07 Декември 2019събота01:20 ч.

In memoriam

Трубадур на доброто

И след смъртта си Валери Петров сякаш постоянно ни насочва към мисълта на Блез Паскал: "Щеше да има премного мрак, ако нямаше видими свидетелства за истината...

/ брой: 223

автор:Иван Гранитски

visibility 1083

 ...Сигурно щеше да има премного безнадеждност, ако не съществуваха експлозиите на истинската поезия. А Валери Петров е едно от нейните постоянни духовни проявления. Съвременниците на всяка епоха като че ли смятат своето време за най-драматично, тежко и противоречиво. Но дори и в най-мрачните години проблясъците на неподправената поезия винаги са осветявали пътя към истината. Гео Милев дори извежда някаква обратна зависимост между силата на поетическото внушение и обскурантизма на конкретната политическа ситуация.

Ранният Валери Петров

започва с "Нощи в Балкана" (1940), "Палечко" (1941), "Детинство" (1941), "Juvenes dum sumus" (1943), "Нежности" (1940 - 1943), "На път" (1943), "Тавански спомен" (1942 - 1948). Какъв контраст между епическата визия, пресъздаваща романтичните нощи в Балкана, и приказните пътешествия на Палечко; между слънчевите внушения на пасторалните картини, рисуващи прекрасната българска природа, и зараждащото се трептящо любовно чувство на юношата, потъващ в сладки блянове и съзерцания на уютния таван, от една страна. И от друга - мрачните излъчвания на реалната действителност, бруталният тропот на ботушите на войната, ужасяващият лик на медузата на етническата омраза и насъскване (започващите гонения и преследвания на българските евреи), набиращото сила вътрешно противопоставяне в българското общество, което след началото на войната преминава и в открита гражданска рана. Огромният дисонанс между тези два съвършено различни свята - светът на хармонията, на приказните илюзии и спомените от детството, и светът на разрушението и омразата - отеква с изключителна сила в чувствителната душа на младия поет.
В "Нощи в Балкана", "Детинство" и особено в "Палечко" поетът извайва фантастична картина на слънчеви видения, на филигранно, почти дантелено-словесно репризиране и шеметен полет на въображението.

Младият и неукротим дух


тук се впуска в безкрайни пътешествия и приключения, неговата веселост, невинна, девствена чистота още не са смущавани от първите тръпки на смут, страх и ужас пред настъпващата война (тя е показана твърде завоалирано, като много далечен, едва-едва отекващ фон). Фактурата на стиха е светла, жизнеутвърждаваща, лирическият рисунък ни отправя (разбира се, при осъзнаване на мащабите и спецификата) към ранните творби на Яворов:

Като червено огнено въже
съвсем само желязото се вие
и двамата разкрачени мъже
със дива радост някаква го бият.

Грамадни, тъмни, хубави, по риза,
те вдигат, спущат звънки чукове
като старинен бронзов механизъм,
отмерващ времето от векове.

                    ("Палечко")

В "Juvenes dum sumus" във филигранния стих вече навлизат други интонации. Мекотата, благородството, красивото съзерцание, безгрижността отстъпват място на тревожни, дори резки, трагически нотки. Приказните скиталчества на духа, романтичните любовни блянове, поетизирането на нощите в Балкана - с Млечния път, старите бичкиджийници, добрите космати биволи, дядовото огнище, лаещите по Васильовден кучета - са изтласкани от жестокия образ на войната. Въдворителите на новия световен ред не се интересуват от Платоновите идеи за идеалната държава, нито от приказки като тази за Палечко.

 Вълшебна мекота и приказни интонации


 За читателя, който познава вълшебната мекота и приказните интонации на "Палечко" или "Нощи в Балкана" е поразителен контрастът на поетическите внушения в "Juvenes dum sumus". Фееричното, иносказателно-приказното, романтично реещото се бива изместено от суровото, релефно изсеченото, осезателно жестокото изображение на съвършено друг свят, в който и най-мрачните кошмари се превръщат в реалност, а човекът става играчка в ръцете на сляпата съдба. Всъщност най-важното в отделния човек - свободата на духа и хармонията на стремящия се към световното познание индивидуален разум - се измества от бруталното насилие на слепия фатум, от тържеството на безнравствеността:

Двайсти век, век на Новия ред,
какво значиш ти, всеки те знае:
нашто знаме (щандарт и трицвет)
над земите "свободни" играе!

Всеки знае що значи Нов ред:
това значи пак глад и мизерия,
все така "Труд и радост" отпред,
а на скрито отзад жандармерия!

