Трогателно "Завръщане" на Кирил Назъров

Продрум Димов

Кирил Назъров с безспорното си литературно дарование си е извоювал престижно място сред водещите ни автори с поетични творби за деца. Паралелно с това той се нарежда и сред талантливите ни и утвърдени сатирици. Но в същото време десетилетия наред не може да се пребори и устои на изкушението си да пише стихове и за възрастни. В това ни убеждава и най-новата му поетична книга "Завръщане", която столичното издателство "Мултипринт" предложи наскоро.
В сюжетно-тематичен и емоционален план "Завръщане" носи приятния и благороден полъх на творческия и човешки натюрел на поета. Още в първите му стихове грабва характерното за него силно патриотично и носталгично настроение:

От тази напоена с кърви почва,
от този връх, корав като юмрук,
извечната България започва...
Започва, да, ала не свършва тук!

             ("Оттук България започва")

Обичта към родния край и родината диша властно, пълнокръвно, особено атрактивно в стихотворението "Завръщане", което с право е станало кръстник и на цялата творба:

В родния ми край за мила среща
връща ме отново моят път.
Спомени събудени ме срещат,
влизам в село с разтуптяна гръд.

За жалост днешното завръщане в родното място "не го поръсва с ябълков цвят", то го притиска с много тъга и болка, които го връхлитат безмилостно от запустялата родна стряха, потънала безпомощна в стряскащо безмълвие и забвение. Подобна атмосфера витае и в стихотворенията му "Маркови кладенци", "Петрич", "Драгуш".
Нестихващата горест по обезлюден и изоставен роден край органически прелива и се сродява с мъката по загубата на роднини, близки. В тази насока особено минорно, тягостно звучи емоционалният свят на стихотворенията му "На гроба на баща ми", "Гласът на мама" или пък съкрушаващият му "Възпев", в който е изплакал неутешимата си болка по рано починалата му млада съпруга.
В една доста респектираща обаче лирична поредица от стихове поетът ни връща към величавата романтична героика на революционното минало на бунтовния си роден край. А тя е възкръснала доста внушително в творбите "Христо Ботев", "Гоце Делчев", "Чеда на Огражден", "Черешово топче" и др. Твърде впечатляващо като творческо хрумване е неговото "Черешово топче":

Тъй както много пролети преди
тя можеше череши да роди.
Но плод не иска гладен роб -
черешата превърна в топ.

Оказва се, че и в това свое чудесно издание за възрастни авторът не може да се освободи от неудържимия магнетизъм на детската тема, която е неделима част от забележителната му творческа същност. Светът на детето оживява чист, примамлив и неподправен отново в стихотворенията му "Кълвач", "Щурец", "Ябълка", "Река", "Есен" и др. В тези свои творби наистина поетът отново нагазва с познатите ни художествено-естетически възможности на любимата си творческа стихия.
Стиховете на Кирил Назъров се открояват не само със зрелите си художествени похвати и без да натрапват крещящи самоцелни естетически одежди, покоряват с изискания си живописен и колоритен език при изграждането на образите и картините в предложените творби. Има и стихове, в които творецът се вглежда в себе си, каквито са "Моят път" и "Животът продължава", които са една своеобразна творческа равносметка. Те носят подчертан автобиографичен характер.