Труден баланс

В София на 13 октомври ще бъде организиран национален митинг-шествие в защита на комплекса "Марица Изток" (вж. статията "Подготвят шествие в защита на комплекса "Марица Изток"). Този проблем е колкото важен и чувствителен, толкова сложен и многослоен. Евентуалното закриване на рудници и централи ще засегне поминъка на около 90 хиляди души от четири области - Стара Загора, Сливен, Ямбол и Хасково, които са заети пряко или обслужват комплекса, както и техните семейства, е едната основна теза около него. 

Според другата обаче след години отлагане тежките решения за въглищната енергетика вече трябва да бъдат взети. Мините и ТЕЦ-овете, в които работят хиляди хора, не могат да продължат както досега заради скъпите квоти от въглероден диоксид. За да могат няколко хиляди души да продължават да взимат огромни заплати, а синдикатите да прибират процент от тях като членски внос, всички българи трябва да плащат по-скъп ток. И предприятията също. Това логично прави икономиката неконкурентна и ограничава възможностите за повишаване на благосъстоянието на всички. Времето не може да спре. Задава се цайтнот, както казват в шахмата. Основният проблем и тук е, че обществото няма единна позиция. Съществуват колкото мнения, толкова и срокове, докогато въглищните централи трябва да спрат работа. А така всички ще бъдат губещи. Затова политиците, които трябва да направят труден баланс, са на ход.