
Седми ден няма... Арабите, които са изгубили почти половината от войската си, през нощта преминават на азиатския бряг и се оттеглят в Анадола. Вратите на официалната порта на Константинопол се разтварят и през тях излиза василевсът с неговата свита. Тервел е поканен да влезе в крепостта.
В тронната зала на двореца са поставени два престола, на които сядат българският и византийският владетел. Юстиниан прочита едикт, с който Тервел е провъзгласен за кесар - титла, която е равна на иператорската. Пита своя избавител каква награда да му даде. Тервел поставя на пода щита си, забива в него своя меч и казва да пълнят щита със злато и скъпоценни камъни, докато мечът не се покрие. Желанието му е изпълнено. Това е първият и единственият случай, когато български владетел влиза в Цариград, но не като завоевател, а като съюзник на Византия...
През 705 г. заради помощта на Тервел Юстиниан да си върне трона, той му дава областта Загоре и границата на България се премества на юг от Стара планина. След Юстиниан император става Теодосий III, който смята, че трябва да си върне тази територия. Започват локални войни с променлив успех. Тервел решава да организира голям поход срещу византийците. След солидна подготовка през есента на 712-а и зимата на 713 г., през май 713-а тръгва по обходен път към Цариград. При Чорлу го посреща голяма византийска войска, начело със стратега Кисанти. Въпреки че тя превъзхожда българската по численост, с военна хитрост успява да я победи. По пътя му към Цариград вече няма други прегради!
Тервел достига до величествените стени на византийската столица. Не храни никави надежди, че може да я превземе. Дори не обсажда града. Притаил се е пред централните порти и чака реакцията на императора. Тя не идва, защото в двореца от сутрин до вечер се провеждат безкрайни обсъждания. Някои предлагат да не се прави нищо, защото българите така или иначе накрая ще си отидат. Но тогава главният ковчежник съобщава, че всеки ден престой на българите пред стените на крепостта носи големи загуби. Той предлага да се започнат преговори с Тервел и на тези преговори византийците да се откупят възможно най-евтино.
Императорът приема неговото становище и се среща с Тервел в лятната си резиденция на брега на Мраморно море. Преговорите продължават цяла седмица, но накрая се стига до подписването на договор, според който Загоре окончателно се присъединява към България, като се включват и черноморските градове до устието на р. Велека. Освен това Византия трябва да изплати веднага 30 товара злато (около 30 кг), да предаде 6000 коня и 8000 глави едър рогат добитък. Мирният договор е за 10 г., през които Византия ще плаща на България данък. Така завършва първият поход на българите до стените на Цариград.


Хан Крум

През пролетта на 813 г. българският владетел събира 20-хилядна войска и предприема поход срещу византийските владения в Югоизточна Тракия. По пътя към него се присъединяват много славяни, които населяват земите от двете страни на Странджа планина. Войската му достига до 30 хил. бойци. В движение помита изпречилите му се ромейски военни части и превзема укрепени селища. Първата по-сериозна преграда е крепостта Вискиния и там среща упорита съпротива. Трябва му цяла седмица, за да я превземе. След това се отправя към Одрин.
Това вече е голямо предизвикателство. Градът е опасан с 8 метра висока стена. Два дни, яхнал коня си, Крум я обикаля от всички страни и търси слабите й места, но не открива никаква пролука. Тогава решава да се атакуват едновременно четирите крепостни порти. Пред всяка от тях натрупват огромни камари дърва и ги запалват. Пламъците и димът пречат на византийските войници да виждат какво става в подножието на крепостта. А там войниците на Крум блъскат с по два тарана всяка една от вратите. Това продължава три дни и две нощи. Накрая северната порта поддава. Пътят е открит и войската шеметно се втурва в крепостта. Битката продължава около 4 ч. За първи път Одрин е превзет от българи. Крум го обявява за присъединен към българската държава. Населението на града и околностите е отправено на дълъг път по крайбрежието на Черно море и е заселено в земите отвъд Дунав, които са български владения чак до Днестър.
Но и тази голяма победа не е достатъчна за Крум. Той продължава настъплението си и достига до византийската столица. В този ден има гъста мъгла и на него му се струва, че върховете на крепостта достигат до облаците. Пак, както при Одрин, обикаля крепостта, но само по суша, и открива, че стените отвсякъде са непристъпни, а вратите не могат да бъдат щурмувани по същия начин, защото са от желязо, така че и тараните няма да помогнат. Смята обаче, че ако подложи града на продължителна обсада, той ще падне поради липса на храна и вода. Скоро разбира, че се снабдява по море и следователно обсадата е безполезна.
В същото време византийският император Лъв V му предлага 7 товара злато, за да свали обсадата и Крум приема. На тръгване се приближава до крепостта и запраща копието си в нея. Би трябвало то да се блъсне в зида и да падне, но става чудо. Забива се, защото е попаднало в хоросана, с който са съединени камъните. Крум го приема като знамение и обещава, че на следващата година ще се върне.
В Плиска започва тотална подготовка за осъществяване на своята закана. С византийското злато държи на въоръжение 40 хил. бойци. Направени са 5 хил. волски коли, строят се обсадни кули, метателни машини. За съжаление Крум не успява да проведе своя втори поход срещу Константинопол, защото умира по време на неговата подготовка. Така византийската столица се запазва непревзета, но Крум оставя най-голямата по територия българска държава, която се простира на 620 хил. кв. км площ, повечето от които са на север от Дунав. 


Цар Симеон

В периода 920-923 г. цар Симеон води успешни войни с византийците. Покорява цяла Тракия и излиза на Бяло море. В началото на юни 923 г. достига и до бреговете на Мраморно море. Изправя се пред величествените стени на столицата на Византийската империя - града, в който е бил ученик в Магнаурската школа и там е научил гръцки, арабски и латински език. Сега идва като завоевател.
След няколко разгрома византийците не разполагат с войска, която да му се противопостави в открит бой. Единствената преграда са крепостните стени, те са високи 17-18 м, дебели 4-5 м. Никой не ги е превземал. Симеон решава да опита да бъде първият. Обсажда с плътен обръч крепостта от Босфора до Мраморно море. Започва да строи обсадни кули и метателни машини. За себе си знае, че това е безполезно. Невъзможно е да се построи 17-18-метрова обсадна кула, но той насърчава майсторите - нека да работят и да трупат опит.
Направените метателни машини също не вършат работа. Те могат да изстрелват до 40-килограмови камъни, а са необходими такива, които да изпращат по стените поне 100-килограмови. Подобни механизми все още не са измислени. Симеон съзнава всичко това, но продължава обсадата, защото има нещо наум. Знае, че византийците са притеснени. Не напразно патриархът му изпраща послание, с което го призовава да оттегли войските си, като обещава да съдейства пред василевса да го обезщети по подобаващ начин. Симеон приема да се започне диалог.
При него идват пратеници на императора, които предлагат несметни богатства в злато и скъпоценни камъни. Но, както е увековечено в марша "Край Босфора шум се вдига", той гордо викнал: "Не ща дарове и злато, мойто царство е богато, златен е и моят трон". Затова връща пратениците, като казва, че друго му е необходимо, а какво точно - като помисли, василевсът сам ще се сети.
По това време на трона е Роман Лакапин, него Симеон е победил в битката при Одрин, когато е бил военачалник. Макар да не е с царско потекло, с изкусни комбинации Роман успява да се добере до трона. Той свиква съвет с висшите велможи и с присъствието на патриарха. Казва им, че Симеон вероятно иска да се сключи официален мирен договор, с който да му се признае владеенето на завоюваните от него територии. Решава се император Роман лично да се срещне с него и да се договарят на четири очи.
Такава среща се осъществява в императорската резиденция на Златния рог. Симеон свободно говори гръцки и няма нужда от преводач. След официалните поздравления двамата сядат един срещу друг. Роман е в императорски одежди, с корона, а Симеон е с воински доспехи. (Има такава картина във Ватикана, нарисувана от неизвестен художник.)
Може да се предполага как е протекъл разговорът. Симеон чака Роман да започне да говори първи. Императорът казва, че се досеща за неговото желание - с официален договор да му се признаят завоюваните територии, но не е склонен за всички. Предлага граница по р. Марица. Симеон възразява, че това е неприемливо, защото неговите войски са стигнали до стените на византийската столица. Неговото предложение е за една права линия между селищата Мидис и Енис и това е най-голямата отстъпка, която може да направи.
Каква учудваща прозорливост! След края на Балканската война, според Лондонския договор, линията Мидия-Енос (така вече се наричат Мидис и Енис) е определена за граница с Турция, която в известна степен е наследник на Византия.
Но да се върнем в далечната 923 г. След дълги преговори Роман се съгласява с искането на Симеон. На раздяла двамата владетели си разменят скъпи подаръци. В една хроника е записано, че Роман е подарил на Симеон златен пръстен с индийски диамант, а Симеон на Роман - гривна от масивно злато с три рубина. Уговорката била всяка от двете страни да доуточни предложенията си и упълномощени представители на двамата владетели да сключат договора в Одрин през есента.
Уповавайки се на тази договорка, въпреки че познава коварството на византийците, Симеон изтегля по-голямата част от войската си от Южна Тракия. Лично оглавява поход срещу сърбите, които в продължение на години са били съюзници с Византия срещу България и са правели набези по западната граница. В две сражения Симеон ги разбива и превръща Сърбия във васална територия на България. Но не забравя и договорката си с Роман. Понеже есента преваля, му изпраща запитване кога ще се срещнат представителите на двете страни, за да се сключи договорът. Лакапин отговаря, че са настъпили междуособици в императорския двор и когато се справи с тях, ще отговори. Понеже Симеон разбира, че това са само византийски увъртания, решава сериозно да се заеме с подготовката на нова обсада на Константинопол, но този път и откъм море. Създава корабостроителница в Аполония (днешен Созопол). Не успява обаче да осъществи идеята си, защото в разгара на подготовката умира.



