Триумф на провала

Предсрочните парламентарни избори в Армения те карат да се усъмниш дали гласът народен е винаги глас Божи. Вотът бе спечелен от партията "Граждански договор" на и.д. премиера Никол Пашинян, за която са гласували 53% от участвалите в изборите. Тя ще има 71 депутати в 105-местния парламент. Едва 21% събира опониращият я блок "Армения" на бившия президент Роберт Кочарян. Още две политически сили, които също са съперници на Пашинян и партията му, са малко под прага за влизане в парламента.
Убедителната победа на Пашинян поражда много въпросителни. Той пое властта през 2018 г. след поредната цветна революция в постсъветското пространство. Като марионетка на Сорос, съответно и на САЩ, Пашинян се опита да откъсне Армения от естествената за нея зона на руско влияние и в резултат през септември 2020 г. допусна страната да бъде въвлечена във война срещу Азербайджан. Предупреждаван бе да не се влиза в такава авантюра, но като кавказки мачо той не можеше да се спре. Само че Армения не просто загуби войната, нейното поражение в Нагорни Карабах бе национална катастрофа. Заради Пашинян страната загуби това, което бе извоювала преди това благодарение на съперника му Роберт Кочарян. И ето сега, той печели избори. А това не е ли легитимиране на провала и на вреден за страната политик?
Армения бе залята от вълна на негодувание срещу Пашинян и правителството, след като обществеността видя унизителното поражение. Рейтингът на премиера се срина. Демонстранти нахлуваха в правителствени сгради и изглеждаше, че премиерът просто ще бъде отвян от протестната вълна. Жителите на няколко града направо го гонеха, когато той отиваше там да отдаде почит на загиналите арменски войници. В крайна сметка той бе принуден да отстъпи на искането за предсрочни избори. Национални и международни допитвания показваха ниски нива на одобрение, целият политически фон не предвещаваше такава убедителна победа.
Но ето Пашинян спечели. Вярно е, че той е политик с характер и не се скри като мишка от протестната вълна. Дори изрази готовност да прати сина сина си в Баку като заложник за освобождаването на пленените арменски войници. Но ако мачизмът му е сред причините за победата му, това говори колко лабилен, манипулируем и обезверен може да бъде арменският електорат. Което, впрочем не е за учудване, след като знаем колко объркан е родният електорат заради Слави Трифонов.
Не е изключено убедителната победа на Пашинян да се дължи и на изборни измами, за което говори коалицията на Кочарян и обяви, че не признава победата на Пашинян. А и армията е гласувала под строй. Дали с триумфа си и.д. премиерът не хвърля страната си в нова криза?