                ("Juvenes dum sumus")


Тревожният въпрос за човека


В поезията на Валери Петров от този период като постоянен рефрен звучи един тревожен въпрос: "Но Човекът, къде ли е той?" Още за ранните опити на Валери Петров е характерно яростното търсене на Човека. Преломни, критични състояния на всяко едно общество, като войната, позволяват на поета да анализира Човека в полярни, взаимно изключващи се състояния. И още тук, в "Juvenes dum sumus" и "На път", Валери Петров започва да полага щрихите към един портрет, който рисува вече повече от шестдесет години. Това е портретът на българина, на Човека, както и на цялото общество. Макар и дело на своя автор, с всяка своя мазка, с всеки свой щрих, с всеки контур той се изплъзва от отеческото попечителство на твореца (подобно на Уайлдовия портрет на Дориан Грей). Поетът вижда увеличаващата се пукнатина в образа на героя на времето. Отминава бурята на войната. Антифашистката съпротива е дала своите свидни жертви. Но вместо хората, които трябва да изградят новото общество, да пазят като скрижали заветите на загиналите за възвишена кауза младежи и девойки, идва подмяната на ценностите, на нравствените критерии, на вътрешното благородство, което постепенно бива заместено с користния интерес и нагаждачеството. Валери Петров е от поетите, които в своя стих постоянно се движат между смешното и сериозното. И това никак не е случайно - при увеличаващия се разлом между думи и дела у човека, чийто портрет той вае, при задълбочаващата се поляризация между социални идеали и социална практика единствената възможност да бъде верен и на истината, и на таланта е постоянният стремеж да претворява диалектиката на настроенията, чувствата, мислите, състоянията на изобразяваните персонажи. Което той и прави с безпощадна последователност и с постоянни вътрешни диалози със себе си.

Неповторима и всеопрощаваща доброта

Какво става с героя на епохата, онзи, който е изнесъл на плещите си победата над фашистката хидра? Каква е тайната на невидимите трансформации в душата на човека, защо той не издържа на съблазните на времето, защо материално-потребителската стихия поглъща и преобразува най-светлите му пориви? Тези и други въпроси тревожно си задава поетът в "Стари неща малко поновому" (1945), в "Между агитките" (1944 - 1946), в "Пъстри фрески" (1946). Препрочитайки стихотворенията от тези лирически цикли, ще ни изуми как в създаденото от Валери Петров - тази нежна и крехка фигура, външно беззащитна и много ранима, а всъщност напомняща властния дух на късния Лев Толстой, вслушан в мистичния шепот на ялтенското море, предаден със скулптурна сила от Максим Горки - се съчетават толкова разнопосочни гласове от българската поетическа традиция. Изкуството да се разказва в стих сладкодумно и увлекателно, както е у дядо Вазов; яростната енергичност на метафората и пламенност на сравненията при Яворов; ефирността на рисунъка, виртуозната игра на думите и песенността на Лилиев; светлата носталгия и екстазна печал на Димчо Дебелянов. У Валери Петров това е органично преплавено, озарено от неповторимата му добра и всеопрощаваща усмивка, която е като везна между добро и зло, смешно и тъжно, грозно и красиво, благородно и низко, светлина и мрак:

От тоз дъждец, тъй летен-мимолетен,
поръсил свежест в твоите гърди,
човек би чакал празник съответен
във тъжната душа да се роди,
а вместо туй пак старата идея
от неговата свежест долетя:
Таз жълта къща? - как, нима и нея?
Таз пресна синева? - нима и тя?

                    ("Летен дъжд")


Полифоничност и хармония


Всъщност Валери Петров е от най-полифоничните наши поети. Трудно е да доловим границата между реално и фантазно при него. Можем да говорим даже в известен смисъл за магическо поетизиране на реалното и поетическо реализиране на магичното. Тази антитеза трябва да ни насочи не само към вътрешно присъщото за В. Петров амбивалентно, полюсно, многозначно поетическо мислене, но и към посланията на самата действителност.
Още у ранния Валери Петров ще се сблъскаме с привиден парадокс - рисунъкът е сякаш пределно реалистичен, дори натуралистичен, а всъщност образът, картината представляват своеобразна романтизация на реалното. Сякаш поетът се бои да покаже суровостта, грубостта на действителния живот. С това се обяснява и почти постоянното приказно оцветяване на лирическата визия.
И така във волтовата дъга на полюсните състояния поетът постига неповторимото си изображение - без да е жесток, той показва жестокостта, чертае лика на безнадеждността чрез надеждата, с езика на любовта извайва скулптурата на сивотата, отчаянието, разочарованието. Лириката на Валери Петров е красиво и вълнуващо пътешествие в света на мечтата. Да, животът понякога е жесток, груб, несправедлив, убеждава ни поетът, но също така той е красив, нежен и възвишен. И поезията може би е единственото средство да се прекрачи отвъд действителността, да се постигне безкрайността и зашеметяващата искреност на мечтата.
Словото на Валери Петров притежава чудната способност да заличава границата между възможно и невъзможно, измислица и зрима реалност. В "ангелските фрески" (използваме израз на самия В. Петров) се сливат неудържимият поток на импровизацията, словесната игра на отблясъци и сенки, Моцартовата лекота на рисунъка, богатството на ритми, радостта от бликащите жизненост метафори и сравнения.
 

Бедност заплашва развития свят

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 235

Национална стачка блокира Франция

автор:Дума

visibility 146

/ брой: 235

Алпите били база за руския шпионаж в Европа

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 235

Кратки новини

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 235

Боко ТВ

автор:Велислава Дърева

visibility 570

/ брой: 235

В България се имитира борба срещу корупцията

автор:Дума

visibility 245

/ брой: 235

Животът на един "шпионин"

visibility 256

/ брой: 235

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