Пропилените възможности

През 1205 г. цар Калоян нанася съкрушително поражение на кръстоносците. Кралят им Балдуин е пленен и отведен в Търново. Те обаче все още владеят Константинопол. Прогонените от кръстоносците византийски аристократи виждат в Калоян единствената сила, която може да превземе града. Тяхно пратеничество отива в Търново и предлага на българския цар да бъде провъзгласен за император, ако освободи престолнината от кръстоносците.
От записките на своя бележит предшественик цар Симеон той знае, че това може да стане само ако разполага с кораби, с които да атакува града и по море. Кораби има в солунското пристанище и това е истинската причина да се опита да превземе Солун, защото тогава ще сложи ръка и на корабите. Начинанието не успява поради заговора на Борил, в резултат на който Калоян е убит.
Втората възможност се открива през 1228 г. По препоръка на венецианския дож латинските рицари предложили на цар Иван-Асен II да стане опекун на малолетния император Балдуин II, като сгоди дъщеря си Елена за него. Обезпокоен от възможността по този начин българският цар да влезе в Константинопол, Теодор Комнин напада България, но претърпява голямо поражение при Клокотница. Тогава цар Иван-Асен среща съперничеството на Никейската империя, чийто василевс също иска да влезе в Константинопол. В същото време папата подстрекава маджарите да нападнат България от северозапад. Въпреки това е имало реални шансове Иван-Асен II да успее да влезе в града на Босфора, но умира през 1241 г.
Последният опит за завладяването на Цариград от българите е по време на Балканската война. Блестящите победи при Лозенград, Люлебургас, Бунархисар, превземането на одринската крепост създават илюзията, че накрая славният поход ще се увенчае с влизането на българските войски в Цариград. Можело е да стане, ако е била приложена правилната тактика и стратегия и най-вече политика. Но не било писано. Затова сега пътуваме до Истанбул на екскурзия, но... в чужбина. 


Хан Тервел

Византийска почит и преклонение пред могъществото на българската войска

Хан Тервел получава дарове от Юстиниан II

Хан Крум вдига наздравица с черепа на император Никифор

Цар Симеон Велики

Симеон пред портите на византийската столица

България при цар Симеон Велики

ГЕРБ гласуваха срещу безплатни ваксини

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 232

Радев не мисли да отлага парламентарния вот

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 232

Властта компенсира бизнеса с едва до 20% от оборота

автор:Дума

visibility 126

/ брой: 232

С 40 строители на щат "Автомагистрали" прави "Хемус"

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 232

Отхвърлиха президентското вето за промените в Закона за ДДС

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 232

Българинът ще похарчи по Коледа 25% от доходите си

автор:Дума

visibility 188

Ваксината на Moderna дава имунитет поне за три месеца

автор:Дума

visibility 22

Еврокомисар ни подкрепи в спора със СР Македония

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 232

Италия забранява литургиите по Рождество

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 232

НАТО подсилва черноморския си фланг

автор:Дума

visibility 138

/ брой: 232

Христо Цеков: Животът е съдбовна загадка

автор:Спирдон Спирдонов

visibility 122

/ брой: 232

Човекът Кръстопът

visibility 114

/ брой: 232

Датата

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 232

Заслужава ли паметник в София президентът Уилсън?

автор:Христо Георгиев

visibility 697

/ брой: 231

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